Светът ни такъв, какъвто би могъл да бъде

Имаше навремето една песен, в която се пееше "Ако до всяко добро същество застане поне още едно…". Този рефрен ни е до болка познат, тананикаме си го, усмихваме се , когато го чуем, усещаме дълбокия му замисъл, но сякаш малцина повярваха каква сила се крие в истината на думите му.

И как способността да бъдем добри се оказва непосилна и тежка задача за измъчените ни души. Защото, признайте си, по-лесно да бъдеш нещастен, отколкото да бъдеш добър. А пък още по-трудно е да бъдеш щастлив.

Затова и усмивките са рядкост, пазим ги, все едно ги кътаме за старини, а когато те дойдат, от "спестяванията" няма и помен. Пестеливи сме и на добра дума, все едно данък й плащаме. А тя е безплатна. Както и усмивката.

Те са част от многото безплатни неща, който са най-хубавото на живота. И с тях битието става по-леко.

Вярно, няма да си платиш парното колкото и да се хилиш на касите на топлофикация, но пък усмивката на непознат, на когото си помогнал, може да те накара за малко да забравиш за проблемите. За малко…но от сърце.

iframe

"Никой жест на добрина, дори и най- малкия, не е пропилян."

Езоп

Източник: bgmajete