Енергията на гората лекува
Който пропусне в дните си срещите с гората, пропуска шансовете да се зареди и да усети енергията, която тя му дава. Защото, както всичко в природата, гората живее за себе си, вътре в себе си и е свързана с нашите сетива. За очите – чрез разнообразието от светлини, цветове, градежа на дърветата. За ушите – чрез музиката от птичи гласове, пращене, шумолене, бръмчене. За обонянието – чрез тръпчивите и сладки аромати на билките. За устата и вкуса – чрез ягодите, гъбите, билките. За душата – чрез невероятната енергия на своя жизнен поток, картините от форми, светлини и сенки.
Голямата къща
В сутерена, между старата шума, живеят гъби, корени, букови и дъбови жълъди, ларви, охлюви, червейчета, 
микроскопични живи същества. Като трудолюбиви лесничеи те превръщат мъртвите части от гората в хумусна почва, грижат се за дърветата и са резервоарът, от който те черпят храната. В партера, върху повърхността на почвата, са мъховете и билките. Те пък доставят храна и закрила за бръмбарите, мравките, дребните гризачи. На първия етаж, там, където са стъблата на дърветата, големи като крака на слонове, са храстите, които растат без значение колко място има там и колко светлина ги огрява – този гъсталак е спортното игрище на язовирите, дивите прасета, лисиците, зайците, елените. Сърните обаче предпочитат силно огрените от слънце полянки. На втория етаж – в скелето от клони и пръчки – дървото кънти и издава звуци, там се изкачват соковете отдолу нагоре, в скритите им кръвносни съдове. Кората се напуква, блести от сълзите на смолата. Етажът под покривите – най-горе са върховете на дърветата – короните. Те
първи посрещат слънцето, последни се сбогуват с неговите лъчи. Тук, на 25 до 40 метра височина, светлината достига листата, вятарът безпрепятствено пътува в клоните. Вятърът – помагач на опрашването и разпиляването на семенцата им. Дори когато едно дърво умре, животът в него още дълго не спира. Бръмбари и мравки го набраздяват. Лишеи и мъхове се заселват в дървесината му, както и гъбите. Мъртвото дърво има сила и когато падне върху почвата. Кръговратът от даване и вземане, съществуване и отмиране се затваря напълно.
Горска приказка
Ако няма гора, няма да има митове, легенди и приказни истории. Няма да има горските джуджета, феи, духове и великани. Никакви страховити легенди за змейове. Няма сравнения, символи, познания. Ако няма гора, това означава отказ от красивите природни картини при смяната на годишните времена: разпукването на пъпките на дърветата през пролетта, зеленината през лятото, разкошната, пламтяща цветност на листата през есента, чудноватата голота на черните клони през зимата, светещото бяло на снега, който ги затрупва, и ледените шушулки, които звънтят като камбанки. брулени от вятъра.
1 коментар