4 неща, които никога не трябва да казвате на децата си

4 неща, които никога не трябва да казвате на децата си

Има страшно много очевидно ужасни, грешни и увреждащи детската психика неща, които могат да бъдат казани на едно невинно създание („Иска ми се да не бях те раждала…”, „Ти си виновен, че с баща ти се развеждаме…” и т.н.). В следващите редове обаче ще ви представим 4 от на пръв поглед безобидните фрази, които никога не трябва да казвате на децата си. Може да ви изненадаме, но според психолозите всяка една от тях би могла да доведе съответно до липса на самочувствие, комплекс за малоценност, чисто и просто да нарани чувствата на детето или да предизвика различни негативни настроения у него.

1. „Защо не можеш да бъдеш повече като брат/сестра си…”

Между братята и сестрите винаги присъства известна доза съперничество. Ето защо да ги сравнявате или да показвате пристрастия към единия от двамата е равносилно на това да наливате масло в огъня. Единственото, което ще постигнете е да ги накарате да се съревновават още по-силно за вашето одобрение и внимание. Вместо това опитайте да насърчите всяко едно от децата си по отделно в неговите занимания и според неговите възможности и таланти, като максимално избягвате сравненията.

2. „Защото АЗ казвам така!”

Едва ли има родител, който в даден момент да не е изричал прословутия израз „Защото АЗ казвам така!”. Всички сме попадали в ситуация, в която бързаме за някъде или пък сме твърде уморени, отегчени и какво ли още не… и нямаме време или пък желание да обясняваме защо е добре да се храним седнали или пък защо храната трябва да се сдъвква много добре преди да попадне в стомаха… Именно в подобни моменти много родители вадят железния довод „Защото АЗ казвам така!”. Според психолозите обаче това е грешно – единственото, което постигате уповавайки се на „Защото АЗ казвам така!” е това, че поемате цялата отговорност и контрол над неговите действия, лишавайки го по този начин от възможността да бъде самостоятелен индивид, който разбира нещата и взема самостоятелни решения.

3. „Престани да излизаш с Петьо, не го харесвам това дете…”

Да, има много родители, които по една или друга причина не го харесват „това дете”, но според психолозите момента, в който ясно заявите, че „това дете” не ви е любимец, е момента, в който „това дете” се превръща в любимец на вашето дете. Пробвайте следното: на първо място помислете какво точно не харесвате у Петьо и представлява ли реална опасност за вашия малчуган, приятелството му с „това дете”. Много често родителите не харесват някой от приятелите на детето си, просто защото… не го харесват. Ако и вашият случай е такъв ще се наложи да „стиснете зъби” и да се примирите. В случай че смятате, че Петьо е заплаха за сигурността на вашият наследник, тогава се опитайте на всяка цена да поддържате добра комуникация с вашето дете. Единствено по този начин ще съумеете да му обясните кое е правилно и кое грешно, както и да му изградите висока ценностна система.

4. „Не се тревожи – всичко ще бъде наред на първия учебен ден”

На пръв поглед безобидна реплика, която има за цел да успокои тревожното дете, нали? Е, вижте какво мислят психолозите по въпроса. Казвайки на детето си да не се притеснява или да не се тревожи, вие на практика отхвърляте и не приемате чувствата му. И сега детето ви не само, че все още ще се тревожи за първия учебен ден, но вече ще се тревожи и от факта, че се тревожи, освен това ще се тревожи и от факта, че може би тревожи вас с неговата тревожност. Твърде много тревоги за едно дете, не мислите ли? Същото важи и за реплики от рода на „Не плачи”, „Не се страхувай” и т.н. Няма нищо по-нормално от това едно дете да се тревожи, да плаче или да се страхува. Вместо да се опитвате да потиснете тези негови емоции (което си е направо невъзможно) по-добре се опитайте да поговорите и да разберете какво го притеснява, какви са причините за неговия страх/гняв/тъга/тревожност.