На 1 март по традиция посрещаме Баба Марта и се закичваме с мартеници, подаряваме бели и червени усукани нишки на близките си с пожелание за здраве, плодородие и щастлив живот.
Съвсем нормално всички чакаме с надежда Баба Марта, защото е символ на пролетта. Всъщност, връзването на мартеници е традиция, свързана още с тракийските и елинските обичаи за плодородие.
Традицията се почита още в Румъния, където с мартеници се закичват жените и децата, в Молдова, Албания, Македония, Сърбия и Гърция, където се подаряват мартеници само на децата.
Не случайно цветовете на мартеницата са бели и червени. Белият цвят се свързва с чистотата и невинността, затова и премяната на булката е бяла. Червеният цвят пък е символ на силата, енергията, здравето и любовта. Червеният конец пази от зло, а белият носи радост. В някои краища на България се правят и цветни мартеници, като се използват сини, зелени и червени конци. Връзват се парички, мъниста и дори чесън и черупки от охлюви.
Според фолклора, Баба Марта е сестра на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Затова и понякога е ядосана и сърдита, друг път – усмихната и весела. Такъв е и целият месец март – променлив и непредсказуем.
Някои легенди свързват обичая за връзване на мартеници с Хан Аспарух и създаването на българската държава. Според легендата, прабългарите останали очаровани от Дунавската равнина и решили да се установят там. Тогава Хан Аспарух наредил да направят жертвоприношение на бог Тангра, но не намерили стрък копър, с който ритуално палели кладата. Докато се двоумили какво да правят, на рамото на хана кацнал сокол. На крачето на птицата било вързано снопче копър с конец – наполовина бял, наполовина червен. Сестрата на хана лично го изпратила на брат си, тъй като й се присънило странен сън. Така възникнала традицията да се връзват бели и червени усукани конци за здраве.
Празниците на Баба Марта се свързват с обредни действия, които целят да я умилостивят. Лютата сестра на Голям Сечко и Малък Сечко се почита на 1 март, 9 март (Младенци) и 25 март (Благовец). Според легендата, Баба Марта не обича старите жени, затова в обичаите участват млади жени и деца. Още в края на месец февруари започват приготовленията за пролетта и се отбелязва празника "Пърлене на Баба Марта".
Преди настъпването на Баба Марта, стопанката на къщата трябва да почисти добре и да сложи червена покривка на масата. Вярва се, че това ще смекчи лютия нрав на Марта. По традиция младите хора трябва да я посрещнат навън, а възрастните – да не излизат, защото ще я ядосат. В някои краища на страната все още се пали огън и се гонят змиите и гущерите.
0 коментара
Все още няма коментари!
Напиши първия коментар за тази статия!