Мемоарите на една обикновена жена

Мемоарите на една обикновена жена

Здравейте на всички! На 23 години съм и за краткия си живот ми се наложи да премина през много трудности. Животът ми се превърна в сапунен сериал или мемоарите на една обикновена жена.  За да избегна излишните коментари, ще запазя името си. Нека се кръстя Лина. Как да започна ли? Ами нека се върнем в началото…

Детството ми мина щастливо, макар че нямах много приятели, но поне бяха истински. Гледах да се старая да уча, за да се издигна в кариерен план. Имах планове да „облека” всичките си мечти и да ги материализирам в живота си, но както знаете – сценарият е само по филмите. В живота нещата са малко по-различни. Още от малка мечтаех за истинско семейство и деца. Когато станах на 19 мислех, че всичко това изведнъж се сбъдва и започнах смело да форсирам по скоростната отсечка на семейният живот. След по-малко от един месец вече бях щастливо омъжена или поне така смятах тогава… След една година се роди детенцето ми и единственото нещо, за което никога не съм и няма да съжалявам. Именно синът ми е давал сили в доста трудни за мен моменти, но да не се отклонявам извън темата, а да карам по ред.

След първата ми година брачен живот започнах да разбирам, че окраските му не са само весели и шарени, а че започват да избледняват и да се превръщат в черно, мазно петно. Партньорът ми започна да става груб и циничен. Обидите се сипеха като пороен дъжд, а милите думи бяха рядкост като водата в пустинята. Детето беше бреме за него и именно в този момент аз осъзнах, че живота може и да е наистина весел и ярък, но рецептата за него аз самата трябва да намеря, а не да карам само на обичайното меню, защото така съм свикнала. Към добрината и обичта се свиква, но към лошите спомени и моменти никога не бива…

Мина една година, от както си тръгнах и поех сама живота си, заедно с моето детенце. И знаете ли, едва сега осъзнавам, колко пъстър е живота. Всичко, което трябва да направим е да сме инициативни и да не се оставяме да ни тъпчат. Животът е за тези, които знаят как да му се радват и да вземат максимум от него. Ще завърша своите мемоари на една обикновена жена с „Ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонада”…