Срок на годност в голямата любов

„Срок на годност” в любовта…

Има ли срок на годност голямата любов? Известния писател Ф. Бегбеде дори е написал книга с името "Любовта трае три години". Но така ли е наистина. Ако трябва да съдя по личния си житейски опит, то това е напълно вярно или поне в брака е така. Но възможно ли е в съвременния свят любовта да устои на всички проблеми – битови, семейни и така нататък. Каква е този нова тенденция  – на всичко да се дава срок на годност – без значение дали е кисело мляко или чувства… Кой дава право на хората да строят стереотипи и да ги внушават масово?

22 юни 1941 година…. Този ден не е оставил равнодушен никого или любовните мемоари на една война…

Те се прощаваха с тези, които им бяха най-ценни в целия свят. С тези, за които те са се грижили. С тези, чиито имена са били първото нещо в живота им. С тези, на когото те са се вричали във вечна любов пред Господ и са обичали…

Те се познаваха само една година. Но за тази година, тя би дала всичките си следващи…. Те са градили заедно съвместни планове. Живеели са този живот, за който днес много от нас само мечтаят. И нямаше да има по-щастливи от тези хора, ако не беше започнала войната. Тя не е щадила, нито времето, нито чувствата, нито човешкия живот.

Тя е трябвало да го пусне, такива са били правилата и условията на живот. Любимата му е казала, че ще го чака дори цяла вечност – това не са срокове. Тя е вярвала, че ще дойде отново този ден, когато любимия отново ще почука на врата и ще я прегърне… Но това така и не се е случило… Всеки ден тя се е молила и се е засипвала с надеждата, че ще дойде момента, когато отново ще го прегърне. Но минаваха дните и единственото, което тя е имала – вечната надежда и безмълвната тишина.

Как се е притискало нейното сърце всеки път, когато е получавала запечатан плик. Това е било всичко, което и е оставало от любими

Защо днес има понятие, като „срок на годност” във взаимната любов?я, всичко, с което тя е живяла – вечна любов, безрезервна, силна и свята. Времето е минавало. Войната е затихнала, хорското безпокойство е намалявало и пролетта отново е дошла. Но къде е той? А той така и не се върна от боя, оставайки завинаги в нейното сърцето. Но надеждата никога няма да я напусне, че той отново ще се върне някога….

Това са просто едни слова, от които цялата Ви кожа може да настръхне. Чувствата не могат да има срок на годност. Как тогава преди време, нашите родители и роднини са се обичали така чисто и свято. Не е ли станала днешната любов цинична и грозна? Едва ли стереотипа и мотото на 21 век „Любовта живее три години” ще помогне, за да се оправят нещата. Как можем да слагаме клеймо на истинските чувства и емоции?

Но истината е, че трябва да се замислим отново за „пълнежа” на така наречената днес истинска любов. Може би именно той се е променил и затова днес нещата стоят така. Тя няма да има „срок на годност”, ако в сърцето Ви има вяра и надежда, крепяща се с водопад от истинска любов и емоции!