Казват че името определя живота. Избора на родителите на име за своето дете винаги е бил трудно начинание съпътствано с множество предложения от роднини и приятели. Как ще се казва детето е въпросът на който трябва да можете да отговорите преди заветния ден (или поне на него). А по света има толкова много имена че ако ви представим целия списък по-скоро ще ви объркаме от колкото да ви помогнем. В тази статия събрахме част от Български и чужди имена, за да ви помогнем с отговора на въпроса „как да изберем име“!
„В любовта ние повтаряме и призоваваме любимия, изричайки името му. В ненавистта си хулим и унижаваме ненавижданото чрез неговото име. И се молим ние, и проклинаме чрез името, произнасяйки име… С име и слово е създаден този свят, и се крепи на тях. Всяко живо същество носи своето име. С име и слово живеят народите, с име и слово тръгват милиони хора.“
(Ф.А.Лосев – „Философия на името“)
Когато всички грижи, преживявания, страдания, свързани с появяването на новият живот са отминали, пред родителите застава въпросът какво име да дадат на рожбата си. Защото това е първият подарък, който те поднасят на детето си, и при това е подарък за цял живот.
Какво е най-важно, когато избираме името му? Да звучи красиво? В памет на близък приятел? Да се поднови името на баба, дядо? Има ли мода в имената? Какво искаме от едно име? В света има много красиви имена, както красивите дрехи. Но и всяка дреха избираме така, че да я носим с удоволствие, да ни отива, съветваме се с приятел, партньор, родител, премерваме я. Така и името не може да е нещо случайно. Трудно произносимото име създава пречки в общуването, предизвиква напрежение, неловкост. Желателно е името да има и умалителна форма, което предопределя едно ласкаво обръщение и възможност за предаване на различни нюанси в отношението към човека. Напоследък често става дума и за „мъжките“ имена, които се дават на новородените момиченца. Ако не искате характерът на вашата дъщеря да е по-скоро мъжки, не я наричайте с име, чиято основна форма е мъжко име – Александра, Виктория, Стефания, Евгения, Валерия. Като правило жените с такива имена са със сложен характер, настойчиви, упорити, властни „инатчийки“. В характера им преобладават мъжки черти, дори у родените през лятото. Например, Евгени е най-често човек спокоен, ласкав, уравновесен, а Евгения е упорита, не особено ласкава, опърничава, с нея се общува трудно. Съдбата на жените, които носят „мъжко“ име, най-често не е обсипана с рози. Връщайки се към имената на календарните светци, ще спомена, че в нашата традиция е да наричаме новородените с името на светеца, когото честваме в деня на раждането на детето. Не напразно казваме – „идва си с името“, когато бебето се ражда на голям християнски празник – Великден, Рождество, Ивановден, Йордановден, Гергьовден. Заедно с името си в този случай, детето има и закрилата на светеца, а ние му подаряваме и един хубав празник за целия му живот. Всички знаят кога трябва да поздравят един Иван, Георги, Христо, Стефан, Мария. |
Откровение за името |
„Бяхме се събрали у нас десетина души, изучаващи теософия, с лектор Людмил Жеков с псевдоним Леон Бели. Обсъждахме желанието на една жена да промени името си на Мария. Ръководех колективната медитация и тогава пред духовния ми взор се появи библиотека и в нея един от Господарите на карма. „Името на всеки човек е филтър, който не пропуска определени негативни сили да го атакуват. С този филтър всеки един трябва да издържи на атакуващите го психични енергии. Колкото по-малко твърди гласни съдържа името, толкова филтърът е по-плътен. И обратно, колкото повече са твърдите гласни, толкова по-уязвим е човек за атаки. Познавайки силата на духа, който предстои да се превъплъти, още през бременността на майката, Ние внушаваме подходящото име. Майките подсъзнателно наричат децата си с гальовни имена, в които се съдържат повече меки гласни, за да уплътнят филтъра на името и да предпазят детето си от атаките на негативните сили, преди то да е укрепнало духовно. Ти, Мариана, защо промени името си от Марияна на Мариана с „а“? По този начин ти отвори филтъра си за атака на по-марсови, по-силни, по-войнстващи енергии. Бяха ти необходими доста години, за да се адаптираш на силната вибрация, да противостоиш и издържиш на нападението. (Наистина, когато бях на 7-8 години промених буквата „я“ от името си в „а“.) А ти, В. защо искаш да вземеш името на Светата Дева? Нима имаш силите да носиш нейния кръст и да издържиш на нейните страдания? Всеки, който носи името на светец, се свързва духовно с него, и така получава напътствия. (Обръща се поотделно към всеки от групата и говори за името му.) А ти, Цецилия (имахме жена с такова име), животът ти е по-тежък, отколкото бяхме предвидили. Ние внушавахме на майка ти друго име (родово, на баба й — Ценка), а тя ти даде това. Когато човек носи едно популярно, често срещано име, той се свързва в невидима енергийна мрежа със своите съименници, които го поддържат енергийно и му дават сили. Но когато е приел едно оригинално, рядко срещано име, той остава самотен. Така чужденците в една страна нямат енергийната подкрепа на съименниците си и се чувстват дискомфортно. Липсва им именната солидарност. А ти, Людмиле, защо си смени името? (Той си беше избрал друго, небългарско име и го използваше като псевдоним.) Ние ти дадохме името Людмил, за да си мил на людете, а ти го сменяш с друго. То е чуждо на страната ви и създава вибрации на агресивност. Все пак какво можем да направим, за да облекчим съдбата си, макар да знаем, че колкото по-големи изпитания понесем, толкова повече нараства духовната ни сила? Необходими са ни познания, за да избираме подходящото време за положителното решение на проблемите ни.“ |
Име и съдба
Между името на човека, неговия характер, здравето и съдбата му съществува здрава връзка. Та нали името не е просто комбинация от букви или звуци, това е човешкото „АЗ“. И е твърде важно, човек да чувства, че името му приляга, че е неотменима част от него самия. Дори най-претенциозният или скептично настроен човек, избирайки име на детето си, подсъзнателно се старае то да бъде красиво, съзвучно с фамилното име, да не изглежда недодялано и да не предизвиква насмешки. Ние общуваме чрез имената си и тяхното звучене влияе на отношението на околните към нас самите.
Звуци и значение
От древни времена давайки на новороденото име на светец, преди всичко обръщали внимание на това, какво означава то: Валери – бодър, силен, Борис – славен в борба, Николай – победител, Евгений – благороден и т.н. Но върху подсъзнанието по-силно въздейства звуковият образ на името, отколкото неговото значение. Нито при формирането на личността, нито при установяването на взаимоотношенията с околните участва значението на името. Случва се, хората да отговарят на името си. Но има и мнозина, които нямат нищо общо със значението на името, което носят.
Тайно и явно
Отдавна хората са забелязали необяснима връзка между името и съдбата. На новороденото се давали две имена. Едното било кръщелното име и него пазели в тайна, а другото било за всекидневна употреба. Нерядко самото дете не е знаело първото си име почти до своето пълнолетие. И в наши дни се случва свещеникът да не намери сред имената на християнските светци името, което са избрали родителите, и кръщава детето с друго име, близко по звучене. В това няма нищо страшно – при формирането на личността на човека участва само името, което детето чува хиляди пъти, ден след ден. Именно многократното повторение на едни и същи звуци въздейства както на неговото подсъзнание, определяйки характера му, така и на възприятието на околните, влияейки на тяхното отношение към този, който носи дадено име.
Меко и твърдо
Имената като емоционални дразнители могат да се разделят на няколко групи. Меки, мелодични, лесни за произнасяне: Михаил, Васил, Ана. Твърди: Димитър, Николай, Лидия, Яна. Неутрални – въпреки че някои от тях имат по няколко съгласни подред, се произнасят без затруднения: Ирина, Зоя, Виктория, Клара, Петър, Антон. Едни от имената звучат ласкаво и извикват приятни чувства. Други, напротив, са стегнати и пораждат вътрешно напрежение. От „музиката“ на името в немалка степен зависи първоначалното отношение на околните към носителя на името. Разбира се, впоследствие то може да се промени, но самото име – неприятно звучащо или трудно произносимо – със сигурност ще наложи свой особен отпечатък върху характера на човека. Твърдите имена формират у детето силна воля, твърд характер. То е настойчиво, упорито, стреми се на всяка цена да постигне своето. Децата снеутрални имена имат качества, присъщи и на твърдите, и на меките имена. Те са волеви, упорити, настойчиви, но се поддават на външно влияние.
Презиме, фамилия
Характерът на човека зависи и от това как името му се съчетава с неговото презиме или фамилия. Има трудно произносими съчетания, които пречат на общуването – човек е нащрек, дали няма да сбъркат името му, фамилията му, поставяйки го в неловко положение. Затова към твърди фамилии или бащино име е по-добре да се подбират меки имена и да се избягва натрупването на съгласни звуци. И обратно, ако фамилията или бащиното име е с меко звучене, името е по-добре да бъде твърдо, за да го защитава от жизнените несгоди, понеже мекото звучене на презимето или фамилията може да формира безволие, безхарактерност, вялост. И ако характерът на Димитър, Николай е прекалено твърд, неотстъпчив, дори жесток, фамилията ще неутрализира или смегчи негативността.
Годишно време
Детето, родено през зимата, е напористо, талантливо и умно, не се щади, когато работи, и затова бързо прави кариера. Зимата го е наградила с твърд характер, закалявайки го от първите дни на раждането му и заставяйки го да се бори за съществуване, нали на „зимното“ бебе се налага да понася повече трудности, неудобства, дискомфорт. Зимата го укрепва физически и духовно, формира у него борбеност. Но в личния си живот то не винаги е щастливо, тъй като такъв човек е избухлив, властен, раним и дълго помни обидата. На зимните деца следва да се дават меки имена, неутрализиращи негативните качества на характера, смегчаващи твърдия им нрав, с който ги е дарила суровата зима.
„Пролетните“ деца физически и морално са по-слаби от другите. Те са непостоянни като пролетта, променливи, противоречиви. Нерешителни са, много обидчиви и чувствителни. Те обаче са талантливи в областта на изкуството, артистични са и имат добро чувство за хумор. Неувереността им пречи да станат лидери.Те не обичат промените и панически се боят от неизвестността. Упорити и себелюбиви, не се поддават на ласкателства. „Пролетните“ деца трябва да носят твърди имена, за да могат поне в известна степен да бъдат защитени от жизнени неприятности и да им се помогне да си изградят решителност и воля.
„Летните“ хора са широки натури, рискуват, кариерата за тях не е на първо място. Лятото им влияе благотворно, те лесно се адаптират към реалността. Но от друга страна, лятото не им дава възможност да се закалят физически и морално. Оттук идва тяхното малодушие, безхарактерност, излишната доверчивост, изобщо лесно може да им се влияе. Тяхната избухливост и прекалена чувствителност им вредят. Те са горди, смели и настойчиви при достигане на целите си, но леко могат да бъдат преубедени. Затова на летните деца следва да се дават твърди имена, дори ако презимето или фамилията също са с твърдо звучене (Николай Димитров, например).
Есента дарява децата със сериозност и обстоятелност. Те са уравновесени, решителни и пресметливи. Човек трудно може да ги отвлече от набелязания път, те не се поддават на влияние, винаги знаят какво искат.“ Есенните“ деца рядко създават конфликти в семейството, ценят добрите отношения. Могат да носят всякакви имена.
Роднините
Не трябва да се назовава сина с името на бащата, а дъщерята с името на майката: родителите няма да имат съвместимаст с порасналите си деца, те няма да се разбират. Освен това, момченцата, чието име повтаря презимето или фамилията им, са с избухлив характер, неустойчива нервна система. Всяко дете наследява от родителите си някакви черти на характера, не винаги те са най-добрите, и при това повторение те се усилват.
Променена участ
Понякога човек усеща несъответствието на своето име и изпитва вътрешен дискомфорт, когато го чува. И няма нищо страшно, ако смени името си. Днес това е практика в Израел: на децата дават временни имена, а след като навършат пълнолетие, те сами могат да си изберат име. Дори зрели хора сменят името си, понякога и фамилията, затваряйки по този начин страницата на миналия си живот, те започват на нова страница. При много от тях съдбата им се сменя кардинално, което се свързва преди всичко с психологическата готовност на човека да смени името си и да започне нов живот, а това означава много. Но все пак по-добре е името на детето да се смени до 3-годишната му възраст. Така детето бързо свиква с промяната. По-късно това може да се направи вече в зряла възраст – и не по едноминутна прищявка, а в случай на крайна необходимост, след предварителна консултация с психолог.
