Когато детето се страхува…

Когато детето се страхува…

Паника и страх – явление познато на възрастните, което за съжаление не щади и децата. Въпреки че по принцип всяко дете минава през някакви страхове и това се смята за нормално, при някои деца се стига до силна негативна емоция. Сред най – често срещаните проявления са безпричинно очакване на болка и дискомфорт, както и нереално усещане за заплаха. Психиатрите все повече обръщат внимание на този проблем и призовават да се вземат навременни мерки, за да се избегнат бъдещи усложнения – както медицински, така и социални.

За съжаление това смущение много трудно се открива, както от родители, така и от лекари, особено, когато детето е вече в юношеска възраст. От една страна младия човек дори да изпитва подобни чувства ще поиска да ги прикрие и няма да признае за тях от страх да не бъде сметнат за луд. От друга страна, когато на лице са множество симптоми, лекарите се объркват и не дават точна диагноза. Обикновено специалистите започват да търсят на първо време кардиологичен, неврологичен, дихателен или храносмилателен проблем и увеличават броя на консултациите и прегледите, но техните усилия остават без резултат.

В зависимост от възрастта страховете са различни – страх от изоставяне, страх от хора със нетипични лица, страх от вода, страх от гръмотевици, страх от отхвърляне, страх от непознатото, страх от социални контакти, страх от изяви пред публика, страх от неуспех и така нататък. Обикновено децата до 3 годишна възраст изпитват по – малко страхове поради факта, че все още не са способни да предвидят опасностите и последствията.

Щом веднъж диагнозата е поставена, резултатите от лечението са отлични. Използват се едни и същи лекарства при деца и юноши – обикновено антидепресантите, когато се дозирани прецизно, дават страхотни резултати. След като паническата криза е овладяна по медикаментозен път, остава споменът от страха. Ето защо е необходимо и прилагане на психотерапия като допълващо лечение. Това, което трябва да се постигне е едно истинско премахване на условията пораждащи страх.

Например има деца, които по някаква причина се страхуват от външния свят и категорично отказват да излизат от вкъщи. Това което трябва да се направи в подобен случай е постепенно детето да се учи да отива до вратата, след което да преминава един малко по – голям маршрут и така докато привикне да изминава разстоянието до училище – първоначално придружено от родител, а след това и само. Необходими са много търпение, любов и постоянство.

Има и случаи на погрешни втълпявания (детето се има за различно от другите поради различни причини – болест, комплекси и т.н.), които предизвикват страхове най – вече при юношите. Тук терапевта трябва да покаже в продължение на няколко сеанса, че подобни твърдения са несъстоятелни. Смята се, че 15-20 сеанса са достатъчни.

Ролята на родителите също не бива да се подценява. Когато родителя е спокоен и уверен, когато показва с действия, как трябва да се действа решително и непоколебимо да се върви напред, когато е един добър пример за децата си, тогава и самите те ще гледат на света по – спокойно и ще се чувстват по – уверени, с по – малко страхове.