Ръка за ръка – мъжете и жените

Защо да се помирим мъжете и  жените ?

Няма да има вече ние, жените, и те, мъжете. Ние, добрите жени, и те, лошите мъже… Мъжете били необходимото зло и разни други клишета.
Не ни ли омръзна и писна от тая изкуствено подклаждана война?
По време на война развитието и прогресът спират и се води само борба за оцеляване. А специално тази война не е спирала.
Нека мъжете и жените да заровим томахавките, да си подадем ръка, да погледнем в една посока и да поемем напред, вместо да стоим застанали от двете страни на пътя и да се замеряме с обиди, критики, лицемерие, използване, борба за власт и манипулации, изисквания, за да задоволим собственото си его.

Жените са си жени и мъжете са си мъже, но не жени срещу мъже. Да, различни сме, но това не ни прави противници. Сами се противопоставяме едни на други, защото с врагове изглежда по-лесно и интересно.

Вместо противници, можем да сме сътрудници. Сещате ли се за примерите на симбиоза в природата – различни видове с различни умения си помагат взаимно да живеят по-лесно, да се защитават или хранят взаимно. Каква красива симбиоза се получава между коралите и водораслите, например.

Ако мъжете и жените бяхме еднакви, то нямаше да има 2 пола. Разликата между нас е тази, която създава възможностите.
Мъжете имат едни качества и умения, жените – противоположни. Точно там е балансът. Те ще ни помогнат със своите умения, ние – с нашите. Всеки ще участва по различен начин в общите начинания и всеки ще допринесе за резултата.

Мъжете са прекрасни и жените също са прекрасни. Обаче не си вярваме, нямаме си доверие. Знаем го вътрешно, но се противим да го приемем. Трябва да си дадем взаимно шанса да си покажем уменията и заложбите. Да подходим с уважение към другия, с уважение към неговата природа и дадености и да го оставим да ги прояви. Той от своя страна нека да подходи по същия начин, иначе няма да се получи.

Не можем да променим другия. Мъжете не могат да станат като принцовете от мечтите на жените. И жените не могат да станат супер-мадамите от представите на мъжете. Но кому е нужно? Да налагаш своите представи на друг, това значи, че не го обичаш какъвто е. А какво тогава обичаш?

Трябва да се отворим едни към други, не само  да си отваряме краката, а душите. Сексуалното общуване доста често не е съпроводено с душевно отдаване. Въпреки че допускаме другия буквално в нас, много отношения между мъже и жени не достигат нищо повече от физическото проникване. Да правиш секс с него не значи, че му се доверяваш. Едно преосмисляне на доверието и уважението към другия ще ни даде нов поглед над нещата и нови възможности за разбирателство и сътрудничество, дори ново отношение към секса.

Накрая с чиста мъдрост да се обърнем и да им кажем:
„Мъже, ние ви обичаме, обичайте ни и вие!“