Как да изберем име, български и чужди имена

Как да изберем име, български и чужди имена

Казват че името определя живота. Избора на родителите на име за своето дете винаги е бил трудно начинание съпътствано с множество предложения от роднини и приятели. Как ще се казва детето е въпросът на който трябва да можете да отговорите преди заветния ден (или поне на него). А по света има толкова много имена че ако ви представим целия списък по-скоро ще ви объркаме от колкото да ви помогнем. В тази статия събрахме част от Български и чужди имена, за да ви помогнем с отговора на въпроса „как да изберем име“! 

„В любовта ние повтаряме и призоваваме любимия, изричайки името му. В ненавистта си хулим и унижаваме ненавижданото чрез неговото име. И се молим ние, и проклинаме чрез името, произнасяйки име… С име и слово е създаден този свят, и се крепи на тях. Всяко живо същество носи своето име. С име и слово живеят народите, с име и слово тръгват милиони хора.“
                                                          (Ф.А.Лосев – „Философия на името“)

   Когато всички грижи, преживявания, страдания, свързани с появяването на новият живот са отминали, пред родителите застава въпросът какво име да дадат на рожбата си. Защото това е първият подарък, който те поднасят на детето си, и при това е подарък за цял живот.

Какво е най-важно, когато избираме името му? Да звучи красиво? В памет на близък приятел? Да се поднови името на баба, дядо? Има ли мода в имената? Какво искаме от едно име?
Искаме много неща, разбира се, макар че и в това няма правила. Календарните светци облекчават задачата, но не е ли вече старомоден такъв подход? Днес имаме свободата да избираме не от „препо-
ръчителен“ списък. И все пак трябва да има някакви критерии – общи за всички имена. Какви са те?

В света има много красиви имена, както красивите дрехи. Но и всяка дреха избираме така, че да я носим с удоволствие, да ни отива, съветваме се с приятел, партньор, родител, премерваме я. Така и името не може да е нещо случайно.
Преди всичко със сигурност не е хубаво, ако е дълго и трудно за изговаряне. По-добре е, ако името се признася леко и се запомня лесно – и самото то, и заедно с фамилното име.

Трудно произносимото име създава пречки в общуването, предизвиква напрежение, неловкост.
По принцип ние имаме три имена – лично, бащино и фамилно. И когато избираме име на детето си, не бива да забравяме, че то ще звучи заедно с другите две имена, а ако рожбата е от мъжки пол, то и неговото име някога ще стане бащино за неговите отрочета. Колкото и красиво да звучи едно име, ако то е в дисонанс с фамилията на човека, може да предизвика насмешки, да даде повод за иронични забележки, прякори в училище и в крайна сметка детето ни със сигурност няма да се чувства добре с това име. Как ви звучи Родриго Славов? Или Касандра Григорова?

Желателно е името да има и умалителна форма, което предопределя едно ласкаво обръщение и възможност за предаване на различни нюанси в отношението към човека.
За да не страдат след време порасналите ви внуци, помислете преди да назовете новородения си син.
Макар и просто на пръв поглед, изборът на име е отговорност. Всеки има своя представа за красота и хармония, но не бива да забравяме, че не ние ще носим името и то няма да се оценява само от нас.

Напоследък често става дума и за „мъжките“ имена, които се дават на новородените момиченца. Ако не искате характерът на вашата дъщеря да е по-скоро мъжки, не я наричайте с име, чиято основна форма е мъжко име – Александра, Виктория, Стефания, Евгения, Валерия. Като правило жените с такива имена са със сложен характер, настойчиви, упорити, властни „инатчийки“. В характера им преобладават мъжки черти, дори у родените през лятото. Например, Евгени е най-често човек спокоен, ласкав, уравновесен, а Евгения е упорита, не особено ласкава, опърничава, с нея се общува трудно. Съдбата на жените, които носят „мъжко“ име, най-често не е обсипана с рози.

