Да се потопим във вълшебния свят на гоблените

Гоблените са идеален начин да избягаме от стреса и напрежението, които срещаме в ежедневието, да се откъснем от реалността, за да се потопим в един приказен свят. Чувството да създадеш една вълшебна приказка само с двете си ръце е незаменимо. Затова и няма как да наречем шиенето на гоблени само хоби, тъй като гоблените са много повече от това.

Гоблените са били използвани за украса още от древността. През Средновековието те имат чисто практическа функция – да предпазват помещенията от студ и влага, да покриват стените на големите замъци, да изолират големите стаи. Гоблените, използвани за обзавеждане на каменните замъци, са с големи размери, което пък изисква големи станове и много работници за направата им. Това от своя страна стимулира оформянето на центрове за тъкане в по-големите населени места. Постепенно гоблените стават добра инвестиция и начин за придобиване на богатство и власт. Като цяло, тези ранни гоблени са украсени с растителни мотиви или цветя, живопис, скулптура и архитектура.

С изобретяването на нов вид стан през XIV век гоблените стават още по-популярна форма на изкуство. Част от тъкането се извършва на ръка в един процес, подобен на кърпене. Повечето гоблени са създавани в “луксозни” работилници по повод различни важни събития или истории. Те са също така често срещан начин за разказване на истории от митологията и ежедневния живот.

Гоблените стават по-сложни с времето, изобразяват бойни сцени. По-късно през XVI век гоблените изобразяват любимите сцени на хората – лов, селяни по време на работа, танци. После идват на мода пасторалните пейзажи. Всички големи производители се съсредоточават в северната част на Франция и Фландрия, фламандската част на Белгия. През XVII век е създадена първата кралска фабрика за гоблени в Париж. Стотици производители на гоблени работят там през този период.

Занаятчиите работят на групи върху една картина. Дизайнерите имат огромна роля при създаването на истинските гоблени. Такъв е случаят с Франсоа Буше, дизайнер на Бове от 1736 г. По време на 30-те години той е проектирал шест комплекта гоблени от 4-9 парчета, най-малко 400 тъкани гоблена  – великолепни шедьоври на стила рококо. До края на XVIII век тапетите заменят стенните покрития от вълна и коприна. Индустриалната революция и създаването на автоматизирани процеси, като механични тъкачни станове и тъкачни машини, стимулират масово производство и по-ниски цени. За съжаление, квалифицираните работници все още могат да генерират само прости модели.

Около 1805 година Джоузеф Мари Жакард разработва концепцията за по-сложен стан, при който се използват “перфокарти”, командващи всяка нишка в процеса на тъкане. Жак дьо Вокансон създава първите механични станове през втората половина на XVIII век. Фландрия се превръща в един от най-важните области с ателиета. Най-добрите жакардови станове се използват за производството на много фини жакардови гоблени. Становете стават все по-сложни, а това води до по-голяма гъвкавост при създаването на нови гоблени.