Борис Хигир – психоаналитик,
член-корреспондент на Международната академия по информация под егидата на ООН
Български имена, български мъжки имена, български женски имена по букви
Имена с буквата А
Аблена | от диал. аблен – „планински божур“ или „дърво яблан“ |
Авакум | библейско име, евр. „борец“, давано у нас като защитно име при детска смъртност |
Август, Августин; Августа, Августина |
от лат. augustus – „възвишен, благословен“. Доста разпространено в католически семейства |
Авел | библейско име, евр. „преходен“ |
Аврам | библейско име, евр. Абрахам – „баща на много потомци“ |
Агапий, Агапия | от гр. agape – „обич, любов“ – имена на календарни светии |
Агата | от гр. agathe – „добра, блага“ – име на календарна светица |
Аглая, Аглаида | от гр. aglae – „светла“; aglais,-idos – „светловидна“ |
Аглика | от диал. aглика – цветето иглика |
Агнес, Агнеса | от фр. Agnes, от гр. agnes – „чиста“ |
Адела, Аделина | от фр. Adele – „благородна“ |
Адриан, Адриана Адриян, Адрияна |
от лат. Adrianus, име на римски император и на календарен светия |
Аксения, Аксиния | вм. Авксения, от гр. auxene – „увеличаване“; по името на героинята от „Тихия Дон“ на Шолохов |
Албена | героиня на разказ и драма от Й. Йовков; според самия автор той го е видоизменил от Абленка. След 1935 г. става особено популярно. |
Алекси, Алекса, Алеко, Алексей | от гр. Alexios – „който носи помощ, защита“; календарен светия |
Александър | от гр. Alexandros – „защитник на мъжете“; у нас разпространено около Освободителната война покрай името на руския император Александър ІІ |
Александра, Александрина | женска форма на Александър |
Алипи | от гр. аlypos – „безпечален“; календарен светия |
Алиса | от фр. Alice, а то от гр. aletheia– „истина“ |
Алма | от лат. alma – „добра, мила“ или от израза Алма матер |
Ана | евангелско име, евр. Ханнах – „благодат“ |
Анани | библейско име, от евр. Ханания – „благодат Божия“ |
Анастас | от гр. anastasios – „възкръснал“ |
Анастасия | женска форма на Анастас |
Анатоли(й), Анатолия | от гр. Anatolios от anatole – „изгрев; изток“ |
Ангел | от гр. angelos – „вестител“ |
Ангелина | съкратено от Евангелина; смятано за женска форма на Ангел |
Андон | от Антон с новогръцко озвучаване на нт в нд |
Андрей, Андрея, Андро | от гр. Andreas – „мъжествен“; име на евангелски апостол |
Андриана, Андрияна | женска форма от Андрей |
Анелия | видоизменено от Ана или Ангелина; разпространено покрай героинята на Х. Сенкевич Анеля |
Анета | от фр. Anette, умалително от Ана |
Анжел, Анжела | рум. Angel вм. Ангел |
Анита | кръстоска от Аница и Анета; умалително от Ана |
Аница | умалително от Ана |
Антон, Анто, Антони(й), Антония | лат. Antonius — име на стар римски род; по-рядко като име на календарен светия |
Апостол | от гр. apostolos – „пратеник; апостол“ |
Аргир, Арго | от гр. argyros – „сребро“ |
Арсен(ий), Арсо, Арсения | от гр. Аrsenios – „мъжествен, юначен“; име на календарен светия |
Архангел | от гр. Arhangelos – „старши ангел, архангел“ |
Асен, Асенка, Ася | име на български владетели, сродно с Хасан – „хубав“ |
Аспарух | старобългарско историческо име от персийски произход; според едни със значение „вихрен кон“, според други – „владетел на бели коне“ |
Атанас, Атанаска | от гр. athanasios – „безсмъртен“ |
Атина | име от гръцката митология – богинята на войната, мъдростта и изкуствата |
Ахинора | героиня от разказ на Н. Райнов; съпруга на хан Аспарух |
Имена с буквата Б
Багрян, Багряна, Багрьо | от багър, багрен – „пъстър, шарен, тъмночервен“; сравни с Румен; от псевдонима на Елисавета Багряна – от рус. багряная – „тъмночервена“ |
|
Бельо, Бело, Белчо, Белчин, Бела | от бел(а), бял(а) в смисъл на „хубав(а), здрав(а)“ | |
Белослав, Белослава | кръстоска от Бельо и Велислав | |
Беривой, Беро | старинно име – „който събира войска“ | |
Беримир | старинно име – „който печели мир“ | |
Берислав, Берислава | старинно име – „който бере, печели слава“ | |
Берта | от нем. Berta – „блестяща“ | |
Бета | женска форма от Бето или съкратено от Елизабета | |
Бетина | от Бет(а) + ина | |
Бианка | от итал. Bianca – „бяла“ | |
Билян, Биляна | от биле – „лековита трева“ или от Белян | |
Бина, Бинка | съкратено от Гълъбина или друго подобно име | |
Бисер, Бисера, Биса | от бисер | |
Бистра | от бистра в смисъл на „бърза“ | |
Блага | от блага в смисъл на „добра“ или като женска форма на Благой | |
Благовест, Благовеста | превод на гръцкото Вангел – „благовестител“ | |
Благой, Благоя, Блаже | от благ; в някои случаи може да е и свободен превод на Вангел | |
Благородна | превод от гръцкото Евгения | |
Боби | съкратено от Богдан, Боян или Борис | |
Богдан, Бого, Божо, Божил, Богоя, Богдана, Бона, Бонка | „даден от Бога“; отговаря на гръцкото Теодосий | |
Боголюб | „който обича Бога“ или „любим на Бога“; отговаря на гръцкото Теофил | |
Богомил, Богомила | „мил на Бога“ – старинно име | |
Божана | от Бож(а) + ана или свободен превод на гръцкото Теопия – „боговидна“ | |
Божидар, Божидара | „дар от Бога“; превод на гръцкото Теодор(а) | |
Божура | от цветето божур | |
Боил, Бойко, Бойка, Бойчо | пожелателно име: да се боят от него, да е силен в бой | |
Болеслав | „с по-добра, с голяма слава“ – старинно име, въведено по книжовен път | |
Бонка, Бончо, Боньо, Бони | съкратено от Боян | |
Борил | историческо име, успоредна форма на Борис | |
Боримир | „който се бори за мир“ | |
Борис | първобългарско историческо име с неизяснено значение; възобновено след Възраждането и по-късно по политически причини; според някои означава „Божи човек“ | |
Борислав, Борислава | „който се бори за слава“ – преосмислено от старинното Берислав. Разпространено главно чрез Вазовата драма „Борислав“ | |
Боро | от дървото бор или умалително от Борис | |
Боряна, Борян | може би от Буряна, преосмислено по дървото бор или от глагола боря се | |
Босилко, Босилка | от цветето босилек | |
Ботьо | съкратено от Богдан; успоредна форма на Бото с меко окончание | |
Боян, Бояна | старинно име от прабългарски произход, тюркско bajan – „богат“; от старобългарско време оцеляло като народно име и преосмислено по глагола „боя се“ – да се боят от него; | |
Бранимир, Бран, Бранимира | от старинното Бранимер – „силен на война“, преосмислено като „бранител на мира“ | |
Бригита | от нем. Brigitte, от келтски | |
Будимир, Будим | „който буди мир“ – старинно име, възстановено по книжовен път | |
Буря | от нариц. буря | |
Имена с буквата В
Ваклин, Вакла |
от вакъл – „с черни очи и вежди; хубав“ | |
Валентин, Валентина, Валя | лат. Valentinus – „здрав, силен“ | |
Валери, Валерия, Валя | лат. Valerius, родово име от valeo – „силен съм“ | |
Ванга, Вангела, Вангелия | съкратено от Евангел – благовестител | |
Вана, Ваня, Ваньо | съкратено от Иван(а) | |
Ванина | от Ван(а) + ина | |
Варвара | от гр. barbare – „варварка, негъркиня“; име на календарна светица – частица от мощите на св. великомъченица Варвара се намират в софийската църква „Св. Преображение“ | |
Васил, Васа, Василка, Василена | съкратено от Василий – от гр. basileios – „царски, царствен“ | |
Вежен | по името на планинския връх Вежен | |
Вела | женска форма на Вельо | |
Велизар, Велизара | древнотракийско име, от гр. Velisarios, пълководец на император Юстиниан | |
Велик, Велика, Величка, Величко, Вичо | от велика – пожелателно име – да бъде голям(а), велик(а) | |
Велина | от Вел(а) + ина | |
Велимир | от Вельо и мир; сравнително ново | |
Велислав, Велислава | старинно име – „който има голяма слава“, възобновено през Възраждането | |
Вельо | от старинното велий – „голям, велик“ | |
Венелин, Венелина, Вени | от фамилното име на почитания в България руски историк Юрий Иванович Венелин | |
Венера | от лат. Venus – име на римската богиня на любовта | |
Венета | от името на областта Venetia в Източна Италия | |
Венец | от венец или превод от гръцкото Стефан – stefanos- „венец“ | |
Венцислав, Венцислава, Венци | свободен превод от гръцкото Стефан | |
Вера, Вяра | рус. Вера, а то църковен превод на гръцкото piste- „вяра; вярност“ |
|
Вергил, Верго | лат. Vergilius, име на древноримски поет | |
Вергин, Вергиния | лат. Verginius, родово име, проникнало у нас по книжовен път | |
Вержиния | разновидност на Вергиния | |
Вероника | лат. Veronica, а то от гръцкото Berenike- име на египетски царици, проникнало по книжовен път; възможно е да се свърже и с цветето вероника | |
Весел, Веселина, Весела, Веселин, Веско, Весо | пожелателно име: да е весел(а) или да весели близките си | |
Вецо | умалително име от Величко, Веселин или др. подобни | |
Виден, Видин, Вида, Видьо, Видол | пожелателно име: да бъде виден, известен, почитан | |
Виза, Визант, Византа, Византи | от гр. Byzantios – „византийски“ | |
Викенти | от лат. Vicentius – „победител“ с гръцки изговор; име на календарен светия | |
Виктор | от лат. victor – „победител“; календарен светия | |
Виктория | от лат. victoria – „победа“ | |
Вили | от нем. Willi, съкратено от Вилхелм | |
Виола | от лат. viola – „теменужка“ | |
Виолета | от фр. violette – „теменужка“ | |
Витомир (по-старо Витомер), Вито | старинно име, чиято първа част е сродна с витез „победител, юнак“, а втората е значела „голям, велик“, после преосмислена по мир | |
Вихър, Вихра | пожелателно име: да бъде силен, буен и бърз като вихър | |
Владимир, Владимира, Влад, Владо, Влада, Влайко | старинно име, видоизменено и преосмислено от Владимер – „велик владетел“ | |
Владислав, Владислава | старинно име „който владее със слава“ | |
Воислав | старинно име „който воюва за слава“ | |
Волен | от волен, свободен | |
Връбка, Върба | от върба | |
Възкресия | превод от гр. Анастасия | |
Вълкан, Вълко, Вълчо, Въло, Въльо, Вълчан, Въчо | от вълк – заклинателно име: да не му пакостят вълци (понеже сам той е вълк) | |
Вълкана, Въла | женска форма срещу Вълко | |
Върбан | мъжка форма срещу Върба | |
Имена с буквата Г
Габриел, Габриела |
латински изговор на Гавриил | |
Гавраил, Гаврил | библейско име, евр. „крепост Божия“ | |
Галин | а) старо – от Гало – гал, „черен, мургав“ – защитно име; срв. Черньо, б) мъжка форма срещу руското Галина |
|
Галина, Галя | женска форма от Галин или Гало; преосмислено от глагола галя: да бъде галено, обичано дете | |
Гана, Ганка | съкратено от Драгана или Гергана | |
Гани, Ганчо, Ганьо | съкратено от Драган | |
Гаро | от диал. гар – „сив, мургав, черен“; защитно име | |
Гаспар | от гр. Gaspares – от ирански – името на един от тримата източни мъдреци или влъхви, които според евангелската легенда дошли да се поклонят на младенеца Исус | |
Генади(й) | от гр. Gennadios – „благородник“ | |
Гено, Генко, Генчо | видоизменено от Георги; подновяват го с Евгени | |
Геновева | от лат. Genoveva – име на католическа светица; разпространено у нас от ІІ-та половина на XІX век покрай нашумялата драма „Многострадалната Геновева“ | |
Георги, Георгин, Геро, Гето, Гиньо, Гоце, Гошо | от гр. georgos – „земеделец“; име на календарен светия | |
Герасим, Герас, Гераско | от гр. gerasmios – „почитан, почтен“; име на календарен светия | |
Герган, Гергана, Гери | видоизменено от Герги, Герга, а те от Георги | |
Герда | съкратено от Гердана – от гердан (перс.-тур.) – да бъде украса на родителите си; асоциация с приказката за снежната кралица (Кай иГерда) | |
Герман | от лат. germanus – „роден брат“; име на календарен светия | |
Гиго | видоизменено от Григор | |
Гита | съкратено от Маргита, видоизменено от Маргарита | |
Глория | от лат. gloria – „слава“ | |