Връщайки се към имената на календарните светци, ще спомена, че в нашата традиция е да наричаме новородените с името на светеца, когото честваме в деня на раждането на детето. Не напразно казваме – „идва си с името“, когато бебето се ражда на голям християнски празник – Великден, Рождество, Ивановден, Йордановден, Гергьовден. Заедно с името си в този случай, детето има и закрилата на светеца, а ние му подаряваме и един хубав празник за целия му живот. Всички знаят кога трябва да поздравят един Иван, Георги, Христо, Стефан, Мария.

Имената на българите: накратко за произхода и значението им

Личните имена на българите са възниквали или са възприемани през различни епохи. Най-стари са имената, наследени от далечното минало, които се срещат и у другите славянски народи, като Владимир, Владислав, Драгомир или съкратените им форми Драго, Миро, Слав, Нягул.
С настаняването на Балканския п-в българските славяни вероятно са възприели и тракийски имена. Днес са оцелели само имена от латински корени. Едни са останали от старото романизирано население, а други са по-късни заемки от румънски. Старите имена от тракийски и латински корени можем да приемем за втори пласт.
С идването на Аспаруховите българи е навлязъл и трети пласт лични имена. Сведенията за оригиналния вид и скритото значение на тези прабългарски имена са доста оскъдни. Някои днешни български имена като Жоте, Пижо, Шоле и др. може би крият изменен първобългарски, кумански или печенежки корен. Първобългарски са и имената на нашите ханове и боляри отпреди покръстването и след него. По време на дългото гръцко и турско робство почти всички те са изчезнали от народната традиция, а в по-ново време някои от тях са възобновени по книжовен път.
С покръстването на българската държава в 865 г. у нас навлизат масово християнските имена от източноправославния календар. Дори самият княз Борис І е получил второ име — Михаил. По произход християнските имена са главно староеврейски, гръцки и латински.
Еврейските имена са заети от Библията. Те отразяват един дълбоко религиозен мироглед, вяра и стремеж за общение с Бог.
Гръцките имена са най-многобройни, защото повечето светци са от елинизираните области на Източното Средиземноморие. Понеже около 2/3 от календарните светци и мъченици имат гръцки имена, техният брой у нас надминава 200, а с производните и видоизменени форми — няколко пъти повече.
Латинските имена се срещат главно при католиците. У нас те са малко, и то преминали през гръцки.
Всички тези имена съставят четвъртия пласт в българската антропонимия.
Въпреки вековното турско робство поради разликата в религията турски лични имена не са възприети сред българите. Мохамедански имена се срещат само у помашкото население. Вън от тях обаче се срещат неголям брой имена, в които се крие турски корен, но те са образувани на българска почва от познати турски думи. Такива са: Демир, Курти, Севда, Султана, Сърма и др. Тези турски имена и прякори съставят пети пласт.
От Възраждането насам у нас се появяват все повече имена, които отразяват политически, литературни и други влияния. Например към края на турското робство се появило личното име Венелин, което всъщност е фамилно име на руския писател историк Юрий Венелин. Малко по-късно, а и след Освобождението зачестява името Александър, заради руския император Александър ІІ, и Владимир – неговия син.
Когато Фердинанд станал княз на българите през 1887 г. името му било непознато у нас. Сега обаче все още се срещат Фердинандовци и те са хора на преклонна възраст или покойници.
След Октомврийската революция у нас се появили лични имена Ленин, Будьони или техни производни — Владилен, Володя, по-късно Сталин, Сталинка, в годините на социализма – Петилетка.
Увлечението по имена на политически лица и събития понякога носи неприятни изненади, особено когато историята още не е казала последната си дума.
Друг източник на имена е литературата. Още през втората половина на 19 век у нас се появява името Геновева, по-късно — Борислав, Албена, Тамара, Людмил, Емил, Пушкин, Олег, Чайка.
Ако приемем политическите и литературните имена за шести пласт, последния седмия, ще съставят имената от думи, които означават предмет – Телефонка, Салфетка, Грамофонка.
В по-ново време и киното стана извор на лични имена. Според последните сведения на голяма популярност продължават да се радват имената от сапунените телевизионни сериали, особено в определени райони на България. Заедно с тях  навлизат чуждоезикови лични имена, свързани със смесени бракове, емиграция или желание за емиграция, но това е тема за други изследвания.

