Езотерично със Соня: Ритъм на успеха – мистерията, която кара нещата да се случват

Или защо постоянството е основата на проявения свят?

Знаете ли от къде произтича думата „ритъм“?
Произходът й е от древна дума, с общо значение „тека, протичам, изтичам“. В много от съвременните езици думи като „река“, „извор“, „струя“ и подобни произхождат от същия езиков корен.
Тук няма да правим лингвистични анализи, не е и нужно, тъй като всеки би могъл да разбере езиковата мъдрост, езиковия код, скрит в тази дума. Когато знаем, че например „ритъм“ и „поток“ могат да значат едно и също нещо, веднага ще се досетим, че основната им характеристика е постоянството, постоянното повтаряне във времето на определени неща, през определен период.

Музиката, този небесен език, или просто Божествена мистерия, защото може би дори не е език, а нещо отвъд него, което го обхваща, – също се характеризира с ритъм. Музика без ритъм не може да съществува.
Елементарната теория на музиката дефинира ритъма като: организирано логично редуване на тонови трайности.

Нашето сърце – то редува своите тонове, трайностите на своите тонове, в продължение на целия ни живот. Когато някой има проблем със сърцето – често се казва, че е излязъл от ритъм. Това е съвсем пряк симптом, нарича се аритмия. Излезе ли сърцето от ритъм, с него излиза и целият организъм. И не само организма, а и съзнанието на човека.

СЪРЦЕТО ВОДИ РИТЪМА НА МУЗИКАТА НА ДУШАТА

И от тук – отново се връщаме на музиката. Тя най-бързо и най-пряко може да влияе на човешкото съзнание, на човешкия ум. Не ще и дума, речта също влияе изключително силно, но музиката влияе по-силно, по-бързо и по-безотказно. Тя се възприема от душата някак извънсъзнателно, надсъзнателно.
Не е случайно това, че от съвременно представените изкуства, музиката има най-много „потребители“ сред хората. Почти няма човек, който да не слуша музика.

Музиката ни помага да работим по-лесно, бързо и неусетно, тя може да ни успокои, може да ни възбуди, може практически почти всичко! Може дори да ни развали настроението. Може да повиши производителността на труда, какъвто и да е той. И всичко това – музиката го предизвиква бързо и неусетно, без никакви усилия от страна на слушащия. Нито физически, нито умствени.
Знае се, че когато хората са били диви, или неживеещи в цивилизация, а в племена – едно от най-трудните неща е било да бъдат накарани да свършат заедно определена работа. Затова е имало определен човек, който е задавал ритъм – този ритъм, по привидно магически начин е карал хората да действат заедно, в синхрон. И да вършат работата, която е можело да се свърши само от много хора заедно.

Не е случайно и това, че войниците маршируват на фона на маршова музика, на нейния фон отиват смело и на бой – музиката и нейният ритъм въздействат пряко на човешкото съзнание и могат да го променят. Могат да направят човека по-смел, но и по-страхлив, по-буден, но и по-заспал.
Но не това е темата на настоящата статия. Безспорно, за ритъма може да се говори и пише до безкрай. Като се върнем на неговото древно значение, припокриващо се със значението на действието „тека“ и свързаното с него постоянство, можем да направим една аналогия, която се вижда отдалече:

ЗА ДА „ТЕЧЕМ“ ПО СВОЯ ПЪТ, НИ Е НУЖЕН РИТЪМ

Необходимо е да спазваме ритъм, да бъдем постоянни. Както процесът дишане има вдишване и издишане, и тези две негови части се редуват през целия живот, без изобщо да спират, така и в своите дейности, ако ние не сме постоянни, ако нямаме ритъм на съответната дейност – ние практически нищо няма да постигнем.
Великият мъдрец и духовен учител Рамана Махарши е казал: „Никой не успява без усилие. Тези, които успяват, дължат успеха на постоянството си.“

ПОСТОЯННОТО УПРАЖНЯВАНЕ НА УСИЛИЕ Е В ОСНОВАТА НА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА НЕЩАТА.

