Прераждане – безсмъртна ли е душата

Съществуват хиляди документи и регистрирани случаи на хора, които помнят свои предишни прераждания. Или такива, които разказват за гранични състояния, близки до смъртта, които са достигнали по време на клинична смърт. Независимо от това нашата цивилизация все още не смята за неоспорим факта на безсмъртието на душата и възможността за нееднократно раждане на Земята.

За разлика от нас нашите предшественици твърдо са вярвали в преселението на душите. Древноиндийските паметници, европейската кабала, учения и вярвания на различни народи говорят за едно и също: нашият живот на Земята е само поредното звено във веригата от прераждания. 
За реинкарнацията се споменава и в ученията на много от древногръцките философи мистици. Живелият в 4век до н.е., популярен математик и мистик Питагор твърдял, че се е раждал много пъти на Земята. Че е бил троянски воин, пророк, селянин, проститутка, търговец. 
Платон, живял през 5 век до н.е., също бил убеден в прераждането и описал теорията си в съчинението си "Федр". На най-ниското ниво в еволюцията той поставя тираните и нечестивите създания, които с добродетелен живот могат да се издигнат по-високо в развитието си. Когато душата се покаже достойна за истинско просвещение и се откаже от привързаността си към материалния свят, тя може да се прероди в тяло на философ, артист, или музикант. Едва след това според учения душата е готова да прекрати цикъла на прераждане и да постигне вечен покой в божествената сфера на висшето знание. 

Американският политик, дипломат и учен Бенджамин Франклин вероятно също е вярвал в безсмъртието на душата. На младини той написва загадъчна епитафия с обещание да се завърне отново, за да се усъвършенства и доразвие като личност. 
В Европа и Америка интересът към реинкарнацията се възражда приблизително в средата на 19век, когато възниква модата на спиритизма. Думата "реинкарнация" е въведена някъде през 60-те години на 19век от Алан Кардек, който в своята "Книга на духовете" е изложил множество аргументи в полза на прераждането. 
През 1882г. в Англия е основано общество за психични изследвания, което популяризира идеята за реинкарнацията. В същата посока работи и Елена Блаватска, основателка на теософското общество, заимствало концепцията за кармата и реинкарнацията от духовните и религиозните традиции на Изтока.

Прераждането и църквата
Идеята за прераждането оказала разрушително влияние на ранното християнско мислене. Според догмите на ортодоксалното християнство душите на починалите отиват в рая, ада или чистилището, а не отново във физическо тяло.
Защо мисълта, че може би има прераждане, предизвиква страх? Докаже ли науката, че прераждането съществува, това ще означава, че сме подвластни на други закони на живота.
Настоящият вид на Стария и Новия завет не поражда никакво съмнение, че прераждането като част от живота ни е описано и показано чрез мисията на Исус. Не бива да забравяме, че учението за прераждането е било неделима част от християнската религия, но през 4 век от Константинополския вселенски събор е забранено. Днес малцина знаят забранителната формулировка на светите отци, анатемосващи вярата в прераждането:
"Всеки, който изповядва мистичната идея за предишно съществуване на душата и по-сетнешна поредица от събития, ще бъде прокълнат." В същото време каноните на православното християнство утвърждават, че има възкресение, възнасяне, задгробен живот. 
И какво е по-естествено от философията, че животът ни се развива, докато постигнем духовна чистота и морал, позволяващи ни да се слеем в единното божествено начало – Създателя. 
Ако хората са наясно, че всеки наш живот е спирка по пътя към усъвършенстването ни, те няма да имат потребност от пастира, който да е наместникът и тълкувателят на Бога на Земята.
Неслучайно църквата отхвърля идеята и вярата в прераждането. 
Повечето от официалните представители на науката, медицината, педагогиката и религията полагат максимални усилия да заложат в новото поколение още от най-ранно детство изкривени представи за същността и смисъла на човешкия живот. Жалко е, че губим време, за да достигнем до истини, известни от векове от прадедите ни. 
Или може би на някои това им е изгодно, за да държат в подчинение останалите.

Учени за реинкарнацията
През последните години древното учение за прераждането получава все по-широка подкрепа от учени психолози и изследователи на фолклора.
Има редица случаи, публикувани не в посредствени жълти вестници и списания, а в съвсем сериозни и уважавани издания, в това число и научни.
Подобни случаи отдавна са обект на изследване от учени от различни страни. Професор Джон Стивенсън от катедрата по психология на Калифорнийския университет е събрал около 1500 документално потвърдени свидетелства за това, че хората помнят своите предишни животи.
В Израел с подобни изследвания се занимава доктор Осама Хюсейн. Той твърди, че много деца под хипноза започват да разказват за своите минали животи. 
От много години във Великобритания съществува организация, която се занимава с изследване на преживявания, близки до смъртта. Тя събира информация и впечатления от хора, пребивели клинична смърт. Около 3000 свидетелства се пазят в архивите на тази организяция: фото-, кино- и видеозаписи, публикации и показания на очевидци.
Американската психиатърка д-р Коблер Рос сама е била на границата между живота и смъртта, след като започва да събира разкази за своите пациенти за подобни преживявания. За 25 години тя събира над 20 000 истории.
Ето разказа и за преживяването и по време на клинична смърт:

"Видях тялото си отгоре и чувах гласовете на другите, които казваха, че съм умряла. Не се страхувах. Беше ми леко, спокойно и радостно. Знаех, че това, което ми се случва, е начало на нещо, което до този момент не съм познавала. Бях убедена, че това не е небитие. Изненадана бях, че досега съм се страхувала от смъртта. Искаше ми се да закрещя "хора, не се страхувайте, смъртта не е това, което си мислите." Как досега не бях разбрала, че тя е начало, а не край. Но никой не ме чуваше. Тогава се понесох по огромен тунел, в края на който се виждаше ярка светлина, и там ме посрещна…"
На това място разказите на свидетелите се различават. Някои смятат, че това е Исус, други го определят като висше създание, излъчващо доброта и светлина, а трети го описват просто като усещане за рядост и спокойствие. Подобни са разказите на хора с различна националност, възраст, образование, пол. Общото за тях е, че те вече не се страхуват от смъртта.