По семантика българските имена могат да се разделят на две големи групи, не винаги с ясна гран   ица между тях — пожелателни и защитни.

                                              Пожелателни имена
В тях е вложено пожеланието на родителите за бъдещето на детето.
Живот и здраве: Живко, Здравко
Род и семейство: Братан, Байно, Везенко, Татун, Новко, Заварин
Успех в живота: Първан, Видьо, Вида, Велчо, Велика, Сретен
Сила и храброст: Войно, Бойко, Страхил, Силян, Груди
Качества на характера: Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила, Искрен
Физическа красота: Хубен, Лепа, Гиздьо, Ваклин, Къдра, Руси, Румяна, Бела, Младен
Близки до пожеланията за физическа красота са имената, които сами по себе си означават хубави и приятни неща:
Цветя: Иглика, Невена, Ружа, Теменужка, Роза, Цветан
Билки и треви: Билян(а), Детелин(а)
Дървета и плодове: Елица, Калин(а), Явор, Ясен
Птици: Гълъб, Пауна, Славея, Сокол
Небесни светила: Звезда, Звезделин(а), Деница, Зорница

 

                                               Защитни имена
Както и пожелателните, те са свързани с първобитната вяра в магическата сила на словото. Били предназначени да се борят с детската смъртност. Когато в семейството първите деца умирали, родителите давали на рожбата си такова име, че да я пази от преждевременна смърт. Защитните имена са няколко вида:
а) От глаголен корен „стоя, трая“: Стойко, Стоян, Стоимен, Трайчо, Траян
б) От дума, която означава здрав, твърд, не особено ценен предмет: Камен, Кремена, Желязко
в) От названието на обикновен домашен предмет, част на къщата, ралото: Праго, Собел, Рукан…
г) „Грозни“ имена, т.е. които предпазват от зли очи: Грозьо, Черньо
д) Имена свързвани с подхвърлянето на дете. Към средствата за борба с детската смъртност спада и широко практикуваната допреди две-три поколения символична жертва.Ако на родителите умирали децата или се родяло хилаво дете, за което се страхували дали ще оживее, „подхвърляли“ го рано сутрин на улицата или край кладенеца и гледали кой пръв ще го намери. Който го найде или обрете, той става кръстник на детето и му дава било собственото си име, било Найден, Обретен. Ако вместо човек най-напред дойде животно, загрижените родители казвали, че такъв му бил късметът на детето им, и можело да го нарекат дори Кравко, Кучкан, Песан. И вярвали, че с това са избягнали проклятието и детето ще оцелее до дълбока старост.
е) Търсене на име. Проклятието над родителите да не траят децата им можело да се избегне и с ново име, каквото няма в рода и в близката околност. Такива са някои съвсем редки християнски имена или просто от израза „Търся име“ вземат първата дума и образуват Търся, Търсена.
ж) Защита от други беди. Според наивното вярване на нашите баби и деди някои имена крият сила да предпазват и от други напасти, каквато бива понякога нежеланото многодетство Когато се раждат все момичета (а всеки родител иска да има преди всичко мъжка рожба), кръщават четвъртото или петото момиче Доста, Достена или Стига, за да се роди след него момче. А когато се раждат прекалено много деца, кръщавали десетото, например, Запрян.
Магическата сила на името можела цял живот да служи като защита срещу диви зверове и беди. А понеже най-опасният звяр по нашите земи е вълкът, широко разпространени са имената: Вълчо, Вълкан, Вълкана. Същия смисъл носят и имената: Огньо, Огнян, а може би и Куцар.

