Соня Петрова АЕИА – йога учител, творец, езотерик

Здравейте, скъпи читатели! 🙂
Искаме да ви представим Соня Петрова АЕИА, която ще ни помага в нашия път на личностно развитие. Нейните статии ще можете да четете всеки четвъртък, а рубриката й ще се казва „Езотерично със Соня“. Тя е прекрасен, позитивен човек, когото открих, попадайки на онлайн курсовете й и ми стана йога учител в Кундалини йога. Повече за Соня ще научите в следващите редове от самата нея!

Казвам се Соня Петрова – Аеиа, преподавам Йога, пиша книги и статии, понякога рисувам, пея, грижа се за децата си, работя, провеждам консултации с карти Таро, правя астрологични характеристики и прогнози. Управител съм на създадената от мен фирма „Трето око“ ЕООД, и водя сайта www.tretooko.com – Виртуален ашрам „ТРЕТО ОКО“.

Завърших Класическата гимназия, изучавах известно време Класическа филология в СУ, имам магистратури по Здравен мениджмънт и Публична администрация, преди тях получих и бакалавърска степен по Здравни грижи – т.е. имам правоспособност да работя и като медицинска сестра. Познавам здравето, анатомията и физиологията на човека не само от учението на Йога, а и според официалната медицинска наука. Започнах професионалния си път в съвсем млада възраст като съдружник и съуправител в търговска компания с чуждестранно участие.
Работата ми не беше само бизнес или чисто мениджърска, защото основната дейност на компанията беше внос и разпространение на билкови препарати – по тази причина се обучих и във фитотерапия, имам няколко сертификата за различни видове билколечение. Усвоих и умения за водене на реклама, за цялостна рекламна политика и PR – нещо, изключително важно в наше време, без което не би могла да просъществува и най-малката човешка организация – независимо дали стопанска или нестопанска. Немалкото години, посветени на бизнеса, все пак донякъде забавиха моето пряко развитие в сферата на Духа и в писането, но, постоянствайки в Йога, тя в подходящия момент ми посочи кой е моят Път.

Пътят ми и йога

С Йога съм закърмена буквално от раждането си – баща ми се занимаваше и практикуваше и все още го прави. Вкъщи имахме всички излезли у нас книги по Йога от онова социалистическо време – те не бяха много, но ми бяха достатъчни. Бях силно и енергично дете, винаги първа по тичане и другите физически дисциплини – и, разбира се, на своя глава правех позите от Йога, които виждах на снимките в книжките. За възрастен това би било опасно, но за 3-4-годишно дете, което само си е решило да ги прави – не е. Поне при мен не беше. На 12 години спечелих медал по Джудо – бях тренирала само 5 месеца преди това. После, обаче, по преценка на майка ми, спрях тренировките по тази бойна дисциплина.

Освен книги по Йога, нашите бяха донесли от чужбина и няколко грамофонни плочи на компанията на битълса Джордж Харисън – по средата имаха нарисувана ябълка. Това бяха плочи с различни индуистки мантри. Тогава не знаех, че това са мантри, приемах ги просто като песни и си ги пеех. Даже тогава, била съм на 2 или 3 години – имах чувството, че разбирам думите. Но това чувство го имат почти всички деца на тази възраст – защото мама ни пееше песни на руски, и тях също някак си ги разбирах. Имам дарба за езици и ползвам няколко – правя преводи от тях.

Изобщо, бях дете, надарено с много умения, енергия и желание за действие. Имам спомени от съвсем малка детска възраст – дори под 1 годинка. Помня, че съвсем малка, баба ме заведе на някакъв конкурс за детска рисунка – и го спечелих. Помня и каква беше част от наградата ми – „Приказки по телефона“ на Джани Родари. Обаче рисувах само до седми клас – после спрях. „Прорисувах“ отново чак на 40 години. Втората ми сестра е художник, не професионален, но тя се обучаваше навремето и сега продължава да рисува за удоволствие. Ние сме три сестри. Аз съм най-голямата.

Освен интересът ми по йога, в мен се зароди и интерес към Таро и Астрология

Обучението ми по Астрология и Таро беше дълъг процес, започнал от 14-годишната ми възраст и траещ и до днес. Последното се отнася и за Йога. Невъзможно е човек да знае и може всичко, свързано с дадено учение, наука, традиция, дисциплина или общо – познание. Който твърди, че е завършен експерт по дадена дисциплина и всичко му е ясно – лъже сам себе си. Така да се каже – Вселената е едно свръхвисше Училище, в което се учим постоянно. Както казва Р.А. Уилсън – след определен етап Вселената става едно постоянно Посвещение. Тези, които пътуват по Пътя на Духа, го знаят това – всеки ден, дори всеки час човек получава нови и нови Посвещения. Или Инициации. Няма крайно Посвещение. Ако има, то вероятно е самият Бог, Абсолюта.