Горазд | от старинното горазд – „голям, едър“; име на един от седмочислениците – ученици на Кирил и Методий | |
Горан, Горян | от гора | |
Горица | умалително от гора и преосмислено като горица | |
Горун | от дървото горун | |
Господин | превод на гр. kyrios и подведено по старото значение на господин -„господар, стопанин“ | |
Грета | от нем. Grete, умалително от Margarete | |
Григорий, Григор, Гриша | от гр. gregoreo – „бдя, стоя буден“; име на календарен светия | |
Гроздан, Грозда | от грозде | |
Груда, Грудка, Груди, Груйо | от диал. груда – пожелателно име: да е здрава и набита като грудка | |
Губислав | старинно име – „който погубва, затъмнява славата на враговете си“ | |
Гуго, Гугуш, Гуга, | от Гюргьо (Гюрга), а те – от Георги | |
Гуна, Гунка, Гуно, Гунчо | съкратено от Драгун, Бегун или др. име | |
Гълъб, Гълъбина | от птицата гълъб | |
Гьоко, Гьончо | видоизменено от Георги | |
Гюла | от гюл – „роза“ (перс.-тур.) | |
Имена с буквата Д
Дабижа |
старо пожелателно име „да бъде жив“ | |
Давер | далечно видоизменено от Давид | |
Давид | библейско име – евр. „възлюблен“ | |
Давит, Давина | от Дафина | |
Дагор | вместо Диагор (вж. Диагор) | |
Дайно | от Даньо или от Дай(о) + но | |
Дайо, Дайчо | пожелателно име: дай му, Боже, всичко | |
Дамаскин | от дамаскин – „сборник с църковни поучения“ | |
Даме | съкратено от Дамян или от Адам | |
Дамян | име на календарен светия; евр. „победител“ | |
Дамяна, Дамянка | женска форма на Дамян | |
Дан, Дани (умалит.) | съкратено от Йордан или Данаил | |
Дана | съкратено от Йордана или Богдана | |
Данаил | разговорна форма на Даниил – име на библейски пророк (вж. Даниил) | |
Даниел, Даниела | вместо Даниил, през латински | |
Даниил | среща се по-рядко, име на библейски пророк, евр. „Божи съдник“ | |
Данчо, Даньо | съкратено от Йордан | |
Дара | женска форма на Даро – съкратено от Тодор, или от Божидар и преосмислено като дар (детето е дар); | |
Дарен, Дарена | от Дар(о), Дар(я) | |
Дарий, (Дария – ж.форма) | от гр. Dareios – име на староперсийски цар и на календарен светия | |
Дарин, Дарко, Даро, Дарина, Даринка, Даря | съкратено от Тодор или Божидар и преосмислено като дар | |
Дафина, Дафинка, Дафин | от гр. dafne – дафина, лаврово дърво | |
Дафна, Дафне | вж. Дафина | |
Дева | от църк. Света Дева Мария | |
Девина, Девиния | кръстоска от Дева и лат. divina – „божествена“ | |
Дедо, Дедьо | от диал. дедьо: да наследи дядо си, да бъде като него, да доживее внуци; | |
Дейо | от ст.бълг. дяйон „работя, правя, действам“ (глаголът е запазен в недей) | |
Дельо, Делян, Деляна | а) от ст.бълг. дялати „работя“ б) съкратено от Недельо |
|
Демир (ж.форма – Демира) | от тур. demir – „желязо“ | |
Дена, Денка | съкратено от Младена, Севдена и т.н. | |
Дениза | от фр. Denise | |
Денис | от тур. deniz – „море“ | |
Денислав | осъвременено от Деньо, а то – от Младен, Раден, Найден и т.н. | |
Деница | от звездата Денница; сравни със Зорница, Звезда | |
Деса | съкратено от Десислава или ж. форма от Десьо | |
Десимир, (а) | разширено от Десьо, а то – форма на Дечо | |
Десислав | старинно име от 15-16 век – от ст.бълг. десити – „намирам, постигам“ | |
Десислава | женска форма от Десислав; старинно, възобновено | |
Деспа, Деспина | от гр. despoina – „господарка, госпожа“ | |
Деспот | от гр. despotes – „господар, владика“ | |
Детелин | от тревата детелина; стар псевдоним на хайдутин от Копривщица | |
Детелина | женска форма срещу Детелин; възобновено в ново време | |
Дечо, Дечко | умалително от Делчо (Неделчо) | |
Дея | женска форма срещу Дейо, преосмислена като лат. dea – „богиня“ | |
Деян, Деяна | от Дейо; типично за Панагюрище | |
Джанго | от Чанко (от Вълчан, Стоян, Цветан и т.н.) | |
Джена | от Гена с преход на г в дж | |
Джендо, Дженда | от Гендо | |
Джеро | от Геро (от Георги) | |
Дживан | от перс.-тур. civan – „юноша, младеж“ | |
Джина | от Гина | |
Джована | от итал. Giovanna | |
Джовани | от итал. Giovanni | |
Джоро, Джорго | видоизменено от Георги | |
Диагор | от гр. Diagoras – име на старогръцки поет | |
Диаманди | от гр. diamanti – „диамант“ | |
Диана | от лат. Diana – име на римската богиня на лова и светлината; в последните години свързано с името на Лейди Ди | |
Дивдена | според някои учени – „дива, палава мома“ | |
Дивна | от дивна – т.е. много хубава | |
Дида, Дидка | от Димитрина, Дина | |
Дико | съкратено от Димитър или вместо Динко | |
Дилян, Диляна | вместо Делян, (а); преосмислено по билката дилянка (валериана) | |
Диман, Димана, Дими | от Дим(о) + -ан(а), а то от Димитър | |
Димитър, Димо Димитринка, Димка |
а) разговорна форма от Димитри(й) – от гр. Demetrios – „посветен на богинята на плодородието Деметра“ б) свързва се със свети Димитър Много разпространено в цялата страна. |
|
Дина, Динко, Диньо | съкратено от Костадин(а) или Господин(а) | |
Дио | от гр. dios – „божествен; светъл“; име на календарен светия | |
Дионис, Диониси(й) | от гр. Dionysios – „посветен на бог Дионис“; имена на календарни светии |
|
Добра, Добри, Добрян, Добрина, Добрил, Добряна | от прилаг. добър, добра | |
Добривой | „добър воин“ | |
Добродан | „даден за добро“ | |
Добромир, Добромира | старинно име – „добро на света“; в по-ново време така осъвременяват Добри | |
Доброслав, Доброслава | старинно име – „който се слави с добро“ или „който има добра слава“; отговаря на гръцкото Агатокъл | |
Доля | старо име – женска форма от Дольо (от Радол, Видол и т.н.); в по-ново време разпространено по литературен път от Славейковия Иво Доля | |
Домина | от лат. domina – „господарка“ | |
Доминика | от лат. dominica – „неделя“ | |
Домна | съкратено от Домина или от Доминика; или от гр.Domnike – календарна светица Домника | |
Донка, Доньо, Донко, Дончо | съкратено от Андон | |
Дора | съкратено от Тодора | |
Дориан, Дориана | англ. Dorian, разпространено по литературен път от небезизвестния роман на О. Уайлд – „Портретът на Дориан Грей“ | |
Дориета | от Дора с фр. -ette | |
Доротей, Доротея | от гр. Dorotheos – „дар Божи“ – име на календарен светия | |
Доста | от наречието доста а) заклинателно име при нежелано многодетство с момичета б) защитно име при детска смъртност; |
|
Досьо | съкратено от Теодоси | |
Драга | от прилагат. драга | |
Драган, Драгия, Драгой, Драгоя, Драгньо, Драго, Драгойко | от прилагат. драг | |
Драгодан | „даден на драго сърце“ | |
Драголюб | „драг и любим“ | |
Драгомир, Драгомира | старинно име: „драг на света“; възобновено през Възраждането | |
Драгослав | старинно име – „комуто е драга славата“ | |
Драгостин | от драгост + ин – „който създава, носи драгост“ | |
Дража, Дражо | от Драго с преход на г в ж | |
Друми | съкратено от Продрум и преосмислено: да бъде вечен катодрум | |
Дуня | от диал. дуня – дюля | |
Душан, Душана, Душко | старинно пожелателно име: да има душа винаги, да живее | |
Дяко | от Дянко, което пък е умалителна форма от Дяно – стегната форма на Деян | |
Имена с буквата Е
Ева |
библейско име, евр. „живот“ | |
Евангелия | от гр. euangelos – „благовестител“ | |
Евга | съкратено от Евгения или от Евгалия | |
Евгалия | от гр. eugalenos – „тих, спокоен, ясен“ | |
Евгени(й) | от гр. Eugenios – „благороден, благопристоен“ – име на календарен светия | |
Евгения | от гр. Eugenia – „благородна, благопристойна“ | |
Евда | от Евдокия | |
Евден | от гр. eudaimon – „щастлив, честит“ | |
Евдоким | от гр. eudokimos – „похвален, успешен“; име на календарен светия | |
Евдокия | от гр. eudokia – „добра воля, благопожелание“; име на календарна светица | |
Евдоксия, Евдокси | от гр. eudoxia – „добро име, слава“ | |
Евелина, Евелин | умалително и видоизменено от Ева | |
Евлампий, Евлампия | от гр. Eulampios – „блестящ“ | |
Евлоги(й) | от гр. Eulogios – „благоразумен“ | |
Евпраксия | от гр. eupraxia – „щастие; добродеяние“ | |
Евредика | от гр. Еurydike – име от гръцката митология – любимата на Орфей | |
Евстати(й) | от гр. Eustathios – „издръжлив, траен“; име на календарен светия | |
Евстрати(й) | от гр. Eustratios – „добър воин“; име на календарен светия | |
Евталия | от гр. Euthalia – „цъфтеж, разцвет“ | |
Евтимий, Евтим, Евтима, Евтимия, Евта | от гр. euthymos – „с добро настроение, благодушен, весел“; календарен светия | |
Евтихия | от гр. eutyhia – „щастие“ | |
Екатерина | от гр. Aikatherini – име на календарна светица; от katharos (гр.) – чист |
|
Ексена, Ексения, Екса | от гр. euxenos – „гостоприемен“ или съкратено от Поликсена | |
Елвира, Елва | исп. Elvira – взето от литературата | |
Елевтери, Елевтер | от гр. eleutheros – „свободен“; име на календарен светия | |
Елевтерия | от гр. eleutheria – „свобода“ | |
Елена | от гр. Helene, сродно с hele (гр.) – „слънчева светлина“; в гръцката митология най-красивата сред жените, дъщеря на Зевс и Леда, станала причина за Троянската война. | |
Елен | мъжка форма от Елена | |
Елеонора | име от английски произход, проникнало у нас най-вече след женитбата на Фердинанд Кобург за Елеонора (1908 г.) |
|
Елза, Елзи, Елиза | нем. Else, съкратено от Елизабет(а) | |
Ели | съкратено от Елена | |
Елиана | вместо Илиана, Илияна или кръстоска от Елена и Ана | |
Елизабет(а) | западноевропейска форма на Елисавета | |
Елин, Елина | от Илин с преход на неудареното и в е; видоизменена форма на Елен(а) | |
Елисавета | евангелско име, евр. „Бог се е заклел“; | |
Елисей | име на библейски пророк, евр. „Бог спасява“ | |
Елица | сближено по народна етимология с дървото ела; има пожелателен характер: да бъде стройна и красива като ела | |
Елка | съкратено от Елена | |
Елма | от тур. elma – „ябълка“ | |
Елоиза | от фр. Heloise, героиня на роман от Жан-Жак Русо. | |
Ема | съкратено от Емилия | |
Емануел | библейско име, евр. „Бог е с нас“ | |
Емил, Емилия | от лат. Aemilius – име на стар римски род (от aemulus – „съперник“); у нас разпространено по литературен път – с излизането на книгата на Русо „Емил или за възпитанието“ | |
Емилиан | лат. Aemilianus, прилагателно от Aemilius; име на календарен светия | |
Еньо, Енчо | от Яньо с преглас на я в е | |
Еремия | име на библейски пророк, евр. „Бог отхвърля“; старо, рядко име | |
Ермен, Ермена, Ерменко, Ермин | от гр. heimarmene – „съдба“ | |
Ерма | съкратено от Ермена и свързано с река Ерма | |
Ерна | нем. Erna, съкратено от Ernestine | |
Есен | видоизменено от Асен или Ясен или свързано с есента като сезон | |
Естир | библейско име, евр. „звезда“ | |
Ефрем | библейско име, евр. „плодородие“ | |
Ефросина | гр. eufrosyne – „веселие, удоволствие, радост“ | |
Имена с буквата Ж
Жан |
фр. Jean – отговаря на Иван | |
Жана | съкратено от Божана или френска форма на Иванка (Jeanne) | |
Жандо, Жанда | съкратено от Божан и видоизменено | |
Жанет(а) | от фр. Jannette – умалително от Jeanne | |
Жасмина, Жасмин | от фр. jasmin – цветето жасмин | |
Жейна, Жейно | от Дженьо | |
Жеко | съкратено от Желязко | |
Желез, Желяз, Желязко, | защитно име: да бъде здрав като желязо | |
Жела, Желка, Жельо, Желчо | съкратено от Желязко | |
Жени | умалителна форма от Евгения | |
Жива, Живка, Живко, Жишо | от жив – защитно име | |
Живодан | „даден за живот“ | |
Жидо | от диал. жид – „приказен великан, исполин“ | |
Жорж | от фр. George, отговаря на Георги | |
Жоржета | от фр. Georgette, женска форма от Жорж | |
Жулиета | от фр. Juliette – по името на Шекспировата героиня Жулиета | |
Имена с буквата З
Заварин |
защитно име: ново дете да го завари жив | |
Загорчин, Загорка | от диал. загорец – „жител на област отвъд планина“ | |