Когато някое чуждо по произход и с непонятно значение име напомня българска или позната дума, хората го свързват с тази дума и го смятат образувано от нея, т.е. преосмислят името. Така от гръцкото Тихон – „щастливец“ са възникнали имената Тихо, Тихол, Тишо и ние смятаме, че крият значение „тих“.
Имената на календарните светци – еврейски, гръцки и латински, натрапени от византийските църковни власти, както в миналото, така и днес, са чужди на езика ни. Затова българинът открай време се е стремял да ги асимилира, да ги направи понятни по значение и по-лесни за изговор. Това се постига чрез превод или съкращаване.

Понеже и в недалечното минало мнозина образовани българи са знаели гръцки език, те разбирали значението на голяма част от имената и ги превеждали. Например, ако дядото се казвал Тодор или Доротей, което ще рече „дар от Бога, Божи дар“, кръщавали внука Божидар. Това явление се е засилило особено много през Възраждането.

Ето още няколко български имена, които по всичко изглежда, че са превод на съответни гръцки:Благородна — Евгения, Боголюб — Теофил или Филотей, Възкресия — Анастасия, Кръстьо — Ставри, Надежда — Елпида, Небесна — Урания, Спас — Сотир, Сребро — Аргир.

Срещу редица други имена от български корен има близки, дори еднакви по значение гръцки или латински, но в повечето случаи българските са възникнали самостоятелно и семантичната близост е случайна. Такива са: Богдан — Теодосий, Божана — Теофана, Веселин — Иларион, Воин, Войно — Страти, Господин — Кирил, Желязко — Сидер, Живка, Жива — Зоя, Камен — Петър, Люба — Агапия,Мира — Ирина, Руса, Руска — Ксанта, Светла — Фота, Сретен — Тихон, Черньо — Мавро и много други.

Как българите избирали имена на децата си?

Според широко разпространената народна традиция първородното дете се кръщава, ако е мъжко — на дядото, ако е женско — на бабата от бащина страна. За него се смята, че се ражда с готово име и идва да поднови старите.
Второто дете подновява дядото или бабата от майчина страна. Следващите деца ги кръщавали на някой близък роднина или на самия кръстник, който най-често е също така близък роднина.
От това правило се допускало изключение, когато детето се роди на някой голям празник. Тогава му давали името на съответния светец. Затова Ботев, макар и първороден син, е кръстен Христьо, понеже се родил навръх Коледа, а следният брат подновил бащиния си баща — Петко.
Ако дядото и бабата вече са умрели, родителите се смятат свободни да търсят дори за първото си дете ново име по свой избор. Това ставало и когато младите не се погаждат със старите и решително не им харесват имената.
Ако родителите имали някой богат или влиятелен роднина, дори само познайник, предпочитали него пред много по-близки, но бедни сродници.
На някои места избягват да кръщават на умрял човек, другаде пък се смятали задължени да подновят името на умряло братче или сестриче, на умрял неженен вуйчо или леля, особено ако вуйчото е загинал на война.
Ако майката овдовее преди раждането, по традиция кръщават детето на умрелия му баща.
Когато дедето се роди на голям църковен или народен празник, по някои места дори съчиняват име, което да напомня празника.
С имената на децата си родителите понякога ознаменували случки и спомени от своя живот: например запознали се на връх Вежен — син Вежен, сгодили се на връх Вихрен — син Вихрен и др.