Много хора са ми казвали, че съм била дете индиго, дете кристал, дете „не-знам-си-какво“ – лично аз не приемам изобщо тия теории. Всяко, повтарям, всяко едно дете е гений. Всяко дете е всенадарено и може да се развие в почти всяка сфера, до степен на виртуозност. Това, че не всички пораснали деца стават гениални виртуози, значи само, че е трябвало да получат друга опитност, че сами са си избрали да следват пътя, който следват.

Синхронностите са с мен от детството ми.

Защо започнах да се интересувам и обучавам в Астрология и Таро? Освен че в рождения си хороскоп имам доста показатели за интерес и дарби в „окултното“, от съвсем малка имам интуитивни проблясъци от различно естество. Не съм от сънуващите – т.е. рядко постигам прозрения по време на сън и рядко имам осъзнати сънища. Проблясъците ми са в т.нар. обикновено, будно състояние. Като малка не съм целила да ги получавам, просто си ставаха. Също така постоянно ми се случват синхронности – откакто се помня. Тогава, като дете, разбира се, не знаех, че са наречени така. Мислиш за нещо – и виждаш заглавие на книга със същата дума. Или мислиш за някого, когото не си виждал отдавна, и той се появява по някакъв начин. Или съвсем съзнателно излъгваш другите деца за нещо – и лъжата ти става истина… Не съм целяла да доразвивам тази си „способност“ – в кавички е, защото това всъщност е съвсем обикновено нещо, съвсем обикновена функция, достъпна за всеки един човек. Като дишането например. Но осъзнах, че бих могла да помогна на себе си и на другите, като овладея по-добре тия състояния. За това помагат Таро и Астрологията. Освен че това са си науки (макар официалната наука да ги нарича „псевдонауки“), това са и нещо като катализатори на интуитивното прозрение. Добрият астролог трябва само да погледне колелото на хороскопа – и то му действа като истинска мандала – отключва в съзнанието му тази негова част, която практически вижда всичко…

Разбира се, за мен Йога е универсалната наука. Всъщност, Йога значи Свързване. Свързване или Съюз на Аз-а с Универсалния Аз, с Висшия Аз, със СвръхСъзнанието, и т.н. Ако мога така да се изразя – съвременната западна психология е клон на Йога (макар че това почти никой учен не би го признал). След като буквално по рождение бях получила интерес и опитности в Йога, в по-голяма възраст попадах постепенно и привидно случайно на няколко различни Учители, при които продължавах да се обучавам в тази всеобхватна наука. Колкото повече човек навлиза в Йога, толкова повече зачестяват тези „случайности“, които те водят успешно по избрания от теб Път. Това е неизменна закономерност – всеки, който се занимава сериозно с Йога, познава много добре тази закономерност.

Не съм дипломиран психолог, но взех изпити по няколко психологични дисциплини по специалностите Здравен мениджмънт и Публична администрация. Отделно съм самообразована по психология, смея да твърдя, че познавам добре трудовете на Карл Густав Юнг, Зигмунд Фройд, Уилям Джеймс, Кен Уилбър, Тимъти Лиъри, Ейбрахам Маслоу, Ерих Фром, Б.Ф. Скинър, Жан Пиаже, Станислав Гроф и др.

За мечтата ми да пиша

Писането също беше моя мечта от детството. Имах дарба по литература – никога не съм учила нищо отделно и задълбочено по български и литература, включително и граматика – просто четях много книги от съвсем малка (можех да чета от 3-годишна). Като пораснах нямах никакво време да пиша – семейство, деца, работа и т.н. Сдобих се с време за писане, когато успях да забременея в напреднала възраст с второто си дете – трябваше да лежа, за да го запазя. И тогава видях тази възможност. Започнах да пиша, да описвам визиите си, преживяванията си по време на медитация и други нестандартни състояния на съзнанието. Дори понякога имах чувството, че бебето ми диктуваше някои от историите. Доста от тях са влезли в книгата ми „Магически разкази“.

Точно този период, заедно с Йога, ми донесе и усещането, че е дошло време да променя посоката на живота си. Както всеки отдаден на Йога човек, и аз имам Вътрешни Духовни Водачи – имах няколко разтърсващи преживявания с тях, започнали много преди да се появи второто ми дете. Години преди това. Първоначално не им обръщах внимание – когато човек е навлязъл в един коловоз, трудно може да излезе от него, само защото Духовният му Водач, който не е въплътена същност, му е казал, че трябва. Особено, ако човекът се чувства добре в коловоза си. И, разбира се, уповаването на здравия разум – колкото и да вярваме на своите Учители и Водачи – основното е да сме във връзка с личния си разум, със своя, така наречен „здрав разум“. Е, разбира се, чувствах понякога неудовлетворение от това, което бях, чувствах, че не бях изпълнила абсолютно нищо от нещата, които исках да изпълня от ранните си години – но дотам. Постепенно обаче преживяванията се натрупваха, Водачите ми започнаха да се явяват по-често по време на медитации и за мен беше „знак свише“ фактът, че забременях – тъй като години наред не можех и вече мислех, че няма да стане в този живот – въпреки Йога, въпреки цялото ми подготовка, знания и умения в езотериката и холистичното лечение.

