Любовно със Силвия: Как се обича мъж?

Най-любимият ми текст на този свят започва по следния начин:

„Ако искате да спасите света – обичайте мъж. Наистина го обичайте”

Авторката е  Лиза Ситор, а идеята – силна и истинска. Тя не говори за това как да го оплетем, как да получаваме от него всичко, как да го направим мъж или как да …..

Става дума за това да го обичаме, като го разберем дълбоко. Или ако щете – като премахнем нуждата да разбираме всичко. Като спрем да мерим през нашите очаквания и критерии. И погледнем – наистина погледнем човек срещу нас.

Не през призмата на това което ни дава или отказва. Не като го сравняваме с представата за „истински достоен мъж”. Не като виждаме неговите брони и маски пред света и спираме дотам. А когато сме готови да погледнем отвъд. Когато сме готови да приемем, че…

Той вече е достоен. Щом е докоснал сърцето ни – той е повече от достоен.

Как се обича мъж?

Ще бъда откровена с вас – започвам все повече да се отдалечавам от всички стратегии за това как се печели мъж и как се градят отношения. Ако нямаме готовността да виждаме и обичаме сърцето на този мъж – можем да хвърлим всички стратегии право в коша за боклук. А ако умеем да се свързваме със собственото си сърце, ако познаваме истинските му желания и нужди и сме готови да приемем и другия в неговата цялост – тогава отговорите идват от само себе си. Без правила и без алгоритми.

Разбира се можем да си говорим дълго за това как мъжете са по-склонни да реагират по този или онзи начин, в тази или онази ситуация. Но нека водим тези разговори с любов. Не от позицията на същества, които искат да проучат и извадят полза от това. А от позицията на жени, които искат да обикнат различията в своя мъж. Които са достатъчно силни, за да ги приемат и прегърнат, тези различия.

И всичко започва с разбирането, че той не иска да те нарани.
Да, той е различен. Да, той си има своите болки и страхове. Да, и той като теб може успешно да гради прегради. Но той не иска да те нарани.

Той често просто брани себе си – така както и ти. Просто по неговия си мъжки начин, който е различен от твоя. И ако го погледнеш така – като същество, което има своите начини, но е също толкова ранимо, уязвимо и също така търси любов и го боли от любов – ти ще спреш да си сърдита, обидена, бясна и съсипана.

Обичаш мъж, не когато хленчиш колко много ти е нужен.

А когато му дадеш правото да бъде този, който е. Когато му дадеш правото да прави собствените си избори и дори грешки. Когато ме дадеш правото понякога да ти откаже твоите желания. Когато му дадеш правото да е и силен, и слаб, и раним, и непоклатим. Той е всичко това, и точно затова си го избрала, бъди честна пред себе си?

Обичаш мъж, когато си готова да покажеш твоите слабости пред него,

защото не можеш да си представиш да си някоя друга, някоя фалшива. Защото не става въпрос за това как да го задържиш. Да го задържиш с перфектен образ, който вярваш че той очаква от теб… а за това как да бъдете истински един с друг. Ти няма да можеш да играеш игри – защото знаеш, че игрите само ви отдалечават.

Обичаш мъж, когато спираш да търсиш вината в него.

И вместо това се вглеждаш в неговите истински причини, и в твоите собствени бариери. Защото когато наистина обичаш мъж – търсиш единствено пътя към него, а не правиш от проблемите огромни плакати.

Защото когато обичаш мъж – ти знаеш, че той е точно този, който в душата си е готов да те направи щастлива.

–––––––––––––––––––––
Автор: Силвия Матеева