Откровение за името
откъс от книгата на Мариана Везнева „По спиралата на еволюцията“ – 2 книга от „Тайната школа“

„Бяхме се събрали у нас десетина души, изучаващи теософия, с лектор Людмил Жеков с псевдоним Леон Бели. Обсъждахме желанието на една жена да промени името си на Мария.
Ръководех колективната медитация и тогава пред духовния ми взор се появи библиотека и в нея един от Господарите на карма.
„Името на всеки човек е филтър, който не пропуска определени негативни сили да го атакуват. С този филтър всеки един трябва да издържи на атакуващите го психични енергии. Колкото по-малко твърди гласни съдържа името, толкова филтърът е по-плътен. И обратно, колкото повече са твърдите гласни, толкова по-уязвим е човек за атаки. Познавайки силата на духа, който предстои да се превъплъти, още през бременността на майката, Ние внушаваме подходящото име.
   Майките подсъзнателно наричат децата си с гальовни имена, в които се съдържат повече меки гласни, за да уплътнят филтъра на името и да предпазят детето си от атаките на негативните сили, преди то да е укрепнало духовно.
   Ти, Мариана, защо промени името си от Марияна на Мариана с „а“? По този начин ти отвори филтъра си за атака на по-марсови, по-силни, по-войнстващи енергии. Бяха ти необходими доста години, за да се адаптираш на силната вибрация, да противостоиш и издържиш на нападението.
 (Наистина, когато бях на 7-8 години промених буквата „я“ от името си в „а“.)
А ти, В. защо искаш да вземеш името на Светата Дева? Нима имаш силите да носиш нейния кръст и да издържиш на нейните страдания?
   Всеки, който носи името на светец, се свързва духовно с него, и така получава напътствия.
(Обръща се поотделно към всеки от групата и говори за името му.)
А ти, Цецилия (имахме жена с такова име), животът ти е по-тежък, отколкото бяхме предвидили. Ние внушавахме на майка ти друго име (родово, на баба й — Ценка), а тя ти даде това. Когато човек носи едно популярно, често срещано име, той се свързва в невидима енергийна мрежа със своите съименници, които го поддържат енергийно и му дават сили. Но когато е приел едно оригинално, рядко срещано име, той остава самотен. Така чужденците в една страна нямат енергийната подкрепа на съименниците си и се чувстват дискомфортно. Липсва им именната солидарност.
   А ти, Людмиле, защо си смени името? (Той си беше избрал друго, небългарско име и го използваше като псевдоним.) Ние ти дадохме името Людмил, за да си мил на людете, а ти го сменяш с друго. То е чуждо на страната ви и създава вибрации на агресивност.
Все пак какво можем да направим, за да облекчим съдбата си, макар да знаем, че колкото по-големи изпитания понесем, толкова повече нараства духовната ни сила?
Необходими са ни познания, за да избираме подходящото време за положителното решение на проблемите ни.“

 

Име и съдба

Между името на човека, неговия характер, здравето и съдбата му съществува здрава връзка. Та нали името не е просто комбинация от букви или звуци, това е човешкото „АЗ“. И е твърде важно, човек да чувства, че името му приляга, че е неотменима част от него самия. Дори най-претенциозният или скептично настроен човек, избирайки име на детето си, подсъзнателно се старае то да бъде красиво, съзвучно с фамилното име, да не изглежда недодялано и да не предизвиква насмешки. Ние общуваме чрез имената си и тяхното звучене влияе на отношението на околните към нас самите.

   Звуци и значение 
От древни времена давайки на новороденото име на светец, преди всичко обръщали внимание на това, какво означава то: Валери – бодър, силен, Борис – славен в борба, Николай – победител, Евгений – благороден и т.н. Но върху подсъзнанието по-силно въздейства звуковият образ на името, отколкото неговото значение. Нито при формирането на личността, нито при установяването на взаимоотношенията с околните участва значението на името. Случва се, хората да отговарят на името си. Но има и мнозина, които нямат нищо общо със значението на името, което носят.

