Езотерично със Соня: Йога превръща тялото в свещен храм и вълшебен инструмент

Четвъртък е и е време за рубриката „Езотерично със Соня“ 🙂 Приятно четене!

Инструмент – условно казано, – за да спазим влечението на разума към разделяне и класифициране. Защото, тялото не е нещо отделно нито от разума, нито от съзнанието, нито дори от околната среда. Лесно можем да забележим и осмислим това с просто око – само като си отговорим на простичките въпроси: „мъртвото тяло – тяло ли е, нарича ли го някой с това име, и остава ли то дълго време „тяло“?“
Същата условност важи и за „храм“. Какво е един храм? Нещо относително, понякога за улеснение наречено „място“. Място, предмет, същество или сграда, в които Човек контактува с Бог. Бидейки Всичко, бидейки Вездесъщ, т.е. съществуващ навсякъде, Бог не може да бъде ограничен със или във дадено място, в определено „нещо“ или в „същество“. Пиша „същество“, защото допреди няколко века като храмове са били използвани някои вековни дървета.

ЙОГА ПРЕВРЪЩА ТЯЛОТО В СВЕЩЕН ХРАМ И ВЪЛШЕБЕН ИНСТРУМЕНТ

Тяло, без живот в него, не е тяло – в смисъла на „жив организъм“. Защото на български с думата „тяло“ се обозначават и тела от геометрията, и някои други феномени от природата. Тук става дума за „живо тяло“ и това следва да разбираме, когато пишем „тяло“ в настоящата статия.
По отношение на „живо“: не знаем „що е живот“. Има безброй много предположения, догадки, теории, дори цели науки, свързани с живота, но той продължава да бъде една неразгадана мистерия. Продължава да не може да бъде създаден изкуствено, т.е. човек да вземе например две НЕЖИВИ вещества, и от тях да създаде ЖИВИ.

Никой не е видял „живот сам по себе си“ – колкото и смешно да звучи. Животът е абстрактно понятие, дума с абстрактно съдържание. Както са абстрактни думите „красота“, „здраве“, „любов“ и т.н.
Но тази абстрактност е само на повърхността. Просто защото всяко нещо, което не може да се види с просто око, и което не може да се засече от така наречения разум, е прието за абстрактно. По същия модел абстрактна е и Душата, и Духът… Предполагаме, че ги има, някои дори са сигурни, но разумът не може да ги докаже, както не може да направи това и съвременната наука, с всичките си върховни и отвъд-фантастични постижения. Душата и Духът си остават невидими и недоказани.
Разбира се, проявите на Живота, на Душата и на Духа са навсякъде. Това, че те не се виждат пряко с просто око, не значи, че не могат да се видят косвено. Всичките постижения на човешкия дух, част от които е съвременната наука и съвременните високи технологии, са постигнати и реализирани именно от това невидимо нещо – Духът…
За всички в наше време е известна максимата на античните гърци:

ЗДРАВ ДУХ В ЗДРАВО ТЯЛО

Между другото, в Античността връзката ДУХ-ТЯЛО е била по-лесно възприемана, поради куп причини – социални, религиозни, духовни и пр. В наше време, времето на разума, макар че той е едно стъпало по-висок от този на древните, отказваме да приемем пряката връзка и единството между материално и идеално. Разумът, който обича да дели, разделя и класифицира всичко, не може да усети единството и взаимозависимостта на материя и идея, на проявено и непроявено, на видимо и невидимо.
Отвъд всички науки, отвъд разум и чувства, дори отвъд емоции, всеки човек от личен опит може да потвърди: ако тялото се чувства зле, ако тялото е болно – умът е пленен в това тяло, и изключително рядко може да надскочи тази болест и да върши нещо друго, освен да страда и да мисли как да се излекува. Или – тялото не е това, което е.
Фридрих Ницше казва за тялото:

„В тялото ти има повече мъдрост, отколкото в най-дълбоката ти философия.“

Съвременната наука е признала и доказала съществуването на психо-соматични болести – заболяванията, предизвикани от „абстрактната“ психика, от душата, духа или ума… Щом психиката може да предизвика напълно органични, „материални“ изменения в тялото, щом може да предизвика болести –разбира се, напълно резонно е да се досетим, че вероятно психиката може и да ги лекува.
Патанджали, древният легендарен адепт на Йога, един от първите, който я е систематизирал и описал, е казал: „Болки, замаяност, съмнение, нехайност, леност, светска ориентираност, лъжлива представа, изпускане на главното и непостоянство са причините за обезпокояването на ума и те са пречките „.

Пречките пред осъществяването на Единството между тяло и дух. Разбира се, в горния цитат Патанджали има предвид пречки пред напредъка в Йога. Но самият напредък в тази наука на науките, както обичам да я наричам, в това изкуство на изкуствата, може да се осъществи само когато човек е примирил и обединил дух и тяло. Между другото, това, наглед простичко условие, се отнася за постигането на напредък в почти всичко в нашия свят.

Йога значи „свързване“

Свързване на Индивидуалния Аз с Висшия Аз, на Индивидуалната Душа с Висшата Душа. На Човек с Бог.
Но Йога може да се интерпретира и като свързване на духа с тялото. Когато те са в единнна връзка, духът не се чувства затворник в тялото, а тялото не чувства духа като натрапник и тиранин. Осъществи ли се „йогийската връзка“ между Дух и Тяло, тези две привидни отделности си признават взаимно своята важност, и Тялото започва да изпълнява доброволно и с осъзнаване командите на Духа, а Духът започва да обича Тялото и да осъзнава, че то е негов неотменен инструмент в тази Реалност.

Често се случва да имаме усещане, че тялото ни налага някакви модели – например, ние искаме да сме стройни и с хубаво телесно тегло – а тялото ни кара да ядем прекомерно и го мързи да се движи. Мъчим се да отслабваме, но си оставаме само с мъченето. Тялото си знае и прави своето. Това усещане е погрешно. В почти всички такива случаи е замесен и нашият Дух – всъщност, той е основата, той е определящата Сила. Той е този, който е тежък и инертен – Тялото просто го отразява. Той, Духът, не е в добра връзка с Тялото, подава му погрешни заповеди –защото, образно казано, мрази това тяло. Клетото Тяло се чувства потиснато, но изпълнява тия заповеди – и в един момент заболява…

Ето какво казва „Хатха Йога прадипика“ за причината за наднорменото тегло: „Тежестта на тялото възниква от преобладаването на тамас, а асаните отстраняват това.“
Според учението на Йога, всичко в проявения свят се състои от три „гуни“, три състояния – саттва – чистота, раджас – енергия, страст, тамас – инерция, тъмнина. Целта на Йога е да насити всичко със саттва-тя е най-чистата и най-балансирана гуна.
Ако Тялото ни стане основно сатвично, ние ще добием яснота, осъзнаване, и тялото ще започне да обича и да слуша ума, или Духа…
Йога, нейното редовно практикуване, постига това с лекота, без насилие и по естествен път.
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа