В спор и раздразнение си често изричаме крайни думи. Без да си даваме сметка, че те остават да тлеят помежду ни като огнища за бъдещи по-сериозни разпри. Предлагаме ви три примера, които могат да „подпалят чергата“ на домашното разбирателство, и как да не стигате дотам.
Пример 1: прибягването до заплахи
Ето какъв скандал се разразил в семейството, в което и двамата родители имали предишен брак и деца от него. Когато заживели заедно, въвели някои правила, между които и забраната да се внасят храни и напитки във всекидневната стая. Но прибирайки се вкъщи един ден, съпругата заварила мъжа си и едното от децата да хапват и пийват именно в това помещение. Тя толкова се ядосала, че заплашила партньора си, ако не уважава споразумението им, да го напусне.
Защо и как да се избягва:
Факт е, че поставянето на ултиматуми не решава конфликтните ситуации. Още повече че подобно поведение може да стимулира и другия партньор да заплашва и да прави крайни изявления. По-разумно е афектираната съпруга да помоли половинката си да поговорят насаме и той да и обясни защо се е стигнало до нарушаването на правилата – дали не е съгласен с конкретното решение, дали е забравил, че то съществува и т.н. Опитът да изясните и предоговорите отношенията си със сигурност е по-печеливша стратегия, отколкото да поставяте съжителството си на ненужно изпитание, отправяйки закани.
Пример 2: слагането на етикети
В конфликтен момент за друго семейство мъжът упреква жена си, че харчи прекалено много пари, за да задоволява капризите на децата им. Когато емоциите взимат преверс в разговора, съпругат избухва и казва на половинката си, че постъпва точно като майка си.
Защо и как да се избягва:
По този начин вместо да помогне на съпругата си да обмисли поведението си и да прецени дали не допуска грешка кат ородител, мъжът провокира ответна защитна реакция от жена си. В такава ситуация нападнатата с обвинения съпруга най-вероятно ще брани ожесточено не само себе си, но и набедения родител или друг близък човек, в случая – майката. Подобни разрушителни за отношенията емоции могат да провокират и твърдения като „това е глупаво“, „държиш се детински“, „ставаш смешен“ и т.н. Запомнете – не се отклонявайте от същинския проблем – ако спорът е за пари или възпитание, говорете само за това и в никакъв случай не се изкушавайте да лепите етикетии на другия.
Пример 3: преувеличаването на фактите
Чували ли сте се да казвате на партньора си например, че той въобще не поема инициатива, че никога не ви помага с домашните задължения или че всеки път, когато искате да разговаряте с него, си намира извинения, за да не го направи и т.н.
Защо и как да се избягва:
Думички като „винаги“ и „никога“ съвсем не са безобидни – те са като сухи съчки, които слагате във вече лумналия огън на яда ви. Ще спечелите повече, ако съумеете да се фокусирате върху настоящето и забравите минали моменти и хипотези за бъдещо поведение от страна на партньора си. Умението да контролирате емоциите си означава да не изливате в поток от думи всичко, което си мислите. За да се справите с конфликтните ситуации по удовлетворяващ и двама ви начин, по-важно е не да докажете кой е прав и кой крив, а да успеете да потушите напрежението.
0 коментара
Все още няма коментари!
Напиши първия коментар за тази статия!