Рикка – смята се, че стила рикка е създаден през 15-ти век, както и че това е стил, от който в последствие еволюират стиловете морибана и нагеире. Рикка от своя страна може да бъде разделен на два стила – Рикка – Shofutai (който е по – класически и традиционен) и Рикка – Shimputai (който е по – модернистичен).
В първия вид се следват строги правила в подредбата и се използват специални техники. Състои се от 9 основни стъбла или части, всяка от които има определена функция и трябва да се намира на точно определено място и разстояние от условната вертикална линия преминаваща през средата на композицията. Тези девет части са разположени така че да се поддържат една друга и се постига една перфектна хармония между височина, ширина и дълбочина. Освен тези девет основни стъбла, може да бъдат използвани и още допълнителни стъбла. Вазата трябва да е около 20-30 см. и да бъде отворена навън в гърлото. Стъблата трябва да излизат от центъра на “kenzan”-a като прави изчистени вертикални линии.
Вторият вид е въведен през 1999 год., като той позволява доста повече свобода на аранжора. Строгите правила отпадат и се дава път на творчеството. Например тук точката, от която трябва да излизат стъблата не е определена. Освен това вместо девет основни стъбла, тук имаме две контрастиращи основни части, които изграждат композицията. Най – важният фактор, с който аранжорът трябва да се съобрази е материалите да са контрастни, като цвят и количество. Консистенцията на материалите също трябва да е контрастна. Отличителните черти на този модернистичен стил са поразителната яркост и острота.
Freestyle (свободен стил – по – известен у нас като джиука) – всички стилове, които изброихме имат нещо общо – те подчертават естествената красота на цветята. Свободния стил е най – новият стил икебана и е малко по – различен. Той поощрява творческата красота и оставя изцяло в ръцете на аранжора какво и как да изразява неговото творение. Материалите, които се използват също са неограничени и са единствено по избор на аранжора. Може да бъдат не само флорални материали, но и всичко, което той поиска – стъкло, метал, хартия, пластмаса и т.н. В този стил могат да бъдат използвани различни техники – например листата може да се изрязват в разнообразни форми, различни от естествените им. Вазата също е много важен елемент от аранжирането – отново тя е по избор на аранжора. Свободния стил се дели на два типа – натуралистичен и абстрактен.
Както видяхме икебаната е цял един свят със собствени правила, а за го опознаем са нужни време, желание, както и овладяването на някои умения – трябва да съумеем да видим тези едва доловими свойства на уникалните цветни композициите. Едва тогава ще може да се наречем майстор на икебаната.
0 коментара
Все още няма коментари!
Напиши първия коментар за тази статия!