Раздялата и нейните фази – как да я преодолеем по – лесно?

През какви фази преминава раздялата и как да я преодолеем по – лесно?

Раздялата с интимния партньор е безспорно едно от най – неприятните събития в живота на всички ни, особено когато инициативата за прекратяване на отношенията е по – скоро в отсрещната страна. В последните години се наблюдава тенденция, при която браковете все по – често се разтрогват, а двойките се разделят. Според последните статистически данни всеки втори брак (в големите градовете) бива разтрогнат. Интересен е факта, че браковете в селата и по- малките населени места са по – трайни. Но да се върнем на темата… Една раздяла освен, че е крайно неприятна, може да доведе и до по – сериозни оплаквания (особено ако става дума за по – емоционален човек) – главоболие, липса на апетит, безсъние, световъртеж, замаяност, депресивни състояния, схващане на мускули, дискомфорт в стомашно-чревния тракт и т.н. Като че ли жените сме малко по – емоционални, по – трудно преодоляваме и по – силно изживяваме емоциите си в подобни моменти. Според психолозите след раздяла жената неизменно минава през няколко фази – нека видим кои са те и какви съвети дават специалистите:

Първа фаза – „Не може да бъде!”

Съвсем логично след първоначалния шок от новината, мозъка ни като че ли не иска да приеме фактите. Казваме си „не това не е възможно! Той ме обича!”, отчаяно се вкопчваме в спомените и във връзката си с този човек, отричаме истината и отказваме да приемем, нещата такива, каквито са.

Как да постъпим, за да осъзнаем по-бързо раздялата?

На първо място трябва да спрем да се самозалъгваме, да си правим илюзии, да си мечтаем, че всичко ще се оправи, че може би „той е объркан в момента, но ще се осъзнае и ще се върне”. Приемането на фактите е първата и най – важна крачка към нашето душевно изцеление.

Втора фаза – „Няма да го позволя!”

Това е онзи етап, когато сме успели леко да се съвземем от безграничната скръб, приели сме положението и сега сме силно мотивирани да си върнем „любовта на живота ни”. По – принцип няма нищо лошо в това, стига да преценим правилно ситуацията – Дали наистина има шанс той да се върне в живота ни? Дали си струва да се борим? Дали наистина го искаме? Колкото и да е трудно трябва да направим трезва преценка и след като си отговорим на гореспоменатите въпроси, едва тогава да предприемаме някакви действия.

Как да постъпим и да продължим напред?

Според психолозите, отчаяните обещания, постоянното ридание, опитите да го изкушим сексуално и т.н. може да имат ефект, но обикновено той е краткотраен. Любимия ни се връща за ден, два… седмица или две… но по правило сериозната раздяла е необратима и всеки опит да задържим партньора само го пропъжда още по – настойчиво в бягство.

Трета фаза – „Нищо вече няма смисъл…”

Това е онзи момент, в който изпадаме в абсолютна апатия, примирени и обезкуражени, нямаме желание за абсолютно нищо, потъваме в черната дупка на страховитото отчаяние и се питаме „Защо изобщо ставам сутрин?”. Занемаряваме себе си, контактите с приятелите са прекратени, жилището е мръсно, работата се върши с нежелание и „през пръсти”. Може би най – тежкия и най – труден за преодоляване етап.

Как да постъпим, за да открием сили и смисъл

Трябва да забравим за сантименталните пътешествия в миналото. Нека не се ровим в спомените, не ходим на места, които са били любими на двама ни, не пускаме „нашата” песен, не си приготвяме любимата на двама ни храна и т.н. Съвсем целенасочено трябва да отбягваме тези неща – да се дистанцираме от спомените и „ритуалите”, които сме имали. Колкото и да не ви се вярва времето наистина лекува и когато един човек е далече от очите, неизбежно се отдалечава и от сърцето. Да си дадем време и да се съсредоточим върху себе си. Оглеждайки се в огледалото най – вероятно ще установим, че сме се занемарили. Време е да променим това, да се погрижим за външния си вид, да се поглезим, ако трябва да приложим „шопинг терапия”. Каквото и да си говорим – ние сме жени, подобни изживявания винаги повдигат духа ни. Самотата не е добрo решение – най – добре би било да сме сред хора, приятели, да общуваме с нови лица.

Четвърта фаза – „Живота продължава”

Ето го момента, в който тръгваме нагоре. Постепенно желанието ни за живот се връща, мислим все по – малко и все по – рядко за бившия, дори си задаваме въпроса „Как въобще съм го обичала?” или „Какво толкова съм видяла в него?”. Осъзнали сме факта, че не е партньора този, който може да ни направи щастливи. Единствено самите ние можем да постигнем това.

Как да постъпим при раздяла?

Психолозите съветват да внимаваме в този етап и да не се впускаме в излишни сексуални приключения, като че ли до сега сме били „вързани на въже”. Разбира се контактите с нови хора, флирта с отсрещния пол, излизането по срещи и т.н. са все хубави и позитивни неща. Но е добре да бъдем малко по – внимателни и да не избързваме да се впускаме в нова връзка само защото не ни стои сами. Сега е момента, в който можем спокойно и безпристрастно да погледнем нещата от дистанцията на времето, а нищо чудно да стигнем до извода, че това е било най – доброто решение и за двама ни.