Заим | от ар.-тур. zaim – „който държи голям царски имот, спахия“ | |
Зако | видоизменено от Златко | |
Замфир, Зафир | от гр. samfeiros – „минерал сапфир“ (източни езици) с преход наз в с | |
Замфира, Замфирка | женска форма на Замфир | |
Занко, Зане, Занка | съкратено от Харизан или Захарин | |
Запрян, Запряна | а) заклинателно име при нежелано многодетство; б) защитно име при детска смъртност | |
Зара, Зарка | съкратено от Захарина | |
Захари(й) | евр. „Бог спомня“; име на библейски пророк и други светии; | |
Захаринка, Захарин, Заре, Зарко | видоизменени от Захари | |
Звезда, Звездица | от звезда | |
Звезделина, Звезделин | от Звезда и -лина от имена като Веселина, Севдалина и др. | |
Звездомир, Звездомира | новообразувано от звезда и мир | |
Згуро | от гр. sgouros – „къдрав, къдрокос“ | |
Здравка, Здравко | от прилагателното здрав(а); свързано с растението здравец | |
Зелма | от името на шведската писателка Selma Lagerlof; | |
Зеро | от пер.-тур. zer – злато | |
Зина, Зинка | съкратено от Зинаида | |
Зинаида | от гр. Zenais,-idos – „божествена като Зевс“ | |
Зиновий, Зино | гр. Zenobios – „божествен, Зевсовски живот“ | |
Злат, Златан, Злати, Златин, Златия, Златко, Златьо, Златина, Златка | от старинното злат – „златен“ | |
Златозар, Златослав, Златомир | новообразувани от Злати | |
Зои, Зоица, Зойка | гр. zoe – „живот“ | |
Зора | от зора или съкратено от Зорница | |
Зорница | от звезда Зорница | |
Зоя | побългарена форма от Зои или взаимствано от руското име Зоя | |
Зюмбюла, Зюмбюл | от цветето зюмбюл | |
Имена с буквата И
Ивайло |
име от среднобългарската история, възобновено в по-ново време | |
Иван | от евангелското Ioannes, старобългарското Ioaнъ, от евр. „Бог е милостив“ или „Божия благодат“ – най-разпространеното мъжко име в цяла България | |
Ива, Ивана, Иванка | женска форма на Иван | |
Ивелин | кръстоска между Иван и Евелин | |
Ивета, Ивет | фр. Yvette | |
Иво | съкратено от Иван | |
Иглика | от цветето иглика | |
Игнати(й), Игнат, Игна | от гр. Ignatios, лат. Ignatius (от ignis – огън); име на календарен светия | |
Игор | от рус. Игорь | |
Ида | от нем. Ida | |
Изабела | фр. Isabelle, от испански | |
Илза | нем. Ilse – име от немската митология | |
Илиан, Илиана | от Илия | |
Илия | библейско име, евр. „мой бог е Яхве“ (едно от имената на Бога) | |
Илко, Илка, Ильо | от Илия | |
Илона | от унг. Ilona; видоизменено от Елена | |
Ина, Инна | съкратено от някое име като Ангелина и др. под. | |
Инга | от нем. Inge, съкратено от Ингеборг | |
Индже | от тур. ince – „малък, нежен, тънък; лукав“ | |
Инес | испанско име, проникнало по литературен път | |
Ипатия | гр. Hypatia – „върховна“ | |
Иракли, Ираклия | от гр. Herakleios – „Херкулесов“ | |
Ирена | фр. Irene – западен изговор на Ирина | |
Ирина | гр. eirene – „мир“; име на календарна светица | |
Ириней | гр. eirenaios – „мирен“; име на светия | |
Ирма | нем. Irma | |
Исидор, Исидора | гр. Isidoros – „дар на богиня Изида“. | |
Искра, Искрен, Искрена | от прилагателното искрен | |
Имена с буквата Й Йеремия | вместо Еремия | |
Йероним | гр. Hieronymos – „който носи свято име“ | |
Йеротей | гр. Hierotheos – „богосвет, свят на Бога“ | |
Йоаким | евангелско име – евр. „Бог въздига“ | |
Йоан, Йоана | старобългарска и църковна форма на Иван | |
Йов | библейско име – евр. „голямо желание“ | |
Йова, Йовка | от Йоан(а) | |
Йован | от старобългарското Йоан с вмъкване на буква в | |
Йоло | от Йово | |
Йон(а), Йоно | рум. Ion – съкратено от Йоан | |
Йонко, Йонка | от Йон(а) | |
Йорго | видоизменено от Георги | |
Йордан, Йордана, Йорданка, | по име на река Йордан в Палестина | |
Йосиф | библейско и евангелско име, евр. „Бог добавя“ | |
Йото, Йотко, Йота | видоизменено от Йован, Иван | |
Йохан | нем. Iohann = Иван | |
Йоцо | съкратено от Йово, Йоно | |
Йошка, Йошко | от Йоша или направо от Йован, Иван или успоредна форма на Йото, Йоцо | |
Имена с буквата К
Кайо |
видоизменено от Николай | |
Калин | мъжка форма на Калина | |
Калина | от дръвчето калина, заради хубавите му червени плодове | |
Калиопа | гр. Kalliope – „хубаволика“ | |
Калистрат | от гр. Kallistratos – „добър войн“; име на календарен светия | |
Калия | от цветето калия | |
Калофер | от цветето калофер | |
Калоян | име от среднобългарската история ; гр. „хубав Иван“ | |
Калояна | женска форма на Калоян | |
Калуд, Калуди | от гр. kaloudi – „дар“ | |
Камелия | от цветето камелия (фр. camelia); сравнително ново – от 1929г. | |
Камен | от камен – „камък“ – защитно име | |
Камена | женска форма от Камен | |
Капка | от капка – „хубава като капка“ | |
Караман | от диал. караман – едър, снажен човек или от тур. karaman – мургав | |
Карамфил(а) | от цветето карамфил | |
Кардам | име на старобългарски владетел | |
Карина | от Каро – тур. kara – „черен“ | |
Карл | старофранкско Carl | |
Карло | разширено от Карл | |
Кармелита | от кармелита – „монахиня от католическия орден на кармелитките“ | |
Кармен | от лат. carmen – „песен“ или по името на оперната героиня Кармен | |
Каро | от тур. kara – „черен“ – защитно име като Черньо, Мавро и т.н. | |
Каролин(а) | нем. Karoline, женска форма от Карл | |
Карп | гр. karpos – „плод“; име на календарен светия | |
Касандра | гр. Kassandra – име от гръцката митология; напоследък се свързва с героиня от популярен латиноамерикански сериал | |
Касиян | лат. Cassianus – име на календарен светия | |
Кателия | от гр. katelaios – „обилен с елей; много милостив“ | |
Катерина | съкратено от Екатерина – календарна светица | |
Катя, Ката, Катина | умалително от Катерина | |
Катюша | от рус. Катюша, умалително от Катя | |
Кева | съкратено от Параскева | |
Кемала, Кемо, Кеми | от ар.-тур. kemal – „достоен, съвършен“ | |
Кера, Керанка, Керана, Кераца | он Киран, Киро | |
Керез | от гр. kerasi – „череша“ | |
Кета, Кети | умалително от Параскева или от Керанка | |
Килифар | от диал. килифар – „вид дива гъска“ | |
Кимон | от гр. Kimon – прочут атински политик и пълководец от V в.пр.Хр. |
|
Кина, Кинка | видоизменено от Калина, Катерина и др . | |
Кипра | женска форма от Кипро, преосмислено по прилагателнотокипра – „хубава, стройна“ | |
Киприан, Киприян, Кипро | гр. Kyprianos – „от остров Кипър“; име на календарен светия | |
Киран, Кирана, Кира, Киро | от Кир(о) + ан(а) – видоизменено от Кирил | |
Кирил | гр. Kyrillos – „господарски“ | |
Кита, Кито, Кичо, Кичка | от диал. кит(а) – „китен(на)“ | |
Китен | от прилагателното китен | |
Клавдия | лат. Claudia – женска форма от Claudius – име на католически светия | |
Клара | лат. clara – „ясна“; име на католическа светица | |
Клементина | фр. Clementine, у нас проникнало покрай майката на Фердинанд Кобург | |
Клео | гр. kleo – „прославям“ | |
Клеопатра | гр. Kleopatra, име от старата история | |
Климент, Климентина | от лат. clemens,-ntis „милостив“; име на календарни светии | |
Козма | гр. kosmos – „подредба; украса“; име на календарен светия | |
Коил, Койо, Койка, Койна, Койчо, Кояна | видоизменено от Костадин или от Кольо, с изпадане на мекото л |
|
Кокона, Кокони | от гр. kokkona – „госпожа; кокона“ | |
Коло, Кольо, Колчо | съкратено от Никола | |
Комня, Комньо, Комо | от лат. communio – „съюз; комка, причастие“ | |
Кондо, Кондьо, Конда, Коно | съкратено от Константин | |
Константин | лат. Constantinus – „постоянен“; име на календарен светия, книжовна форма на Костадин | |
Констанца | лат. constantia – „постоянство“; еднакво по значение с Константин | |
Консуела | от лат. Consualia – „празненства в чест на божеството Консус“; у нас придобило популярност по литературен път | |
Коприна, Копринка | от коприна – пожелателно име: да има мека и хубава коса; сравни Свила; в социалистическо време преосмислено и свързвано с комсомолските бригади на яз. Копринка | |
Кора | от гр. kore – „девойка, дъщеря“ | |
Корнели(й), Корнелия | лат. Cornelius – име на стар римски род | |
Косара | най-вероятно пожелателно име: да има хубава коса; свързва се и с княгиня Косара – дъщеря на Самуил | |
Костадин | от Константин с новогръцки преход на нт в нд | |
Коста, Косьо | гр. Kostas или съкратено на българска почва направо от Костадин | |
Кральо, Крали | от крал; сравни Царьо, Бано (може би стар превод на Васил) | |
Красен | от красен – „хубав“; сравнително ново | |
Красимир, Красимира | „украса на света“ | |
Красьо, Краса, Красина, Красим(а) | видоизменено от Красимир | |
Красна | от прилагателното красна | |
Кремен, Кремена | от кремен – „кремък“ – защитно име | |
Кристина | френска форма на Христина | |
Кристиян | нем. Christian | |
Кристо | вместо Христо с небългарски изговор | |
Крум | име на старобългарски владетел, възобновено през Възраждането | |
Кръстьо, Кръстан, Кръстана, Кръстина, | от кръст, а всъщност превод от гръцкото Ставри (от stauros – „кръст“) | |
Ксант, Ксанти, Ксантия, Ксантина | от гр. xantos – „рус, русокос“ | |
Ксения | от гр. xenia – „тостоприемство“; име на календарна светица | |
Кубрат | име на първобългарски владетел, разпространено особено много през Възраждането | |
Куза, Кузо, Кузман, Кузмана | видоизменено от Козма (вж. Козма) | |
Кула | съкратено от Никула, Никулина или свързано с географско понятие (напр.село в Петричко) | |
Куман, Кумана | от народностното име кумани | |
Купен | защитно име срещу детска смъртност: не е наш, купен е от по-честити хора; сравни с Продан | |
Курдо, Курти, Курт, Куто | от тур. kurt, kurdu – „вълк“, сравни с Вълко | |
Куцар | от диал. куцар – „куц човек“ – а) предпазно име: нека да е куц, та човекът да е здрав; б) защитно име: да бъде макар и куц, но жив и здрав | |
Къдра, Къдрьо | пожелателно име: да има къдрава коса | |
Къна, Кънчо, Къта, Къто | съкратено от Кръстьо | |
Къта | може да е и разновидност от Катина | |
Кюран | видоизменено от Киран | |
Имена с буквата Л
Лавренти(й) |
от лат. Laurentius от laurus – „лавър“; име на календарен светия | |
Лада | първоначално от Влада, а по-късно преосмислено от богинята Лада | |
Лазар, Лазо | евангелско име, евр. Елеазар – „Бог помага“ | |
Лазарина, | женска форма от Лазар | |
Лало, Лала, Лалка | видоизменено от Лазар с детско повтаряне на първата съгласна | |
Ламби, Ламбо | съкратено от Хараламби | |
Ламбри, Ламбрин(а) | гр. Lampre – Великден | |
Ламбро | гр. lampros – „светъл, блестящ, прекрасен“ | |
Лариса | гр. Larissa – град Лариса | |
Латин, Латина | а) от народностно име латин(ец); б) от цветето латинка | |
Лаура | итал. Laura – еднакво по значение с Дафина – лаврово дърво | |
Лафазан | от пер.-тур. lafazan – „бърборко“ | |
Леа | от лат. lea – „лъвица“ | |
Лев | от старинно или руско лев – „лъв“ | |
Левена | женска форма от Левент или от диал. наименование левен – „цвете невен“ | |
Левент | от левент – „снажен и силен мъж“ | |
Левтер | съкратено от Елевтер | |
Леда | гр. Leda – име от античната митология | |
Леко, Лека, Лекия | съкратено от Алеко или Алекси или преосмислено от лек – „пъргав“ | |
Леон | гр. leon – „лъв“ | |
Леонид | гр. Leonidas – име от древногръцката история | |
Леонти | от гр. Leontios – „лъвски“ – име на календарен светия | |
Лепа, Лепо | от диал. лепа – „хубава“ | |
Летиция | от лат. laetitia – „радост“ | |
Лея | видоизменено ог Леа или съкратено от друго име | |
Лиана | видоизменено от Лиляна или от екзотичното растение лиана | |
Лидия | от областта Лидия в Мала Азия | |
Лилия, Лили | от цветето лилия | |
Лиляна, Лилян, Лила | от цветето лиляк (люляк) | |
Лина | съкратено от Ангелина или друго име | |
Линда | от Лина с вмъкнато д или под чуждоезично влияние | |