За съжаление в днешния забързан ден, потопени в безбрежния океан на информацията, сякаш забравяме това и някак искаме всичко да стане изведнъж.
Да приложим еднократно усилие, и да постигнем.
Тази наша изключително погрешна тенденция и влечение, се използва много умело от доста хора и организации – те ни предлагат за един ден да придобием едва ли не висши знания и умения, да получим посвещение и какво ли още не. Хората, които си плащат за това – остават с усещането, че, посещавайки това организирано събитие, действително ще получат някакви знания и умения, някакви тайни, които ще им отворят Дверите на успеха. Мислят, че за един ден ще станат едва ли не майстори…

Разбира се – не стават!

Но продължават да посещават подобен вид събития. Тук виждаме ритъм, постоянство. Само че това постоянство е насочено към развитието на тези, които организират събитията. А не към нашето развитие. Личното ни развитие може да се случи единствено с постоянна лична практика. Еднодневните практики могат да бъдат част от нея, могат и да ни помогнат, разбира се, и да са ценни за нашето израстване – но далеч не са достатъчни! Постиженията се случват с нашата постоянна лична практика. Единствено с нея. Както животът се случва с постоянното биене на сърцето и с постоянното дишане на белите дробове, така и нашият път, и нашите цели могат да се случат единствено с постоянно действие от наша страна по отношение на тях.

Великият откривател Томас Едисон е казал: „Нашата най-голяма слабост е в отказването. Най-сигурният начин да успеем, е винаги да опитваме още един път.“

Отказваме се, защото мислим, че това, което целим, трябва да бъде уцелено, получено, осъществено от раз. От един-единствен опит. Или от два-три опита. Това е и винаги е било грешка. Все едно да искаш да преминеш едно дълго разстояние само с една крачка. Също така това е един вид създаване на „ритъм на неуспеха“.
На базата на продължителни лични наблюдения съм стигнала до заключението, че човек сам създава своя ритъм – със своите действия или бездействия. Когато веднъж не успее, той, вместо да опита да промени резултата със следващ опит, продължава да не действа и да не успява. Навлиза в един, както го наричам

РИТЪМ НА НЕУСПЕХА.

Ритъмът определя постоянството и е самото постоянство. В случая, ако човек иска да успява, трябва да промени този ритъм. С усилие. Усилие, което да е по-голямо от неуспеха. За да създаде

РИТЪМ НА УСПЕХА

и да влезе в него.

Ритъмът, важно е да се отбележи, е един от седемте основни принципа на Херметичното учение.
По отношение на постоянството и мястото му в нашия свят, Йохан Волфганг фон Гьоте казва:
„В царството на идеите всичко зависи от ентусиазма… в реалния свят всичко се основава на постоянството.“
„Ентусиазъм“ означава пряко „бог е в мен“. Когато си ентусиазиран, образно, в теб се е вселило Божеството, Божествената Сила. За да получиш идея, за да се възвиси съзнанието ти – наистина ти трябва Бог, трябва да си Бог, да се свържеш с Божественото в теб. За да можеш да проявиш, да материализираш идеята, в проявения свят трябва да проявиш единствено своето постоянство. Да влезеш в ритъм…
Може да се направи и аналогия с реката, която тече постоянно – и постоянно достига океана, и се влива в него, слива се с него. Реката тече постоянно, и постоянно се слива с океана…

В кръга на шегата, но не само, учените твърдят, че реално всичко ставало наведнъж. Една известна мисъл на Айнщайн гласи:
„Единствената причина за съществуването на времето е всички неща да не се случват едновременно.“

Т.е. времето е наша фикция, създадена за удобство. Възможно е точно поради тази причина Духът да знае, че всичко става изведнъж и че постоянните усилия са губене на време и енергия. Затова и мнозина от нас, базирайки на това извечно знание, е възможно да се лъжат, че трябва задължително да постигат целите си „от раз“ и по тази причина – дори да не опитват да упорстват и постоянстват. Но плановете на съществуване са различни – и на нашия план постоянството е ключът-катализатор на реализацията.
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа

Това е първата ни статия от поредицата „Езотерично със Соня…“. Очаквайте още всеки четвъртък 🙂

Прочетете повече за нея и страстта й (страстите й ) тук 

Ако прочетеното ви допада и смятате, че ще е полезно на ваш приятел, споделете го с него.