Елиминирайте стреса в ежедневието

Елиминирайте стреса в ежедневието

С времето жените изграждаме що-годе утвърден вкус в този живот – за мъже, за дрехи, за храна… Затова винаги ни влече към един и същ тип сладурчета – красавеца на компанията, веселяка, разбивача на сърца… Въпреки че все се заричаш другия път да проявиш повече здрав разум, за да си спестиш натрапчивото усещане за дежа вю и асоциациите с Матрицата. По същия начин независимо от двата часа, изкарани в пробната на магазина, накрая си купуваш осмия поред черен панталон с ниска талия – досущ като предните седем. И не можеш да се начудиш защо никой не забелязва, че си с нова премяна, какви хора, значи …
Оказва се, че по същия начин стоят нещата и със стреса. Погледнато от камбанарията на психолозите, заради различната среда, възпитание и поглед към света всеки от нас си има негов собствен списък с външни дразнители, които му тровят живота. Една част от хората преживяват най-болезнено проблемите на любовния фронт, други – спънките в работата, трети – разклатеното самочувствие. Бинго! Това вече обяснява защо имаш усещането, че те е прегазил емоционален валяк, понеже си отказала кръчмата с приятели довечера или си кръшнала по-рано от офиса заради главоболието след снощния купон. Докато на съквартирантката ти окото й не трепва от подобни дреболии!

Как да пречупиш веднъж завинаги твоята крива на стреса, така че повече да не ти създава проблеми?

Първо и най-важно условие – да определиш кои фактори са в състояние да те извадят от равновесие и да ги подредиш в категории. Въоражена с тази безценна под мишница, спокойно ще можеш да видиш сметката на всеки един дразнител поотделно и за нула време да излезеш от капана на напрежението.
Като начало хвърли едно око на твърденията по-долу – ако две или повече от изреченията във всяка група се отнасят за теб, има опасност да се оплетеш сериозно в мрежите на съответния вид стрес. Кажи "Стоп!" и се възползвай от нашите идеи за мирно и спокойно съществуване под слънцето.

1. Свръхпредпазливост
– Не съм спонтанна личност. 
– Реагирам зле на промените.
– Преимслям прекалено много случките.
– Склонна съм да живея в миналото.

Кажи "Стоп"
Добре де, човешко е да ти трепка под лъжичката, когато си изправена пред непозната ситуация (нова работа или дом, женитба или раздяла). Но това твоето на нищо не прилича! На теб такива неща просто не ти понасят. Не смееш да действаш на момента, без да си премислила положението до припадък. Толкова те е страх да не сбъркаш, ако скочиш със затворени очи в неизвестното, че рядко се възползваш от възможностите, които животът ти поднася на тепсия. Ако не промениш нагласата си, смятай, че си подритваш късмета. Едно скорошно германско проучване установило, че хората, които рискуват, са истински щастливци на фона на онези, които не проявяват тази смелост. 
Имаш нужда от малко тренировки по гъвкавост на ума, за да се освободиш от фактора страх. Дошъл е моментът да заложиш на нови дейности и да развиваш нови умения. Отвори възприятията си за чужди култури и различен начин на мислене, чети книги и гледай филми от различни жанрове. 
Попадала ли си в капана на миналото? И все не успяваш да се отървеш от усещането, че през далечната 2002-ра година с гаджето ти бяхте същински влюбени гълабчета (или прическата/фигуратаживотът ти по онова време бяха супер)? Хайде, стига, светът продължава да се върти, каквото и да се е случило, и няма да спре заради това, че към днешна дата с твоя човек сте скарани за пореден път. Нито пък заради петте качени килограма! Ето ти един лесен трик от арсенала на психолозите, с който да овладееш по-безболезнено натрапчивото чувство: сложи гумена гривна на китката си и я издърпвай и пускай върху кожата си всеки път, когато усетиш, че отплесваш по спомени. Ще ти подейства като събуждане и скок обратно в реалността.
Има и друга стратегия, този път с йогистки привкус и доказана ефективност, въпреки че звучи малко странно. Тя представлява точно определено движение на очите: съсредоточи се за няколко минути върху тъжна мисъл, докато почувстваш, че кофти усещането, което ти причинява, стига поне до шеста степен по скалата от едно до десет. След това задръж главата си неподвижна, като бързо движиш очите двайсет и пет пъти напред-назад между две точки (да рече, двата края на масата). Когато приключиш, измери отново нивото на стреса – би трябвало да е спаднало най-малко до четвърта степен. 

2. Работохолизъм
– Винаги работя до късно
– Никога нямам достатъчно време за себе си.
– Перфекционистка съм.
– Винаги имам много работа.

