Колкото и да се пишем освободени от комплекси и днес, както и вчера, въпросът за споделянето на годините си остава деликатен. Много хора, мъже и жени, лъжат от удоволствие. И дори не скриват, че го правят съзнателно. Обратно, има и други чешити, които с вид на мъченици казват не само годината, но и деня и часа на раждането си. Едните кокетничат с надеждата, че ще им отговорят: „Невероятно! Давам ви „Х“ години по-малко.“ Другите възприемат живота и годините, които са минали, по-скоро като недъг и ощетение.
Независимо от обстоятелствата ние продължаваме да робуваме на установени от векове традиции и жизнени схеми. Детството например предполага различни етапи – на 7 години човек трябва да умее да чете, на 14 – да е вече в гимназията, на 18 – да е завършил средното си образование и да е готов за университет или работа. Смятате ли, че с напредването на годините ще можете да се отпуснете или най-малко да си поемете дъх? Илюзии… Състезанието продължава до дупка и по схема: препоръчителен брак около 25-30 години, раждане на деца – около 35, купуване на собствен дом или строеж на вила – докъм 40… Всъщност както и да комбинираме, колкото и да протестираме, ние не можем да не съотнасяме съществуването си към тези отправни точки. Това е една даденост, както вярваме безусловно на термометъра и на това, че на 37 градуса телесна температура вече сме болни. Има хора, които се кълнат, че 20-тата година в живота им е от решаващо значение. Други пък са на мнение, че разцветът на живота е около 30-35г. И аргументите им са железни: на тази възраст всички карти са изиграни поне по веднъж – съзидание, кариера, любов, съдба, добър старт или подхлъзване, важното е, че пътят е очертан, макар и да крие неизвестни.
Не съществува една-единствена, универсална истина за възрастта. Всичко зависи от човека, положението му в обществото, отношението му към собствената му съдба. На фона на несигурността в живота и постоянните сблъсъци все повече хора се стремят точно да научат деня, часа и минутите на своето раждане. Въз основа на тези данни просперира индустрията на хороскопите, биоритмите, гадаенето и врачуването. Един истински световен бум!
И все пак, по-важно е как е живял човек, а не колко. Възрастта сама по себе си няма значение. Нека се опитаме да забравим своята и тази на околните. Това ще ни освободи от мисълта за собствените ни години. Достатъчно много броим в живота си…
0 коментара
Все още няма коментари!
Напиши първия коментар за тази статия!