Лозан, Лоза, Лозо, Лозина | от лоза: а) лоза; б) род, влака, потомство | |
Лора, Лорета, | от Флора с изпадане на ф или разновидност на Лаура; разпространено и по литературен път | |
Луиза | нем. Luise – проникнало у нас покрай името на княгиня Мария-Луиза | |
Лука, Лукан | от лат. Lucas – евангелско име | |
Лукреция | лат. Lucretia – дошло у нас главно през румънски | |
Луна | рум. Luna – луна; среща се главно при католици | |
Лунго | от рум. lungu – „дълъг, висок“ | |
Лучия | итал. или рум. Lucia – „светла“; име на католическа светица | |
Лъчезар(а) | от лъчезарен | |
Люба, Любка, Любчо | пожелателно име: да израсне хубава и да я любят | |
Любен | от любен – обичан | |
Любима, Любинка | от любима | |
Любомир, Любомира | „да обича мира“ или „да бъде любим на света“ | |
Любослав | „да обича славата“ или „да бъде любимец на славата“ | |
Людмил, Людмила | рус. Людмила – героиня на Пушкин от „Руслан и Людмила“ | |
Люлин | от планината Люлин | |
Люсиен, Люси | фр. Lucien | |
Имена с буквата М
Мавро, Маври, Мавра |
от гр. mauros – „черен“ ; сравни с Черньо | |
Мавруди, Мавруда | от гр. Mavroudis ; или преосмислено от мавруд – винен сорт грозде; | |
Магдалена, Магда, Магдалина | от гр. Magdalene; от град Магдала в Палестина | |
Май, Майя, Мая | от месец май или от гр. maia – „майчица“ – в гръцката митология дъщеря на Атлант и Плейона, планинска нимфа, родила Хермес | |
Макавей | библейско име, евр. „чук“ | |
Макари(й), Макарина | от гр. makarios – „блажен“; име на календарен светия | |
Мако | съкратено от Макавей | |
Максим | от лат. maximus – „най-голям, най-велик“; име на календарен светия | |
Максимилиан | лат. Maximilianus | |
Маламир | име на старобългарски владетел | |
Малина, Малин, Малинка | от растение и плод малина | |
Манаси(й) | библейско име, евр. „който забравя бедите“ | |
Манол, Мано,Маньо | съкратено от Емануил | |
Мануил, Мануела | от Емануил – име на календарен светия | |
Мануш | видоизменено от Емануил; свързва се с Мануш войвода | |
Маня | съкр. и видоизменено от Маньо; среща се и като умалително от Мария; | |
Маргарита | от гр. margarites – „бисер“; преосмислено от цветето маргарита | |
Маргарит | мъжка форма от Маргарита | |
Марго | от фр. Margot | |
Маргрета | от нем. Margarete | |
Мари | от фр. Marie или съкр. от Мария | |
Мариам | еврейска форма на Мария | |
Мариан | лат. Marianus, име на католически светец, у нас схващано като мъжка форма на Мария | |
Мариана | ит. Mariana; в миналото главно при католици, по-късно с него се подновява Мария | |
Мариела, Мариета | видоизменени от Мария; от фр. Marielle, Mariette | |
Марина | от лат. marina – „морска“ – име на календарна светица | |
Марин, Маринчо | мъжка форма на Мария (в по-ново време и по-рядко мъжка форма на Марина) | |
Марио | ит. Mario от лат. Marius – име на древноримски военачалник, понякога се тълкува като мъжка форма на Мария | |
Мариус | лат. Marius; вж. Марио; проникнало у нас по литературен път – един от героите на В. Юго | |
Марица | от Мар(ия) + ица; свързва се и с р. Марица | |
Мария | на гр. Maria от евр. Мариам, етимологията на името не е ясна, най-често превеждано като „твърда, постоянна“ и преосмислено „прекрасна“; библейско име, едно от най-разпространените в целия свят, свързвано с Божията майка | |
Мариян, Марияна | писмена разновидност на Мариян, Марияна | |
Марко | лат. Marcus – името на един от четиримата евангелисти (Н.З.) | |
Марлена | Смята се, че името е съчетание от Мария и Магдалена, подобно на библейското Мария-Магдалена, име характерно за Новия завет. Най-напред го използва немската актриса и певица Marlene Dietrich, чието истинско име е било Maria Magdalene von Losch. У нас за първи път се среща през 1923 г. | |
Марта | на гр. Martha от евр. „господарка“ – библейско име; сестрата на Лазар (вж. в Новия завет) | |
Мартин | лат. Martinus – по името на бог Mars, Martis; име на календарен светия, напоследък се свързва с месец март | |
Маруся | рус. Маруся, умалително от Мария | |
Маруша, Маруца | видоизменени от Мария | |
Марчела, Марчело | от итал. Marcella (о); среща се през 60-те години, с него подновявали Марин, Марчо и т.н. | |
Марчо | видоизменено от Марко; разпространено из цялата страна; | |
Мата (мъжката форма е Мато) | В Ботевградско това име се смята за видоизменено от Мария | |
Матей, Матея | от евр. „Божи дар“; име на един от четиримата евангелисти | |
Матко | дава се на момчетата от Силистренска околия; | |
Меглена | съкратено от Магдалена | |
Мелания | гр. melaina – „черна“; име на календарна светица | |
Мелетий | гр. Meletios – „ученолюбив“; име на календарен светия | |
Мена | а) от диал. мена – „годежен дар, годежен пръстен“ – пожелателно име: да порасне, да получи годежен дар ; б) друго име на Селена (Луната), пренесено по всяка вероятност от Изтока; |
|
Меранза, Меранзо | от диал. меранза – „дърво и плод“; срв. с Неранза (портокал) | |
Мерджан | от диал. мерджан – „корал“ (ар.-тур. mercan) | |
Методи, Мето | гр. Methodios – „който изследва, води се по метод“ | |
Миглена | видоизменено от Меглена | |
Мила, Милан, Милка, Милкана, Мило, Милко | от мила, мил | |
Миладин | от Мил(о), Мил(а) + адин по образеца на Костадин, Вълкадин, Стоедин | |
Милен, Милена | видоизменено от Миле, Мила | |
Милица | от Мил(а) + ица | |
Милтиад, Милтияд | от гр. Miltiades – име на атински пълководец от V в.пр.Хр. | |
Милуш | от Мил(о) + уш; свързва се с името на Милуш войвода | |
Мильо, Милчо | съкратено от Михаил или от Емил, но преосмислено по мил | |
Мими | фр. mimi – галено обръщение към котенце; у нас се приема за умалително от Мария | |
Мимоза | от цветето мимоза | |
Мина, Минка | а) съкратено от Мария, Марина, но преосмислено и станало популярно по литературен път (Яворов); б) гр. Mena – сродно с menas – „месец“; в) име на календарен светия |
|
Мира | женска форма от Миро, сродно с миро – „благовонно масло“, преосмислено от мир ; В античната митология – дъщеря на кипърския цар Кинирас, пламнала в безумна любов към собствения си баща, добила от него красивия Адонис и след голяма душевна мъка превърната в ароматичното сълзящо дърво смирна. |
|
Мирабела | от фр. mirabelle – „вид жълта слива“ | |
Мирела | от Мир(а) + ела | |
Миролюб(а) | еднакво по състав с Любомир – да обича мира или да бъде любим на света | |
Мирон, Миро | гр. Myron , сродно с миро – „благовонно масло“; име на календарен светия | |
Мирослав | старинно име: „слава на света“ или „който слави мира“; смятат го за превод на немското Friedrich |
|
Мирослава | женска форма на Мирослав | |
Миряна | от мир + Яна | |
Мито, Митко, Митре, Мита, Митра | съкратено от Димитър | |
Михаела | вм. Михаила с небългарски изговор на и | |
Михаил | на гр. Mihaеl, от евр. „богоподобен“ | |
Мия | съкратено от Михаил, Михал, Миал | |
Младен(а) | пожелателно име: да младее, да бъде с младо сърце | |
Модест | от лат. modestus -„умерен, скромен“ | |
Модро, Модра | от диал. модър – „синеок“ | |
Мома, Момена, Момера | от мома – у родители, които си нямат, а жадуват момиче | |
Момчил, Момчо | от момче – у родители, които жадували мъжка рожба | |
Моника | фр. Monique; от гр. mone – „една единствена“ | |
Моно, Мончо, Моньо | от Симеон | |
Морава | от морава – „млада, зелена трева“ или от морав – „теменужен“ | |
Морфо | от гр. morfe – а) форма, б) хубост или от Морфей („създател на образи“) – гръцки бог на сънищата | |
Моско | видоизменено от Мойсей, някъде го свързват с Емануил или Симеон | |
Мрена | от Мирена или под влияние на рибата мрена | |
Имена с буквата Н
Надежда |
превод на гр. elpis, -idos – „надежда“; име на календарна светица – една от дъщерите на София | |
Нада, Надка, Надя | умалителни и видоизменени от Надежда | |
Назар, Назари, Назарка | на лат. Nazareus, от евр. – у нас възприето покрай град Назарет | |
Найден, Найда, Найденка | от найден – „намерен“ – от обичая да подхвърлят новородено дете, за което се боят дали ще оцелее, та който го найде, да му придаде своето здраве и живот, да му промени съдбата | |
Найо | видоизменено от Найден | |
Нара, Наро | от дърво и плод нар | |
Наса, Наска, Наско, Насо, Насьо | съкратено от Атанас(ка) | |
Наталия | от лат. natalia – „родна, рождена“ – име на календарна светица; проникнало у нас главно под сръбско и румънско влияние, а в по-ново време – под руско | |
Натанаил | на гр. Nathanael – от евр. „даден от Бога“; среща се рядко, монашеско име | |
Наташа | от рус. Наташа, умалително от Наталия | |
Наум | на гр. Naoum, от евр. „утеха, утешител“; име на библейски пророк и старобългарски просветител | |
Начо, Начко | видоизменено от Найден | |
Небесна | превод на Урания | |
Нева | съкрат.от Невена, свързва се с река Нева | |
Невена | от цветето невен; много популярно из цялата страна | |
Нега, Негол | от старинното нега – обич, нежност | |
Негован | от старинното негованъ – „обичан, негуван“ | |
Негослав | старинно – „който негува, обича славата“ | |
Негра | от рум. Negra – „черна“ | |
Неда, Недка | съкратено от Неделя | |
Неделя, Неделчо, Недко, Недялко, Недялка | от деня на седмицата неделя, по смисъл превод на гр. Кириак | |
Незабравка | от цветето незабравка | |
Нейко, Нейчо | от Недко с преход на д в й | |
Нели | от англ. Nelly, съкратено от Елена; у нас се приема за умалителна форма на Недялка | |
Неофит | от гр. neofytos – „наскоро посаден, новопокръстен“; име на календарен светия; | |
Неранза | от диал. неранза – „портокал“ | |
Нестор | от гр. Nestor – име от античната митология; календарен светия | |
Нехриз | от гр. neochrizos – „новопомазан“ | |
Никанор | от гр. Nikanor – „който вижда победата“; календарен светия | |
Ники, Ника | от гр. nike – „победа“ | |
Никита | от гр. niketes – „победител“; име на календарен светия | |
Никифор | от гр. Nikeforos – „победоносец“; календарен светия | |
Никодим | от гр. Nikodemos – „народопобедител“ | |
Николай | от гр. Nikolaos – „народопобедител“; име на календарен светия; официална форма срещу народното Никола | |
Никола | съкратено от Николай | |
Николина | женска форма от Никола(й) | |
Николета | от Николина, видоизменено по подобие на Мариета и др. | |
Нина | от гр. Nina – съкратено от Ioannina; сродно е с името на основателя на асирийската държава Нин; у нас се смята за умалителна форма от Николина | |
Нино | съкратено от Никола | |
Ния | съкратено от Антония, Стефания и др. станало популярно по литературен път – от романите на Д.Талев | |
Ной, Нойко | от библейското име Ной – евр. „утеха“ | |
Ноно, Нончо Нона |
а) от Никола, с детско повтаряне на сричката; б) произволно видоизменено от Иван или Йоно; в) рум. Nonu – от лат. nonus,-a,-um – „девети“ |
|
Нора | съкратено от Елеонора; разпространено у нас по литературен път след постановката на пиесата на Ибсен | |
Нуша | съкратено от Анушка, Теменужка и др. | |
Нягол, Негол | от Негол със специфичен изговор | |
Нягул | писмена форма на Нягол | |
Имена с буквата О
Обецан |
от диал. обецан – „мъж с обеца на ухото“ (обеца слагали на момче, родено след поморче – мъртвородено – за здраве и дълъг живот) | |
Обрад | старинно име – „да обрадва, да радва близките си“ | |
Обрейко | от Обретко с преход на т в й | |
Обретен | от старинното обретен „намерен“ – еднакво по значение и повод на възникване с Найден | |
Огнемир | от Огньо + мир; ново, рядкосрещано | |
Огнен, Огньо | от огън – защитно име; да не му вреди огън и мълния | |
Огнян | а) от Огнь(о) +ан; б) от диал. огнян „огнен“. В народните песни често се пее за Огнян змей; |