Кажи "Стоп"
Знам, знам, ти си безценен кадър. Твоя милост е от онези съвестни и всеотдайни хора, които никога не си вземат почивен ден, нагърбват се с чуждите задължения и вършат работата за целия китайски народ. Но помисли малко – разумно ли е да влагаш всичката си енергия в професионалното поприще? Ако това, което правиш, се изчерпва само с думата работа, работа и пак работа, дори тя да те удовлетворява, рискуваш да си докараш перманентно стресово състояние, защото си заложила всичко на една-единствена карта. Издайническите знаци, че си навлязла в опасната зона: постоянно имаш усещането, че ти се пече яйце на дупето, гризе те съмнението, че не си достатъчно добра и че си попаднала в офисната версия на Биг Брадър, където те гледат под лупа.
За да излезеш от затворения кръг, преди да си изпушила окончателно, научи се да балансираш между времето за работа и времето за теб. Моя позната, която е шеф на маркетинга в една издателска фирма, постъпи точно така, след като най-накрая и дойде умът в главата. Повече от година не си беше взимала отпуска и се трепеше от тъмно до тъмно. Накрая беше почти на ръба на нервна криза. Сега си е наложила златни правила за оцеляване и душевно равновесие – поне три дни в седмицата си тръгва точно в шест от работа, прави си резервации в ресторант или за почивка през уикенда, купува си предварително билети за кино или театър. 
За да не зациклиш трайно, вземи си някой и друг ден почивка и не се тревожи, фирмата все ще оцелее криво-ляво без теб. М-да, приятно е да си галиш самочувствието с мисълта, че си безценна и ако твоя милост не е на поста си, всичко ще се срине. Но с подвизаване – дотук! Знаеш ли кое е най-тъжното при работохолиците? Представи си само – някой слънчев ден, когато се пенсионираш, единственият човек, който ще си спомня, че си преизпълнявала петилетката за три години (извини ме за соцлозунга, но очевидно, трайно ми е набит в главата!) и не си си взимала почивка, ще си ти и семейството ти. За финал помисли си пак каква е представата ти за "достатъчно добре" и спри да си поставяш нереалистични цели, които да се мъчиш да постигнеш на всяка цена. Повечето експерти по стреса са категорични, че най-добрата стратегия за амбициозните люде като теб е да спреш, когато нещата са на 80-90% перфектни и да се насочиш към следващото предизвикателство.

3. Желание да се харесаш на всички.
– Трудно ми е да отказвам.
– Копнея за любов и често се чувствам виновна.
– Страх ме е да не засегна някого.
– Искам всички да ме харесват.

Кажи "Стоп"
Дори вече да не можеш да дишаш от ангажименти и отговорности, нищо чудно да ти се струва, че си завършен егоист, когато замалко ти се прииска всички да те оставят на мира и да се посветиш на себе си. Но едно е да си мила и отзивчива личност, а съвсем друго – да се съгласяваш с всичко и всички, само за да те харесват околните или поне да си сигурна, че нямат нищо против теб. От толкова старание заради другите накрая собствените ти нужди остават неудовлетворени. Плюс това ако не си поемаш дъх от време на време, много скоро няма да си полезна на никого, защото ще си изтощена, свръхнатоварена и нещастна. 
Има един-единствен изход от капана "искам да угодя на всички" и той се състои в думата "не". Ако не желаеш да отрежеш някого директно, пробвай компромисен вариант. Методът на частичния отказ ще ти свърши чудесна работа. Така хем не отказваш да помогнеш на човека, хем това става по твоя начин. Ако примерно най-добрата ти приятелка те навива да ходите на шопинг, а ти си планирала да прекараш деня в зяпане на телевизия, кажи и, че нямаш нищо против, но днес няма да успееш и се уговорете за друг ден, когато ще ти е по-удобно. Тя ще продължава да се чувства обичана, а ти – не толкова зле, че си и скършила хатъра. 
Крайно време е да свикнеш с факта, че не може всички да те харесват. Следващия път, когато се почувстваш нещастна, че някой не си е изгубил ума по теб, спомни си, че дори на президентските избори спечелилият кандидат събира минимум 51% от гласувалите и остават още 49%, които не са го харесали. Такъв е животът. 

4. Самокритичност.
– Имам високи изисквания.
– Чувствам се като неудачник, ако не постигна целите си.
– Правя по хиляда неща едновременно.
– Често се разочаровам от себе си.