Тайно и явно
Отдавна хората са забелязали необяснима връзка между името и съдбата. На новороденото се давали две имена. Едното било кръщелното име и него пазели в тайна, а другото било за всекидневна употреба. Нерядко самото дете не е знаело първото си име почти до своето пълнолетие. И в наши дни се случва свещеникът да не намери сред имената на християнските светци името, което са избрали родителите, и кръщава детето с друго име, близко по звучене. В това няма нищо страшно – при формирането на личността на човека участва само името, което детето чува хиляди пъти, ден след ден. Именно многократното повторение на едни и същи звуци въздейства както на неговото подсъзнание, определяйки характера му, така и на възприятието на околните, влияейки на тяхното отношение към този, който носи дадено име.

Меко и твърдо
Имената като емоционални дразнители могат да се разделят на няколко групи. Меки, мелодични, лесни за произнасяне: Михаил, Васил, Ана. Твърди: Димитър, Николай, Лидия, Яна. Неутрални – въпреки че някои от тях имат по няколко съгласни подред, се произнасят без затруднения: Ирина, Зоя, Виктория, Клара, Петър, Антон. Едни от имената звучат ласкаво и извикват приятни чувства. Други, напротив, са стегнати и пораждат вътрешно напрежение. От „музиката“ на името в немалка степен зависи първоначалното отношение на околните към носителя на името. Разбира се, впоследствие то може да се промени, но самото име – неприятно звучащо или трудно произносимо – със сигурност ще наложи свой особен отпечатък върху характера на човека. Твърдите имена формират у детето силна воля, твърд характер. То е настойчиво, упорито, стреми се на всяка цена да постигне своето. Децата снеутрални имена имат качества, присъщи и на твърдите, и на меките имена. Те са волеви, упорити, настойчиви, но се поддават на външно влияние.

   Презиме, фамилия
Характерът на човека зависи и от това как името му се съчетава с неговото презиме или фамилия. Има трудно произносими съчетания, които пречат на общуването – човек е нащрек, дали няма да сбъркат името му, фамилията му, поставяйки го в неловко положение. Затова към твърди фамилии или бащино име е по-добре да се подбират меки имена и да се избягва натрупването на съгласни звуци. И обратно, ако фамилията или бащиното име е с меко звучене, името е по-добре да бъде твърдо, за да го защитава от жизнените несгоди, понеже мекото звучене на презимето или фамилията може да формира безволие, безхарактерност, вялост. И ако характерът на Димитър, Николай е прекалено твърд, неотстъпчив, дори жесток, фамилията ще неутрализира или смегчи негативността.

 Годишно време
Детето, родено през зимата, е напористо, талантливо и умно, не се щади, когато работи, и затова бързо прави кариера. Зимата го е наградила с твърд характер, закалявайки го от първите дни на раждането му и заставяйки го да се бори за съществуване, нали на „зимното“ бебе се налага да понася повече трудности, неудобства, дискомфорт. Зимата го укрепва физически и духовно, формира у него борбеност. Но в личния си живот то не винаги е щастливо, тъй като такъв човек е избухлив, властен, раним и дълго помни обидата. На зимните деца следва да се дават меки имена, неутрализиращи негативните качества на характера, смегчаващи твърдия им нрав, с който ги е дарила суровата зима.
„Пролетните“ деца физически и морално са по-слаби от другите. Те са непостоянни като пролетта, променливи, противоречиви. Нерешителни са, много обидчиви и чувствителни. Те обаче са талантливи в областта на изкуството, артистични са и имат добро чувство за хумор. Неувереността им пречи да станат лидери.Те не обичат промените и панически се боят от неизвестността. Упорити и себелюбиви, не се поддават на ласкателства. „Пролетните“ деца трябва да носят твърди имена, за да могат поне в известна степен да бъдат защитени от жизнени неприятности и да им се помогне да си изградят решителност и воля.
„Летните“ хора са широки натури, рискуват, кариерата за тях не е на първо място. Лятото им влияе благотворно, те лесно се адаптират към реалността. Но от друга страна, лятото не им дава възможност да се закалят физически и морално. