Хип-хоп танците произлизат от така наречените „уличните танци” и в своята същност са предназначени за изпълнение в съчетание предимно с хип-хоп музика, във външни пространства (буквално на улицата). Хип-хоп танците не са просто стил в танцуването, те са се превърнали във важна част от хип-хоп културата. Нещо, с което се отличава този свободен в своята природа стил е, че често се случва танцьорите да импровизират. Характерно за хип-хоп маниаците е организирането на така наречените улични танцови битки (battles), които всъщност не са нищо повече от танцови състезания.
Хип хоп танците включват широк спектър от стилове, но основните са три: брейк (breaking), попинг (popping) и локинг (locking).
Още в годините между 1970 – 1980 г. тези стилове стават популярни в САЩ, като с течение на времето започват да набират все повече фенове и намират все по – широко разпространение.
С развитието на танцовата индустрия, хип-хоп танците започват да се комерсиализират и да служат за основа в създаването на нови стилове. Така например се създава новия стил наречен “New Style”, при който класически обучени танцьори разработват и създават хореографии от хип-хоп танци, предназначени за изпълнение не само на улицата, но вече и в студиа.
Появява се и друг стил, който е повлиян от джаз танците и се нарича джаз-фънк. Представлява смес от хип-хоп танци с джаз. Световно известната певица Beyonce (Бионсе) използва този стил. Въпреки че джаз-фънка произлиза и взаимства от хип-хоп танците официално не се причислява към хип-хоп стиловете, тъй като фундаменталните движения са по – скоро джазови.
През 1990 г. и 2000 г. комерсиализацията на хип-хоп танците продължава с пълна сила, а те придобиват популярност вече и извън САЩ. Въпреки че по принцип този стил е създаден най – вече за забавление на хората „от квартала”, той започва да присъства и в телевизионните предавания и интернет, появяват се телевизионни хип-хоп танцови състезания, конкурси и т.н.
Създаден бива и още един нов стил наречен лиричен хип хоп.
Докато при стандартния хип-хоп движенията включени в танца не е нужно да изразяват някаква емоция, а служат по – скоро за доставяне на лично удоволствие и дори може да се каже, че са един вид себеизтъкване, перчене и т.н., при лиричния хип-хоп с помощта на движенията се разказва някаква история, показва се емоция точно толкова, колкото и техника. Стилът съчетава в себе си лиричен танц и фундаменталните движения от хип-хопа, само че по – плавни и с по – голяма гъвкавост. Хореографията на танца има за цел да предаде максимално добре емоцията от разказваната история.
Хип-хоп танца може да бъде форма на забавление, хоби, а за желаещите да се развиват професионално в тази насока – начин за изкарване на прехраната. Предимствата от практикуването на подобни танци са много – укрепва се сърцето, организма става по – издръжлив на натоварване, спомагат за отслабване, тялото става по – гъвкаво, подобрява се работата на вестибуларния апарат, подобрява се кръвообръщението, тонизират се тялото и мускулите на краката. Поради високата физическа активност, която предполага хип-хоп танца, спокойно може да се каже че е достоен заместител на спорта.
Като цяло танците са много добър начин за съчетаване на приятното с полезното и ако така или иначе сте фен на хип-хоп музиката, превръщането на този стил танци във ваше хоби ще ви донесе само позитиви.
0 коментара
Все още няма коментари!
Напиши първия коментар за тази статия!