|
Олга | рус. Ольга – име на киевска княгиня, канонизирана като светица; у нас проникнало след Възраждането; от сканд. свята | |
Олег | рус. Олег, име от скандинавски произход превеждано катосвещен, у нас разпространено по литературен път | |
Оливер, Оливера | име с италиански произход от лат. olivifer – „маслинодаен“ | |
Олимп, Олимпия, Олимпиада | от гр. Olympios – по името на планината Олимп | |
Оля | от рус. Оля, умалително от Олга | |
Онуфри(й) | от гр. Onufrios – „който храни магарета“ | |
Опра, Опрьо, Опро | рум. Opru – от a opri „спирам“ – заклинателно име, еднакво по значение и повод за кръщаване с Доста, Запрян. | |
Орлин | от орел + ин; в известен смисъл пожелателно име – да е силен като орел | |
Орхидея | от името на екзотичното цвете орхидея | |
Ото | а) съкратено от Панайот; б) нем. Otto |
|
Офелия | по името на героинята в Шекспировата трагедия „Хамлет“, от гр. ofelos – „полза, печалба“ | |
Имена с буквата П
Павел |
от лат. paulus – „малък“ – име на един от Христовите апостоли | |
Павла, Павлина | женска форма от Павел | |
Павлета, Павлети | от неправилно схващане на диал. Павлета, косвен падеж от Павле (разпространено покрай стихотворението на Яворов като женско име) | |
Павлин | от Павел | |
Паиси(й) | от гр. paisios „детски“ – монашеско име | |
Пако | а) видоизменено от Панко или др. подобно име; б) от пак – пожелателно име: пак да се роди момче |
|
Паликара, Паликари | от диал. паликар – „юнак“ (от гр. pallikari) | |
Палома | персонаж от филм | |
Панагия | от гр. Panagia – „пресвета, всесвета“ – епитет на Богородица | |
Панайот | от гр. Panagiotes – „пресвети, всесвети“ | |
Панарет | от гр. Panaretos – „добродетелен, вседобродетелен“ | |
Пандора | от гр. Pandora – „дарена от всички, вседарена“ – име от гръцката митология | |
Пандур | от остар. пандур(ин) – общински пазач или цивилен стражар | |
Панталей, Пантелей | съкратено от Панталеймон | |
Панталеймон | от гр. Panteleemon – „всемилостив“ – име на календарен светия | |
Пантелея | женска форма от Панталеймон | |
Панчо | умалително от Пано, а то от Панайот или Панталеймон | |
Параскева | от гр. paraskeue – „петък“; „подготовка“ (за празника) | |
Параско | от Параскева | |
Парашкева | от Параскева с преход на ск в шк | |
Парашкев | мъжка форма от Парашкева | |
Парис | от гр. Paris – име от гръцката митология | |
Паро | съкратено от Парашкев или Паруш | |
Паруш | а) съкратено от Аспарух; б) от гр. „този, който прониква до същината на въпроса“, а в евр. – синоним на „много бърз“ |
|
Паскал, Паско, Паскалина | на гр. Paskalеs от Pasha – „Великден“ | |
Патрик | лат. Patricius – „от знатен род“ (на гр. Patrikios) | |
Паул, Паула, Паулина | от Павел – главно у католиците | |
Паун, Паунка | от птицата паун | |
Пахомий | от гр. Pahomios – „дебел, широкоплещест“; име на календарен светия; монашеско име | |
Паша | съкратено от Павлина | |
Пейо, Пейчо | видоизменено от Петър, Петьо или др.; преосмислено от глагола пея; свързва се с името на Яворов | |
Пелагия, Пелаги | от гр. Pelagia – „морска“; име на календарна светица | |
Пелин, Пелинко | от Пел(о), преосмислено по растението пелин | |
Пело, Пельо | видоизменено от Петко или Петър | |
Пена, Пенка | съкратено от Петкана, Петрана или друго подобно име | |
Пеньо, Пено | обособено от Петър, Петко или друго подобно име | |
Пенко, Пенчо | умалително от Пеньо, Пено | |
Пепа | съкратено от Петрана с детско повтаряне на първата буква | |
Перо | видоизменено от Петър | |
Персиан(а) | по името на старобългарския владетел Персиам | |
Перун | свързва се с бог Перун | |
Перуника | от цветето перуника | |
Петка | стар свободен превод на Параскева (понеже от гр. е петък), име на календарна светица | |
Петко | мъжка форма на Петка | |
Петкан, Петкана | видоизменено от Петка | |
Петра, Петрана, Петранка | женска форма от Петър | |
Петрони(й) | от лат. Petronius – име на плебейски римски род, вероятно проникнало по литературен път (вж. романа на Сенкевич – Камо грядеши) | |
Петрун, Петруна | видоизменено от Петър | |
Петър | от гр. petros – „камък, скала“ – библейско име на евангелски апостол, едно от най-разпространените имена у нас | |
Петьо | умалително от Петър | |
Петя | женска форма от Петьо или направо умалително от Петра, Петрана, Пена | |
Пешо | видоизменено от Петър, Петко | |
Пея | женска форма от Пейо | |
Пеян, Пеянко | от Пей(о) + ан | |
Пиер | от фр. Pierre = Петър | |
Пижо | от диал. пижо „още некръстено момче“ | |
Пимен | от гр. poimen – „пастир, овчар“ – име на календарен светия; монашеско име | |
Пино | от рум. pin , лат. pinus – „дърво бор“ | |
Пирин, Пиринка | от планината Пирин; сравнително ново | |
Пламен, Пламена | от пламене(ен) или от пламък; сравнително ново | |
Победа | от победа или превод на Ники | |
Поликсения | от гр. Polyxene – „много гостоприемна“ | |
Полимен | от гр. Polymenos – „много злопаметен“ | |
Полина, Поли | от фр. Pauline = Павлина; може да се свърже и с гр. poly – много като пожелание да има много | |
Правда | от правда | |
Прерад | старинно име „много радостен“ | |
Пресил | старинно име „много силен“ | |
Пресиян | от името на старобългарския владетел | |
Преслав, Преслава | старинно име „много славен“ | |
Продан | заклинателно име: продаден, даден, обречен на манастир, светец и др. за избягване на лошата семейна съдба | |
Пройко, Пройно, Пройчо | съкратено и видоизменено от Продан | |
Прокопи(й) | от гр. Prokopios от prokope – „напредък, късмет, прокопсия“; име на календарен светия | |
Пролет, Пролетина | от пролет; сравнително ново | |
Прохор | от гр. prohoreo – „напредвам“ | |
Първан, Първа | пожелателно име: да бъде пръв в живота и обществото | |
Първолета | „родена през първото лято“ | |
Имена с буквата Р
Рад |
от старинното рад „радостен“ – пожелателно име: да се радва или да радва близките си | |
Рада | женска форма срещу Рад | |
Радан | от Рад + ан | |
Раденко | умалително от Рад | |
Ради | разновидност на Радьо | |
Радивой | старинно име: рад (готов) да воюва | |
Радина | от Рад(а)+ина | |
Радион | от Родион с промяна на о в а под влияние на имена като Рад | |
Радислав | „който радее за слава“ | |
Радка, Радко | умалителни от Рада, Рад | |
Радмила | от Рада и Мила (под сръбско влияние) | |
Радован | от Рад + (й)ован; радостен Иван | |
Радоил | от Рад + ил | |
Радой | а) от Рад + ой; б) от старинната форма радый с преминаване на -ый в ой |
|
Радомир | от по-старинното Радомер – „велик в радостта“, преосмислено: „който се радва на мира или на света“ | |
Радомира | женска форма от Радомир, сравнително ново | |
Радосвет, Радосвета | „радост на света“, новообразувано | |
Радослав(а) | старинно име: който се радва на слава (да се радва на слава); така подновяват Рад(ко), Рада | |
Радост | от радост | |
Радостин(а) | сравнително новообразувано от радост | |
Радоя | разширено от Радой | |
Радуил | писмена разновидност на Радоил | |
Радуй, Радул, Радун(а) |
производни на Рад | |
Радуш | от Рад+уш; старинна форма от ХІХв. в СИ България | |
Развигор | от диал. развигор „топъл, пролетен вятър“ | |
Райна | от Ра(йо) | |
Раиса | от гр. покорна, отстъпчива | |
Райка | а) от Радка с преход на д в й; б) умалително от Рая; в) женска форма от Райко. |
|
Райо, Райко, Райчо, Райчин | от Радко | |
Ралица | сравнително ново, разпространено покрай поемата на Пенчо Славейков; от цветето ралица | |
Рангел | съкратено от Архангел | |
Рано, Ранко | от Храно с изпадане на х и преосмислено по наречието рано | |
Расим | съкратено от Герасим | |
Рафаел, Рафаела, Рафаил | на гр. Rafael – от евр. „Бог цери“; име на един от библейските архангели | |
Рахил, Рахила | на гр. Rahеl – от евр.“дойна овца“; в библията любимата жена на Яков; | |
Рачо, Рачко, Рашо, Рашко | видоизменено от Радьо, Райчо | |
Рая | женска форма на Райо, преосмислено от рай | |
Ревека | на гр. Rebekka – от евр. „блясък“ – библейско име | |
Регина | от лат. regina – „царица“ | |
Ренета | от фр. renette – вид ябълка „ренета“ | |
Рени | умалително от Райна или видоизменено от Ирена | |
Ресо, Ресен | от гр. areso – „нравя се, харесвам се“ или видоизменено от Арсо | |
Ризо | а) съкратено от Харизан б) от гр. rizoma – „корен, племе, род“ |
|
Рила, Рилка | от планината Рила | |
Рина | съкратено от Ирина | |
Ристо, Ристена, Ристьо | вместо Христо, Христина | |
Рита | съкратено от Маргарита | |
Роберт | фр. Robert, от германски произход „блестяща слава“ | |
Робертино | умалително от Роберт с итал. -ино, станало популярно преди години покрай Робертино Лорети | |
Рогльо, Рогьо | „упорит, рогат човек“ или „оперен, буден“ | |
Род, Родьо, Родко | пожелателно име: да поддържа и продължава рода | |
Роза | от цветето роза | |
Розалина | от Роза + лина; образувано по подобие на Ангелина | |
Розалия | итал. Rosalia – име на католическа светица | |
Розмари | а) от Роза и Мария б) от лат. ros marinus – „морска роса“ – цветето розмарин |
|
Роко | от лат. Rochus – име на католически светия | |
Роксана | историческо име: дъщеря на персийски сатрап и жена на Александър Македонски | |
Роман | от лат. Romanus – „римлянин“; име на календарен светия | |
Роса | съкратено от Русана, преосмислено по роса | |
Росен | от растението росен | |
Росица | умалително от Роса; сравнително ново, станало популярно като пожелателно име: да е чиста и свежа като роса | |
Руба, Рубинка | от диал. руба: а) булчинска премяна; б) пращане на момините дарове в дома на момчето преди сватбата; пожелателно име: да се ожени с голям дар; сравни с Мена |
|
Рувим | библейско име, един от синовете на Яков | |
Руен | а) от диал. руен – „млад и пъргав“ б) от планинския връх Руен |
|
Ружа | от цветето ружа | |
Румен | от румен – „с бяло-червено лице“; В миналото рядко, напоследък доста разпространено име | |
Румена, Румяна | от румена; виж Румен | |
Рупо, Рупко, Рупка | рум. Rupo, от глагола rup – „късам“ | |
Руса, Руска | от руса – „светлокоса“; сравни с Вакла | |
Русан | от диал. русан – русокос човек | |
Руси, Руско | от рус – русокос | |
Рута | от рум. ruta – градинското цвете „седефче“ | |
Руфо, Руфина | рум. Rufu, от лат. rufus – а) ясночервен; б) червенокос(а); | |
Рушо, Рушко | от Руско с преход на с в ш | |
Имена с буквата С
Сабин, Сабина |
вместо Съба, Съби | |
Сава | гр. Savva , а то от sabbaton – „събота“ или от името на индийски цар; име на календарен светия | |
Савел, Савелия | библейско име; Савел се е наричал апостол Павел, преди да бъде призован от Христос | |
Савина | женска форма от Сав(а) + ина | |
Саздо | съкратено от Създан – „създаден“ | |
Салватор | от лат. salvator – „спасител“ | |
Салвина | от лат. salva „здрава“ | |
Сами | съкратено от Самуил или като защитно име – само той ни е, не ни го отнемайте! | |
Самуил | библейско име, евр. Шемуел – „измолен от Бога“ | |
Сана, Санда, Сандра | съкратено от Александра | |
Сандо | съкратено от Александър | |
Саня | разновидност на Сана | |
Сара | библейско име, евр. „господарка“ | |
Саранди, Саранда | от гр. saranta – „40“ – защитно име: да доживее до 40 дена (докато укрепне) | |
Сараф, Сарафка | от сарафин (ар.-тур. sarraf) или в смисъл на тур. insan sarrafi – „познавач на хората“ | |
Саша, Сашо, Сашка | умалително от Александър, Александра | |
Светла, Светлана | от прилагателното светла или превод на гр. Фота | |
Светлан, Светлин, Светльо | от светъл или превод на гр. Фоти | |
Светлозар(а) | от Светозар, променено покрай светъл | |
Светозар(а) | старинно име „който озарява със светлина“ | |
