“В една сграда на брега на Темза се пресичат литературни, исторически и архитектурни пространства. Сградата е известна като „Глобус“. И не е просто сграда, а театър Глобус и метафора едновременно.”
От останалите исторически бележки, научаваме, че строителството на тази вечна и уникална сграда е поверено на Питър Смит, майстор от класа – човек с една от най-разпространените в Англия фамилии намира и изгодно купува уникален дъбов материал за „вътрешните, декоративни нужди“, който формира такава акустика, за която дълго се носят легенди из театрален Лондон.
В продължение на цяла пролет работниците на Смит старателно изграждат най-красивия театър, който някога се е появявал в Лондон. Актьорите знаят какво искат: кръгла сграда, наподобяваща земното кълбо и буквата „о“, изцяло от дърво, без пирони и скоби, с всички необходими стаи и помещения, които правят елизабетинската драма бързо, интимно, риторическо средство за общуване; навлизаща в двора авансцена; ниша, скрита зад завесата, или място, предназначено за разучаването на ролите; тераса, или галерия горе над нея – галерия за музикантите; шатра – небесен свод, частично закриваща сцената; удобно мазе и люк. Всички с нетърпение очакват момента, когато тържествено ще бъде вдигнато емблематичното знаме на театъра: Херкулес със земното кълбо на раменете. Мотото е избрано просто и символично: „Totus mundus agit histrionem“, което в приблизителен превод означава „целият свят е театър“, а в по-буквалния – „всички лице действат“. Затова и театърът метонимично и метафорично става известен като „Глобус“.
През юли 1613 г. обаче, по времето на спектакъла „Хенри VIII“ театралният топ, който според сценария трябва да гръмне зловещо и величествено, се поврежда. От неговите искри се възпламеняват няколко греди, а след това и сламата, с която е покрит навесът над сцената. Ако вярваме на едно от оцелелите свидетелства, пожарът е минал без жертви, ако не броим един зрител, който загасил пламналия си къс панталон с бутилка джинджифилов ейл.
Началото на втора част е положено през 1614 г., но краят настъпва след по-малко от 30 години. През 1642 г. театър Глобус е разрушен от пуританите. Точните му координати дълго време остават неизвестни, докато през 1989 г. останките на основите му не са намерени под паркинга „Анкър Теръс“ на Парк Стрийт.
На това място бихме могли да сложим точка, но няма !… Защото тази история не може да свърши така …
Идеята да се построи наново лондонският театър, в който Уилям Шекспир е предоставял най-великите си пиеси на публично възхищение, повече от столетие е мечта на историци и актьори преди най-сетне да се осъществи през 90-те години на XX в. Забележителният американски преселник, актьор и директор Сам Уонамейкър (1919-1993), вдъхновен от театрално турне с Шекспирови пиеси, което видял в детството си, си поставя за цел да построи отново театър „Глобус“ на оригиналното му място. Тази цел поглъща последните 20 години от живота му и макар той и първоначалният архитект на проекта Тео Кросби да умират преди той да е завършен, Уонамейкър живее достатъчно, за да се убеди, че това ще стане.
Най-сетне, след археологически разкопки през 1989 г., е намерен теренът, който задоволява всички. Въпреки че първото препятствие е отстранено, остават много технически въпроси и Уонамейкър събира екип от архитекти, учени литератори, историци и действащи театрали, за да се опита да ги реши. Екипът грижливо намира отговорите на всеки въпрос, но трябва да се направят някои компромиси, за да може системата да сработи. Най-накрая сламеният покрив е одобрен от властите, но само ако е снабден с модерна пръскаща вода система ; необходимите за посетителите удобства, каквито не съществуват в оригиналния театър, са построени в съседна сграда; и или допълнително осветление, за да има възможност за вечерни представления. Извън това, построената сграда е толкова автентично пресъздаване на театър от епохата на Елизабет – и специално на „Глобус“ – колкото човешкото умение може да изработи. След подготвителните сезони през 1995 г. и 1996 г. сградата е завършена и през 1997 г. се провежда първият пълен сценичен сезон. Актьорите отново се учат как да играят пред непокорна публика, стояща под дъжда, а публиката откликва на свежото и ободряващо усещане да вижда великите пиеси както в оригиналната им постановка преди 400 години.
Може да се насладите на тази уникална сграда на живо, това ще е едно незабравимо изживяване. Но аконямате тази възможност, разгледайте снимките, които сме подбрали за вас и се потопете в магията на този Шекспиров „Глобус”.
0 коментара
Все още няма коментари!
Напиши първия коментар за тази статия!