Какво е любовта

Какво е любовта?

Този въпрос мъчи човечеството, откакто го има. Стотици поети и писатели са се опитали да опишат самото чувство на любов, но дали то е еднакво за всеки.

Като кажем „любов“ си представяме двама души, които се обичат, приятели са, любими са си, женят се и т.н. С това ли се изчерпва съдържанието?

Ами любовта между майка и детето й? Между стопанина и кучето? Между човека и хубавата книга?

Това чувство мнозина описват като вълнение при среща с обекта на любовта, като желание да прекарат повече време заедно, да общуват…

Трепета в стомаха, усмивката на лицето, блясъкът в очите – това винаги се забелязва и винаги си личи, когато е от любов.

Любов е желанието да се раздаваш, да искаш да даряваш радост, комфорт, сигурност. Да не следиш колко си дал и колко получил, а да очакваш следващата възможност да се раздадеш отново с трепет.

Мисълта, знанието и сигурността, че каквото и да стане, има човек, на който може да кажеш всичко. Който няма да те погледне осъдително и ще се опита да те посъветва. За мен има такъв човек, това е моята майка – разбираща, нежна, съветница, която те оставя да избереш, дори да грешиш!

Любовта е смесица от щастие и страх. Страх, че обекта на любовта ще спре да има нужда от нея, че няма на кого да я даряваме.

Хора се разделят, децата порастват, домашните любимци си отиват… е, любовта към хубавата книга остава завинаги! Тази лека тревожност, като нюанс на любовта е съвсем нормална и човешка.

Според някои проучвания любовта тя е болестно състояние, приличащо на шизофренията – обсебени сме от мисълта за нея, искаме да видим обекта на чувствата си, да го чуем, да е близо до нас, заспиваме с мисълта за него, сънуваме го, искаме да се събуждаме до него. Малко страшничко, нали?

Ако наистина искате да разберете какво е любов… попитайте някое дете. Ще се изненадате с колко прости, ежедневни, странни примери ще ви опише, какво е любовта.