Трябва ли да казваме истината на децата си?

Отговорът е категорично „Да“, защото истината помага на децата да растат правилно и да не си въобразяват неща, които са далеч от реалността – твърде разкрасени или обратното, опошлени.

В момента, в който детето осъзнава въпросите, които задава, и очаква разумен, макар и опростен отговор, родителите му не трябва да го отклоняват от пътя към истината за живота.

Първо и основно: Детето има право да знае истината! В момента, в който то почувства, че не сте искрени, ще се затвори в черупката си и ще се почувства неуверено. Познанието за

истината освобождава личността. Премълчана, истината загнездва в детското съзнание съмнение, страх, фобии… Има истини, които лесно се споделят, и други, които трябва да

изкристализират в съзнанието на родителя, за да може и той да ги предаде на детето със същото съдържание, но в омекотена форма. Говорете с детето си, ползата е двустранна.

Ако родителите не драматизират сами положението, детето може всичко да чуе и възприеме. Защото много често премълчаното се възприема от детето като лична вина, отговорност за нещо, което не е направило.

Когато родителите не се разбират помежду си, редно е да не се лицемери пред детето. То така или иначе ще усети, че нещо не върви. Но нека то не бъде причина за конфликтите, защото твърде често сме чували детски реплики от рода: „Мама и татко се карат заради мен!“ Дори и да сте в процес на развод, не крийте истината. Родителите могат да се разделят, но обичта към детето остава. Детето преживява особено болезнено подобни катаклизми, но трябва да разбере, че ще продължи да обича родителите си. Ще бъде голяма грешка, ако един от съпрузите се опита да използва сина или дъщеря си като заложник.

Има деликатни проблеми, присъщи на растежа, които е по-хубаво да се обсъждат у дома, отколкото на улицата. Става въпрос за сексуалността. Противно на широко разпространеното схващане детето се пробужда за сексуален живот успоредно с емоционалното си развитие, което се проявява в твърде ранна възраст. Още в детската градина детето се вглежда в другарчетата от другия пол и си задава въпроси: по какво се различават момиченцата от момченцата, защо момченцата пишкат прави. В контакта си с околния свят детето вижда влюбени двойки да се целуват, млади жени с „издути кореми“ и пита. Обяснете му как идват на бял свят децата, но без да му четете урок по анатомия или естествознание. Наблегнете върху това, че децата се раждат от силната любов на своите родители. Има и случаи, когато привидно детето не се интересува от нещата на живота, и вие си отдъхвате с облекчение. Но всъщност нещата не стоят така, както вие си ги представяте – просто може би сте се издали пред него, че сте притеснени да говорите за това. Пак ви съветваме – говорете, предизвикайте дискусия, дори и да си признаете, че се чувствате неловко. Семейството е най-подходящата среда за обсъждане на всякакви проблеми. Детето трябва да разбере, че вкъщи няма табута, забранени области, и това ще укрепи доверието и самочувствието му. Няма нищо вредно или погрешно, ако вие самите – родителите и възрастните, споделяте проблемите си. Ако сте изгубили работата си, не е нужно сами да предъвквате огорчението си. Детето може дори и да ви помогне с готовността си за морална саможертва.

Има и особено важни въпроси, от които дори и родителите се страхуват – става дума за живота, смъртта, Бог.. Още от тригодишна възраст детето разбира какво означава смъртта – цветята увяхват и умират, както могат да умрат и птичката, зайчето, кучето. Умират и хора. Ако желае, детето би могло да присъства на погребението на дядо си например, но ако е прекалено емоционално, спестете му това изживяване. Във всички случаи наблегнете на това, че друг е умрял и че детето е живо и здраво и животът е пред него. И че душата е безсмъртна.

Общуването с децата е задължително още от раждането им. Естествено на различна възраст съдържанието на думите е различно. Като обгърнете в този климат на доверие и съпричастие вашето дете, вие наистина ще го направите един малък голям човек, познал още от люлката искреността и обичта…