Светомир | сравнително ново име – „мир на света“ или „светъл мир“ | |
Светослав | старинно име – „който има силна, свещена слава“ | |
Свилен, Свилена | от прилагателното свилен – „нежен или с нежна коса като свила“ | |
Свобода | от свобода или превод на Елевтерия | |
Сева | съкратено от Севастия или от Севда | |
Севар | име на български владетел | |
Севаст, Севаста, Севастия | от гр. sebastos – „почитан, почтен“; титла на болярин в България и Византия през Средните векове | |
Севастиян(а) | сродно със Севаст; име на календарен светия | |
Севда | от ар.-тур. sevda – „любов“ | |
Севдалин, Севдалина | от ар.-тур. sevdali – „влюбен“ | |
Север | рум. sever, от лат. severus – „сериозен, строг“ | |
Северин | рум. Severin, виж Север | |
Северина | женска форма от Северин | |
Седеф, Седефчо, Седефка | от седеф – а) вид лъскава мидена черупка за украса; б) ароматно градинско цвете – ар.тур. sedef |
|
Сейо, Сейко | съкратено от Елисей | |
Секул | от унг. szekely – „трансилвански унгарец“ или от рум. secul – „силен, суров“ | |
Селена | от гр. блестяща, лъчиста; богинята на Луната | |
Селим(а) | от растението селим или от ар.-тур. selim – „здрав“ | |
Селимир(а) | старинно име – „да насели света“ | |
Сема | женска форма на Семо | |
Семо | съкратено от старинното Семислав, а то от съмь – „човек, личност“ | |
Серафим(а) | евр. „пламенен“, от серафим, според библейската ангелология: ангел от висш разред | |
Сергей, Сергий | от лат. Sergius – старо родово име с вероятно значение „служител“ | |
Сибила | от гр.-лат. Sibylla – „пророчица“; в римската митология жрица, гадателка на Феб, която извършва пророчествата си в състояние на екстаз; най-известни са сибилите от Еритрея и от Куме | |
Сибин | рум. Sibin ; от бълг. сиб – „рог, чвор“ | |
Сиво, Сивко | от сив – защитно име: да отблъсва зли очи и уроки; да не личи с ярък цвят, за да оцелее | |
Сидер, Сидо | съкратено от Исидор и преосмислено по гр. sidero – „желязо“ | |
Сидония | френска форма от гр. kydonia – дървото дюля или образувано от Сидо | |
Силва | от лат. silva – гора; у нас проникнало покрай оперетата „Царицата на чардаша“ | |
Силвана | от Силв(а)+ана | |
Силвестър | от лат. silvester – „горски, горист“ – име на римски папа | |
Силвия | разширено от Силва; напоследък доста популярно | |
Силен, Силян | от сила, силен | |
Симо, Сима, Симе | съкратено от Симеон | |
Симеон | на гр. Symeon, библейско име, от евр. Шимон – „изслушване, изпълнение (на молитвата, на желанието)“ | |
Симон | евангелско име от еврейски произход, различно от Симеон, но го смесват с него; в превод означава „великата пустиня“ | |
Симона | женска форма от Симон | |
Сирма | от диал. сирма – „сърма“ | |
Сиро | старо, забравено име; от диал. сир със значения: а) осиротял, останал без братя и сестри; б) сив, сяр; в) тлъст, охранен | |
Сия | съкратено от Анастасия | |
Сиян | от Силян с изпадане на мекото л или от глагола сияя | |
Сияна | женска форма от Сиян или от Си(я) + ана | |
Скъпидар | от скъп дар, образувано по подобие на Божидар | |
Слав | съкратено от Радослав, Доброслав и др. | |
Слава | женска форма на Слав, преосмислено като пожелателно име: да е видна, изтъкната, славна | |
Славей, Славея | от Слав, но преосмислено по птичката славей | |
Слави, Славил, Славин, Славина, Славка, Славо, Славчо | видоизменени от Слав | |
Славян, Славяна | от славянин; сравнително ново и рядко срещано име | |
Сладина, Сладун, Сладуна | от сладък | |
Смил, Смилена, Смилян, Смиляна | от цветето смил, чиито цветове не увяхват | |
Снежана | Първите сведения за появяването на това име са от 1919 г. като литературен превод на нем. Schneewittchen – „снежнобеличка“ от една приказка | |
Снежина | радновидност на Снежана и преосмислено по снежинка | |
Сокол | от птицата сокол | |
Соломон | библейско име, евр. „миролюбив“ | |
Соня | рус. Соня, умалително от София | |
Сотир | от гр. soter – „спасител“ – епитет на Исус Христос | |
София, Софи, Софийка |
от гр. sofia – „мъдрост“; име на календарна светица, майката на Вяра, Надежда и Любов | |
Софрон(ий) | от гр. Sofronios – „благоразумен“; име на календарен светия; Старо и рядко срещано име. | |
Спартак | лат. Spartacus – прочут вожд на въстаналите роби в древен Рим | |
Спас | от старинното съпасъ – „спасител“; превод на Сотир | |
Спасен, Спасена | от причастието спасен | |
Спасимир | новообразувано име – „спасител на мира (света)“ | |
Спаска | женска форма от Спас | |
Спиридон | от гр. Spyridon (от spyris – кошничка за хляб); име на календарен светия | |
Спиро | съкратено от Спиридон | |
Сребра, Сребрена, Сребрина, Сребро, Сребрьо | от сребро или превод на гръцкото име Аргир | |
Среда, Средьо, Средко | от Сретя, преосмислено по седмичния ден сряда, – роден(а) в сряда; | |
Сретен | от диал. сретен „честит, щастлив“ | |
Сретя | от диал. срета – „щастие“ | |
Ставри, Ставро | от гр. stauros – „кръст“, еднакво по значение с Кръстьо | |
Стайо, Стайко, Стайно, Стайчо | пожелателно име: да остане (жив), да ни стои – близко по значение със Стойо | |
Стамат, Стаматка | гр. Stamates от stamato – „спирам, прекратявам“, еднакво по значение със Запрян | |
Стамен, Стамена | от диал. стамен: а) здраво заседнал, непоклатим (за камък); б) сдържан, скромен | |
Стамо | съкратено от Стамат или Стамен | |
Стан, Стана, Станка, Станьо, Станчо, Станко, Станой, Станкуш | разновидности на пожелателното име Станьо, еднакво по значение със Стайо, Стойо | |
Станимир(а) | от старинното Станимер (вж. Владимир), преосмислено: „да установи, да въдвори мир“ | |
Станислав | старинно и съвременно популярно име – „да установи, да въдвори слава“ и по-новото тълкуване – „да е славен, да придобие слава“ | |
Станиела, Станиян | новообразувани имена, подновявайки едновременно името на бабата и дядото | |
Стати | съкратено от Евстати | |
Стефан(а) | от гр. stefanos – „венец“; име на календарен светия – първият мъченик на Христовата вяра | |
Стефания | стара женска форма от Стефан | |
Стефка, Стефчо, Стефко | умалителни имена от Стефан(а) | |
Стилиян(а) | гр. Stelianos – „стълпник“ (от гр. stele – „стълп, колона“) – име на календарен светия. Давали го като защитно име, защото свети Стилиян се смятал за защитник на децата. | |
Стоил | от Стойо | |
Стоимен(а) | от Стои(о)+мен; сравни с Камен, Стамен; обясняват го като заклинателно име при детска смъртност: „стой при мене!“ | |
Стоимир | от Стои(о) + мир, по подобие на Станимир | |
Стоичко, Стойка, Стойко, Стойна, Стойне, Стойно, Стойчо, Стоя | от Стойо | |
Стойо | защитно име: да стои, да остане жив | |
Стоядин(а) | от Стоя + дин по образеца на Костадин, Миладин и др. | |
Стоян, Стояна | от Стойо; едно от най-разпространените имена из цялата страна, особено в народните песни | |
Страти | съкратено от Евстрати (от гр. Eustratios – „добър воин“) | |
Страхил | от страх + ил; защитно име: да се боят от него, да всява страх | |
Страцимир | видоизменено от Стрезимир | |
Страшимир | видоизменено от Стрежимиръ – „пазител, страж на мира“ и преосмислено „който застрашава мира“ | |
Стрез, Стрезо | от старинното стрез „пазител, пазач“ | |
Стрезимир | старинно име „пазител на мира, на света“ | |
Стрезислав | „пазител на славата“ | |
Струма, Струмен | от река Струма | |
Сули | а) галена форма от Светла; б) от Сульо |
|
Султан, Султана, Султанка | от султан; сравни с Кральо, Царьо и др. | |
Сульо | от ст.бълг. „обилен“ | |
Суро, Сурьо, Сурчо | от сур – „светлосив, светлорус“ – защитно име, близко по смисъл със Сиво, Сяро | |
Сусана | име на календарна светица, евр. „бял крин или роза“; напоследък по-често използвано като Сузана | |
Съба, Събка, Съби, Събчо | от седмичния ден събота или съкратено от Съботин | |
Съботин | от събота или превод на гръцкото име Сава, Саватий | |
Сълза, Сълзица | от сълза – от сравнението „чиста като сълза“ | |
Съльо, Сълка, Съло | от ст.бълг. сълъ – „пратеник“, превод на гръцкото име Апостол | |
Сърмен | от сърмен – „нежен като сърма, украсен със сърма“ | |
Сърница | от сърница, млада сърна | |
Сюзан | френска форма на Сусана | |
Сяро | от диал. сяр „сив“ – защитно име: да не бие на очи, за не го види злото; сравни Сиво | |
Имена с буквата Т
Тако |
съкратено най-често от Атанас | |
Тамара | от евр. тамар – „палма“; историческо име – дъщерята цар Иван Александър и еврейката Сара; след 1905 година особено популярно покрай Вазовата драма „Борислав“ | |
Танас | съкратено от Атанас | |
Тано, Таньо, Тана, Танчо | видоизменено от Атанас, Станьо или др. подобно име | |
Таня | рус. Таня, съкратено от Татяна | |
Тарас(ий) | от гр. Tarasios – „безпокоен“; име на календарен светия; вече почти изчезнало; | |
Тасе, Таско, Тасо | видоизменено от Атанас | |
Татияна | на гр. Tatiana а) от лат. „бащински“; б) според Синодалния именник – „устроителка“; в) от лат. Tatius – сабински цар; име на календарна светица | |
Татяна | разновидност на Татияна; от рус. Татяна – разпространено в по-ново време от руската литература | |
Тахо | от гр. tahys – „бърз“; | |
Таша, Ташо, Ташко | видоизменено от Атанас | |
Темелко | побългарена форма на Темелион или Темелаки (от гр.-тур.temel – „основа“) | |
Теменуга, Теменужка | от цветето теменуга | |
Теньо, Тенчо | видоизменено от Стоян | |
Тео | съкратено от Теодоси, Теофил и др.; гр. theos – „Бог“ | |
Теодор(а) | старинна и църковна форма на Тодор | |
Теодоси(й) | от гр. Theodosios – „даден от Бога“ | |
Теодосия | женска форма от Теодоси | |
Теофан | от гр. Theofanes – „богоявлен“ – име на календарен светия | |
Теофана, Теофания | от гр. theofania – „богоявление“ | |
Теофил | от гр.Theofilos – „боголюб, приятел на Бога“ | |
Теохар | от гр. Theohares – „Божия благодат“ | |
Тервел | име на старобългарски хан | |
Тереза | име на католическа светица – навярно от остров Терасия в Бяло море | |
Тиме, Тимка | съкратено от Евтим | |
Тимон | от гр. Timonoos – „който почита“ | |
Тимотей | от гр. Timotheos – „който почита Бога“; библейско име; име на календарен светия; атински пълководец от IV в.пр.Хр. | |
Тина, Тинка | съкратено от Кръстина, Христина и др. | |
Тинко | съкратено от Константин или видоизменено от Христо и др. | |
Тихол | от Тих(о) + ол. Среща се от 1883 г. в Трявна, Тетевен, Жеравна, а по-късно и в северозападна България. В още по-старо време (ХVІІ в.) се среща формата Тихул. | |
Тих, Тихо, Тихне, Тихойко | от Тихон, преосмислено по прилагателното тих | |
Тихомир(а) | от Тихо + мир по образеца на Бранимир, Станимир | |
Тихон | от гр. Tyhon – „щастливец“; име на календарен светия | |
Тихослава | от Тихо + слава; Среща се още през 1648 г. (Етрополе) | |
Тишо | от Тихо с по-разпространената наставка -шо | |
Тодор | от гр. Theodoros – „Божи дар“; име на календарен светия; доста разпространено име | |
Тодора,Тодорка | женска форма от Тодор | |
Тодьо | видоизменено от Тодор или Методи | |
Тома | евангелско име, на гр. Thomas, от евр. „близнак“ | |
Томислав | от Тома + -слав (по подобие на имена като Владислав, Станислав и др.) | |
Тони, Тоньо | видоизменено от Антон | |
Торньо | от диал. торник – „вторник“ (вторник се смятал за фатален ден и родените във вторник трябвало много да се пазят) | |
Тотка, Тотко, Тотьо, Тоцо, Тошо, Тошка | видоизменено от Тодор | |
Трайо, Трайчо, Трайка | пожелателно име: да трае, да живее дълго | |
Трандафил, -а | от цветето трендафил | |
Траян | от Трай(о) + ан | |
Требел | старинно име: „трябва ни, потребен ни е“ или „да е потребен, да имат нужда от него“, може би преосмислено по горското растение трибел | |
