Как се правят плодовите вина?

Плодовите вина имат приятен вкус и аромат.  

Как се правят?

Те се получават чрез спиртна ферментация на плодови сокове, в резултат на която захарта се разлага на спирт и въглероден двуокис. За приготвянето им се използват пресни, здрави и напълно узрели плодове. Съдържанието на захари в плодовите сокове обикновено е недостатъчно за получаването на вино с необходимия процент алкохол, затова при правенето на вината се прибавя захар. Обикновено киселините в плодовите сокове са повече от допустимия процент, затова плодовият сок се разрежда с вода, или се смесва със сок от други плодове с по-малка киселинност.

Извличането на сокове от плодовете за приготвянето на вино става чрез пресоване, като се допуска използването на повече вода. Полученият сок се налива в дървена каца, стъклен буркан, или дамаджана и към него се прибавят необходимото количество захар и вода. По-добре е захарта да се добави под формата на разтвор на два, или три пъти, защото високият процент захарност забавя ферментацията, което не е желателно.

Оптималната температура за протичане на спиртната ферментация е от 16 до 18 градуса по Целзии. През първите дни ферментацията е по-буйна и се съпроводена с отделянето на голямо количество въглероден двуокис, вследствие на което ферментиращата течност може да прелее от съда. Ето защо 1/10 от обема на съда трябва да се остави свободна. През периода на буйната ферментация се разлага почти цялото количество захар в плодовия сок. След това плодовата каша трябва да се отдели от виното, за да не добие то неприятен дъх от разлагането й.

Ферментиралият плодов сок се прехвърля в чисти съдове, в които протича т.нар. тиха ферментация. Тя продължава 5-6 седмици. Съдовете през периода на тихата ферментация трябва да бъдат плътно затворени с коркова тапа. През тапата се прекарва маркуч, краят на който се потопява в съд с вода. По този начин отделящият се при ферментацията въглероден двуокис излиза свободно през маркуча, но външният въздух няма достъп до ферментиращата течност. Така тя се предпазва от внасянето на нежелани ферменти и се запазва от оцетно-кисела ферментация, която се развива в присъствието на кислород. За същата цел има и специални стъклени  тръбички, които се промушват през тапата.

След завършването на тихата ферментация виното се претака, за да се отдели от образувалата се на дъното на съда утайка, която може да му придаде лош вкус и да причини размътването му. Претакането се извършва с помощта на сифон, представляващ прикрепен на тънка пръчица маркуч. Пръчицата опира в дъното на съда, а маркучът остава на такава височина, че виното, в което се намира утайката, да остане спокойно и да не прелее през сифона.

След един месец виното отново се претака, като образувалата се утайка на дъното се отделя с помощта на сифона, избистреното вино се налива в чисти дамаджани, или бутилки, затворени плътно с тапи, които се обливат след това с разтопен парафин. Плодовото вино се консумира два месеца след завършването на тихата ферментация. Някои вина, например ябълковото, могат да се консумират и по-рано.

След  претакването във виното продължава едва забележима ферментация, вследствие на която то се газира. Плодовите вина се съхраняват при температура до 10 градуса. Те трябва да се консумират в продължение на една година.