Подаръци или другият начин да изкупим вината си

Кой от нас не е ставал свидетел на истеричното тръшкане на някое дете? Срещаме ги почти навсякъде, повечето хора цъкат с език и се чудят що за родител е това. От другата страна нещата, обаче, изглеждат по съвсем друг начин.

За каква вина може да става въпрос – едно дете иска нещо, отказано му е и то изразява недоволството си чрез плач, търкаляне по земята и викове? Ключът се крие в предисторията на тази случка.

Сутрин, бързайки за работа едва успяваме да събудим всички членове на семейството, да ги приведем в нормален вид и да се отправим към работното си място. Повечето от нас нямат време да приготвят здравословна и питателна закуска. Вместо това даваме джобни на отрочето да си купи нещо. Естествено това нещо влиза в кръга на т.нар. джънк храни.

През уикенда, когато имаме време да излезем заедно с децата, за да се „реваншираме” за липсата на внимание през седмицата, отиваме където те пожелаят. Обикновено това са търговските центрове с различни игри, кино или друго място. Храната, която се купува изобилства от безполезни съставки, но за да угодим на детето, ние се съгласяваме.

За празничните дни историята е подобна, но тук може да бъде добавен елемент „Иван не се държи добре в клас, а баща му му подари ейййй такава количка с дистанционно”. Съответно детето заключава, че или трябва да се държи зле, за да получи и такива подаръци, или подаръците му трябва да са още по-големи. Така обикновено ставаме жертва на собственото си желание за съревнование между родителите.

Друг често срещан момент е купуването само на скъпи маркови дрехи. В това няма нищо лошо, естествено. Но не е далеч мигът, в който отрочето ще заяви на висок глас „Не го искам този подарък, бабо, той не е марков и е евтин!”.

За никоя от страните няма да бъдат приятни тези ситуации, затова отрано е нужно да имаме предвид някои неща.

Честите, безпричинни и ужасно скъпи подаръци НЕ носят щастие. Те ни осигуряват директен път към изброените по-горе ситуации, а и още много други подобни.

Рискуваме да превърнем отрочетата си в хора, които не ценят труда, с който са изкарани парите. Разглезени и очакващи всичко наготово, те може да срещнат големи трудности в самостоятелният си живот.

Липсата на време не може да бъде компенсирано или изкупено с вещи. Нещото, което може да направим е да преразгледаме организацията на дневните си задачи и да ги подредим максимално добре. Така може да се освободят едни 20-тина минути за пълноценна закуска или вечеря, без да има напрежение и бързане.