Кажи "Стоп"
Отказали са ти повишение? Гаджето те е зарязало? След всяка подобна ситуация ти потъваш в размишления и самообвинения. Коронният ти номер е да си набиваш в главата каква неудачница си, виждаш ли! В човешката природа има дебела жилка мазохизъм – склонни сме най-стриктно да съдим нас самите, като си повтаряме хиляди пъти всяка своя грешка или пропуск. Същото се отнася и за недостатъците, които позволяваш да те тормозят. Но ако вадиш генерални изводи за себе си от един-единствен фал, рискуваш да си докараш масирана стрес-атака. 
Май някой има нужда от скоростно повдигане на самочувствието. Пробвай една изпитана техника за медитация: седни в пълна тишина и затвори очи. Поеми въздух и прошепни: "Аз съм", докато издишаш. После разтегни леко тялото. Напомняй си мантрата винаги, когато си на път да изпаднеш в поредната самокритика. 
Още една полезна стратегия: хумор и приемане на положението. Следващия път, когато онова малко злобно гласче започне да те кове отвътре, смело разкраси обвиненията му: "Правилно! Заради моята грешка светът ще спре да се върти и всички ще умрат на секундата." Много помага да приемеш факта, че колкото и да си на ниво, все пак и ти си човек, и ти не си идеална. Ако твоето сурово "аз" ти нашепва, че може да се провалиш, кажи си: "Еми, така е, напълно е възможно и да се проваля." Гаранция, че ще обезоръжиш коварната самокритичност с един удар.

5. Пристрастена към техниката. 
– Постоянно говоря по мобилния си.
– Получавам почти нервна криза, ако компютърът ми се развали.
– Използвам основно facebook, за да поддържам връзка с приятели и познати.
– Не мога да си представя живота без техническите изобретения.

Кажи "Стоп"
Боже, боже, как ли са живели хората навремето, когато още не е бил измислен телевизорът? Ами как си уговаряхме срещи преди, когато нямаше мобилни?! Сега влизаме с телефона в банята. Факт е, че "техническата" мания в днешно време се развива с ускорени темпове. Без значение дали се изразява в пристрастеност към компютърни игри, липса на апетит заради повредения лаптоп или в това, че настроението ти пада със скоростта на падане на батерията на мобилния ти. Знаеш ли колко много хора по света педантично си проверяват електронната поща всеки божи ден, през който не са на работа?! Със сигурност знаеш за вредата, която нанася върху мозъка дългото говорене по GMS-а. С всеки изминал ден изследванията доказват и пряката връзка между употребата на безжични апарати и нарастващия психологически стрес в комбинация с все по-ниско удовлетворение от живота – особено за жените. 
Да, напълно съм съгласна с теб, че технологиите са голяма работа и безумно улесняват битието ти. Но хората са казали, че много хубаво не е на хубаво и са били прави. Ако фазите в настроението ти започнат да се контролират от подобни външни фактори, значи зависимостта ти от устройствата е стигнала твърде далеч. И както при всяко друго пристрастяване е добре да вземеш мерки. 
Кажи си честно, какво е най-лошото нещо, което може да се случи, ако шефът, клиентите или колегите не могат да те открият за час-два. Ограничи времето, което прекарваш с разни чудеса на техниката, като залепиш стикер на телефона си, който да ти напомня да говориш по-кратко. Постъпи по същия начин с телевизора, с лаптоп, с видео игрите и други подобни чудеса на техническата мисъл, на които отделяш купища време. Не се страхувай да изключиш мобилния си по всяко време на денонощието, нали затова имаш гласова поща. 
Когато си в офиса, старай се да пращаш колкото се може по-малко писма по електронната поща, за да свършиш дадена работа. И най-важното – наложи си да водиш повече истински разговори с приятелите и колегите, вместо да ги заместваш с чатовете във фейсбук, скайп или телефона. Колкото и да е удобно, нищо не може да замени истинското общуване очи в очи с друго същество. 

6. Раздразнителност
– Мразя да чакам на опашки.
– Лошите новини по медиите ме стресират.
– Шумът на работа ме изважда от равновесие. 
– Притеснявам се, когато не контролирам нещата.

Кажи "Стоп"
Мразиш криминални филми? Положението е ясно. Ако се притесняваш, че някой може да обере дома ти, инсталирай СОТ. Ако те е страх да не те нападнат на улицата, запиши се на курс по самоотбрана или носи спрей в чантата си. Ще се итървеш от чувството на безпомощност и ще почувстваш, че държиш нещата в ръцете си, като вземеш нужните предогранителни мерки за сигурност.
За справяне с досадните странични дразнители свикни да приемаш ситуацията такава, каквато е. Няма как да промениш факта, че полетът ти е закъснял, нито пък можеш да наредиш на работниците на строеж срещу вас да си ходят по домовете, за да се наспиш поне в неделя. Но можеш да се отпуснеш. Възползвай се от подобни възможности, за да слушаш музика, да початиш, да четеш книга или да пофлиртуваш с близкостоящия сладур. Изобщо прави всичко, което ще те накара да се почувстваш, че не си губиш напразно времето. И последно, но не по важност: научи се да контролираш реакциите си. Напомняй си, че другите са в същото положение или че нещата могат да са и по-зле.