След раждането последваха няколко разтърсващи преживявания с Кундалини, по време на тях отново ме водеха моите Водачи. Дори два пъти ме спасиха, съвсем буквално.

И така дойде идеята да създам сайта „Виртуален ашрам „Трето око“ – беше ми подсказана от един от невъплътените ми Водачи. Така да се каже, получих и тяхната благословия да преподавам Учението на другите. Минаха повече от 30 години, докато стигна до тук.

В един момент един от Водачите ми ме посъветва да водя Йога по Скайп – защото Духът е нелокален, Учителят – също. Гуру, или Учителя – това не са личности, това не са дори и процеси – това е цялостният Път до Висшия Аз. Невъзможно е да се обясни с няколко думи – и с няколко милиона думи – също. Веднага след като обявих в нет-пространството, че ще провеждам йога занятия по Скайп – получих отзиви от много близки и далечни хора, че и техни познати, преподаватели по йога, са им предложили същото. Зарадвах се – с помощта на Гуру бях въвела нов начин за предаване на Учението и за помощ на много хора. Защото, ползвайки съвременните технологии, които също са постижение на Духа, човек става неограничен от пространство-времето. Имам ученици и от други държави – всеки от къщи си практикува. Там, където практикуваш – мястото се изчиства, става „място на силата“. Какво по-хубаво от това да правим домовете си места на чиста и здравословна енергия, а също и „ефира“ – контактувайки по ефира, ние създаваме Пътища на Свързване – наситени със Светлина и Благотворна Енергия… Да, за много хора това да практикуват по Скайп е предизвикателство – свикнали са да са в зала и инструкторът да е до тях – физически. Но има и много светли Души, които вече нямат нужда от физическия контакт, за да бъдат наистина в контакт… Вече повече от една година водя йога практики по Скайп.

След благословията на своите Йога-Учители и Водачи, взех решение и се оттеглих от търговската компания, независимо че имах голямо участие в нейното създаване и разработване. Без да се замисля, загърбих повече от 12 години от живота си и се отдадох на Йога на по-широка нога. Като инструктор съм разработила свои комплекси: йога на синхронността, йога на напредъка, йога на щастието, йога на волята и множество лечебни йога-комплекси. Те са подходящи за хора, които не са изцяло отдадени на йога, но желаят да използват практически това учение в своето ежедневие.

Псевдонимът „Аеиа” е моето духовно име, което получих още през ученическите си години от един от невъплътените си духовни Водачи. Случи се най-неочаквано – като ученичка (сега е модерно да се казва „тийнейджърка“) бях луда глава и обичах да тичам нощно време по стадиона часове наред, по над 10 километра. Нощта, в която получих името Аеиа, беше страховита – силна лятна нощна буря, светкавици и гръмотевици. Усещах невероятно силна енергия в себе си, може би от околното електричество, и тази нощ тичах двойно спрямо обичайното за мен време и разстояние. Разбира се, на стадиона нямаше никого по това време на нощта (стадион Академик). И както си тичах, без изобщо да се впечатлявам от тряскащите наоколо гръмотевици, изведнъж видях образа на един от Водачите си – някак бегло, като с периферното си зрение. Той сякаш казваше нещо. Не разбрах какво – всичко ставаше много бързо. Светна светкавица – и веднага след нея видях думата „АЕИА“, изписана в нощното небе. Веднага почувствах, усетих, разбрах, че това бе моето духовно име. То се състои само от гласни звуци и представлява сбор от първите букви на латинските думи AMOR (любов), ETERNITAS (вечност), IGNIS (огън), AETHER (етер).

През 2014 година излезе от печат първата ми книга: „Магически разкази”. Тя е сборник от фантастични приказки, вълшебни разкази, мои легенди, фантастично-хумористични статии, които нарекох „вестникаризми“, и др. Условно бих могла да поставя повечето от тях в жанра „магически реализъм” – но всъщност те нямат жанр. Възможно е някога да измисля какъв е – Времето ще покаже. Имам няколко проекта на книги за издаване – един художествен роман, и три книги по Йога и Езотерика, но отново Бог ще каже, дали ще излязат някога на бял свят. Разбира се, и от мен зависи – но засега не виждам срокове, в които това може да стане реалност.