Трендафил, Трендафила | от цветето трендафил | |
Трендо, Тренчо, Треньо | съкратено от Трендафил | |
Трифон | от гр. Tryfonos – „който обича удоволствия и веселия“, „горд“ | |
Тройо | пожелателно име: всичко да му се трои, да му спори | |
Трофим | от гр. trofimos – „питомец, възпитаник“; име на календарен светия | |
Троян(а) | от Трой(о) + ан или от диал. троян „трети близнак“ | |
Трънко, Тръно, Трънка | а) защитно име: да е жизнен като трънето; б) съкратено от Трендафил или направо от трънка |
|
Туйо, Туйко, Туйка | от Тульо с изпадане на мекото л или от тур. tug – „китка или перо на шапка“ | |
Тульо | защитно име: да е затулен, запазен от беди и болести | |
Търса, Търсена | защитно име: от търся (ново име, което ще осигури живот на детето) | |
Тяна, Тянко | от Теньо, а то от Стоян | |
Имена с буквата У
Угрин |
от старинното угрин – „унгарец“; сравни с Куман, Роман и др. | |
Узен, Узин, Узун | от тур. uz – „приличен, добър“ | |
Уляна | ново име – от фамилното име на Ленин – Улянов | |
Урания | от гр. ouranios – „небесен“; име от гр. митология – муза на астрономията | |
Урсул(а) | от лат. ursulus – „мече“ | |
Учко | пожелателно име: да се учи, да възприема | |
Имена с буквата Ф | ||
Фана | съкратено от Стефана, Теофана или др. подобно име | |
Фани | модерно съкращение от Стефана | |
Федя | от рус. Федя, умалително от Фьодор, под влияние на руската литература | |
Феодор, Феодора | руска форма на Тодор | |
Фердинанд | име от стар германски произход, у нас разпространено след идването на княз Фердинанд Кобург през 1887 г. | |
Фердо | съкратено от Фердинанд | |
Фернанд, Фернанда | френска и испанска форма на Фердинанд | |
Фидан, Фидана, Фиданка | от фидан | |
Фидел | от лат. fidelis – „верен, честен“; по името на кубинския вожд Фидел Кастро | |
Филарет | от гр. Philaretos – „добродетелен“ | |
Филимон | от гр. Philemon – „обичащ“ или „приятелски“ – библейско име; име на календарен светия | |
Филип | от гр. Philippos – „обичащ конете“ | |
Филипа | женска форма от Филип – рядко срещано име | |
Филчо, Фильо, Фичо | видоизменено от Филип | |
Флора | от лат. flos, floris – „цвете“; преведено като Цвета | |
Флоранс | от фр. florance – „цъфтяща“ | |
Флоро | мъжка форма от Флора | |
Фоти(й) | гр. Photios (от гр. phos, photos – „светлина“) | |
Франко | от рум. franc – „откровен, искрен“ | |
Франц | нем. Franz, чеш. Franc – име от германски произход | |
Франциска | женска форма от лат. Franciscus – име на католически светец | |
Франческо, Франческа | итал. форма на лат. Franciscus | |
Фратьо | от рум. frate – „брат“ | |
Фридрих | нем. Friedrich – навярно от името на Шилер | |
Фроло | от Флоро с метатеза | |
Фроса | съкратено от Ефросина | |
Имена с буквата Х
Хараламби |
разновидност на Харалампи с новогръцко озвучаване на мп вмб | |
Харалампи(й) | от гр. Haralampios – „светнал от радост“ | |
Харалам, Харалан | разновидност и съкратено от Харалампи | |
Хари | а) съкратено от Харитон, Харизан и др. б) гр. hare от haris, -itos – „прелест, добрина“ |
|
Харизан(а) | от диал. харизан – „подарен“ (от гр. harizo – „подарявам“) | |
Харитин, Харитина | от гр. haris, -itos – „прелест, добрина“ | |
Харитон | гр. Hariton от гр. haris, -itos – „прелест, доброта“; име на календарен светия | |
Хачо | вместо Ачо | |
Хела | от гр. „животворна светлина“; в гръцката митология сестра на Фрикс – когато двамата бягали от злата си мащеха Ино, Хела паднала в морето, което сега се нарича Хелеспонт – морето на Хела | |
Хелга | шведско име Helga – „величествена“, заето по литературен път | |
Хени | съкратено от Хенриета | |
Хенри | съкратено от Хенрик | |
Хенриета | женска форма от Хенри | |
Хенрих | от нем. Heinrich | |
Херман | от нем. Hermann | |
Хермина | от нем. Hermine | |
Херо | съкратено от Херувим | |
Херувим | от херувим, според библейската ангелология: ангел от висш разред | |
Хино, Хиндо, Хито, Хичо | видоизменено от Христо | |
Хороза, Хоро | от тур. horoz „петел“ | |
Храбро, Храбър | от храбър, свързвано с Черноризец Храбър | |
Хранимир(а) | старинно име: „който пази мира (света)“ | |
Хранислав(а) | старинно име: „който пази славата си“ | |
Храно, Хранко, Храньо | съкратено от Хранимир или др. под. | |
Хрельо, Хрелка, Хрелко | от старинното хръл, хрел – „бърз, стремителен“ | |
Хризантема | от цветето хризантема | |
Хрис, Хриса, Хриси, Хрисо | от гр. hrysos – „златен, злато“ | |
Хрисант, Хрисанта | от гр. Hrysanthos – „златно цвете“; име на календарен светия | |
Христа, Христина | женска форма от Христо | |
Християн, Християна | от Христо, преосмислено по християнин (християнка) | |
Христо | от Исус Христос – едно от най-разпространените имена | |
Христодор | от гр. Hritstodoros – „дар от Христа“ | |
Христодул | от гр. Hristodoulos – „раб на Христа“ | |
Христоско | умалително от Христос | |
Христофор(а) | от гр. Hristoforos – „носител на Христа, христоносец“ | |
Хтена | от старинното хтен – „искан, желан“ | |
Хуба, Хубавена, Хубавка | от хубава | |
Хубан, Хубен | от хубав | |
Худо | от старинното худ „мъничък“ | |
Хърсьо | от ар.-тур. hirs – „страст, желание, алчност“ | |
Имена с буквата Ц
Цако, Цанко, Цано, Цаньо, Цанчо, Цацо |
видоизменено от Стамен, Станко, Стефан или друго подобно име с начално ст | |
Цана, Цанка | подобно на Цако – видоизменено от име с начално ст – Станка и др. | |
Царева | преведено от Султана или от Василка. Сравнително старо и рядко срещано име. | |
Царо, Царчо, Царьо | от цар, както Кральо от крал | |
Цачо | разновидност на Цако или Цацо | |
Цвета, Цветан, Цвети | от цвете | |
Цветанка | умалително от Цветана | |
Цвете | разновидност на Цвета | |
Цветелин, Цветелина | от цвете + лин(а) | |
Цветин, Цветина | от цвет(е )+ин(а) | |
Цветозар | образувано от цвете по подобие на Светозар | |
Цвята, Цвятко, Цвято | от цвете с източен изговор | |
Цеко, Цено, Ценьо, Цецо | видоизменено от Стефан или Цветко, Цветан | |
Цело, Цельо | от цял, цел – заклинателно име: да бъде цял, здрав, читав; | |
Цена, Ценка, Цеца | съкратено от Цветанка | |
Цоло | от Цоко, Цоньо | |
Цона, Цонка | видоизменено от Стояна, Стойна; подновяват го с Цветана | |
Цонко, Цоно, Цоньо, Цончо, Цочо | видоизменено от Стоян, Стойо, Стефан или др. под. | |
. | ||
Имена с буквата Ч | ||
Чавдар | име на войвода – от пер.-тур. cahdar – „големец, сановник“, видоизменено покрай тур. cavdar – „ръж“ | |
Чайка | проникнало у нас от руската литература (романа „Чайка“) | |
Чайо | от старинното чаяти – „чакам (утеха, подкрепа от дете)“ | |
Чако | от чакам | |
Чана, Чанка | видоизменено от Стояна или женска форма от Чаньо | |
Чани, Чаньо, Чанко, Чано | а) видоизменено от Вълчан, Стоян, Цветан или др. подобно име; б) от чан – хлопатар, звънец – от тур. çan – „звънец, камбана“ |
|
Чардафон | от чарда в смисъл „дружина, тайфа“ – прякорно име, станало популярно по време на Съединението през 1885 г. | |
Часлав | старинно, забравено име – „който чака или го очаква слава“ | |
Чачо | видоизменено от Цацо или от циганското чачо – „истински“ | |
Чая | женска форма от Чайо, преосмислено по р. Чая | |
Чедомир(а) | „чедо на мира“; типично за българи и сърби от Западните покрайнини | |
Челедин | от челяд, челед – „чедо, деца, семейство“ | |
Челестина | италианско име, от лат. caelestis – „небесна“ | |
Чемшир | от вечно зеления храст чемшир | |
Ченьо | от Черньо, с изпадане на р | |
Червенко | от червен, румен | |
Череша | от дърво и плод череша или превод на гръцкото име Керез | |
Чернай, Черняй, Черньо, Черна | защитно име: черен, грозен, но жив и здрав; еднакво или близко по значение с Мавро, Негро | |
Честемен | от диал. честемени – „работници в оризищата“ (от пер.-тур. cest- „пъргав“и men – „човек“) | |
Чечилия | итал. форма на Цецилия | |
Чико, Чино, Чинто | видоизменено от Райчин, Дойчин | |
Чило | видоизменено от Момчил | |
Чинтул | от Чинт(о) + ул | |
Чипа | от диал. чипа – „некръстено новородено момиче“ | |
Чипе, Чипьо | от диал. чипе – „некръстено новородено момче“ | |
Чиро, Чирко | от Кирко с преход на к в ч | |
Чичо | от чичо – „бащин брат“ – пожелателно име: да бъде като чичо си (по-успял от бащата) или да го отхрани чичо му (ако е сирак) | |
Чона | видоизменено от Шона или Цона | |
Чубра | от билката чубра | |
Чудне | от чуден (чудно дете, няма като него) | |
Чудо | видоизменено от Чудне | |
Чудомир, -а | видоизменено от Чедомир и преосмислено по чудо | |
Чуло, Чуле | а) видоизменено от Янчул или др. подобно име; б) от диал. чул – „с отрязано ухо“ |
|
Чуран | от Кюран | |
Имена с буквата Ш
Шана |
видоизменено от Анастасия | |
Шани | галена форма от Щилиян, някъде – от Александър | |
Шарен | от шарен | |
Шарил | от диал. шарил – „бояджия“ | |
Шарко | от шарен в смисъл „хубав“; сравни с Хубен | |
Шарлота | от фр. Charlotte . Рядко срещано име. | |
Шате | може би от ар.-тур. sаtir – „весел, радостен“ | |
Шена | съкратено от Поликсена, Арсена или др. подобно име с преход на с в ш | |
Шибил | от турско (или циганско) лично име Шибил | |
Шибойко | от цветето шибой | |
Шина | далечно видоизменение от Сийка, Анастасия | |
Широ, Ширка | от Сиро или от пер.-тур. sir – „лъв, храбрец“ | |
Шишман | име на български владетел, запазено в народни песни и предания | |
Шишо | съкратено от Шишман | |
Шумо | пожелателно име: а) да шуми, да се движи, да говори, да радва близките си; б) да е жизнен като зелена шума | |
Шумко, Шумка | от Шумо | |
Имена с буквата Щ | ||
Щерион | от гр. stereono – „закрепявам“ | |
Щериян, Щерян, Щеряна | от Щерь(о) + ан(а) | |
Щерьо | от гр. stereos – „твърд, здрав“ | |
Щилиян | вместо Стилиян – типично за Сливенския край | |
Щилияна, Щиляна | вместо Стилияна | |
Щърбен, Щърбо, Щърбьо | от щърб – „с телесен недостатък“ – защитно име | |
Имена с буквата Ю
Юдита |
евр. „славословие“ – библейско име | |
Юла, Юлка | съкратено от Юлия или Юлита | |
Юлиан | от лат. Julianus – име на календарен светия, преосмислено по месец юли | |
Юли(й) | от лат. Julius – римско родово име | |
Юлита | лат. Julita – име от православния календар | |
Юлиян, Юлияна | правописна разновидност на Юлиан(а) | |
Юра, Юри(й) | рус. Юрий – разпространило се по името на Юрий Венелин (сравни Венелин), а в по-късно време – по името на Юрий Гагарин | |
Юстин, Юстиния | от лат. justinus „справедлив“ | |
Юстиниян, Юстинияна | лат. Justinianus – име на византийски императори | |
. |
||
Имена с буквата Я |
|
|
Яблен, Яблена, Ябленка | от дървото яблен, яблан | |
Ябълка | от дърво и плод ябълка | |
Явор | от дървото явор; сравнително ново | |
Яглая | от Аглая с йотация | |
Ягода | от плод ягода | |
Яко | видоизменено от Яков и преосмислено по як | |
Яков | библейско име, евр. „коварен“; име на календарен светия | |
Ян | съкратено от Яне | |
Яна | женска форма от Яне | |
Янаки | от гр. Iannaki, умалително от Яни | |
Яначко | умалително от Янаки | |
Яне, Яни | от гр. Iannis, съкратено от Ioannes | |
Янислав, -а | от Яни + слав; новообразувано | |
Янита | от Ян(а) + ита – по подобие на Маргарита , Маргита | |
Янка | умалително от Яна | |
Янко, Янчо | умалително от Яне, Яни | |
Янкул | от Янк(о) + ул | |
Януш | от Ян(е) + уш | |
Янчул | от Янч(о) + ул | |
Ярослав | старинно име – „да има ярка слава“, подновено навярно под руско влияние | |
Ясен | от Асен с йотация, преосмислено по дървото ясен | |
Ясна | от прилагателното ясна; срв. Светла | |
Ястреб | от птицата ястреб; срв. Сокол | |
Ячо | разновидност на Яко или от Янчо с изпадане на н | |
Яшо | разновидност на Ячо |
2 коментара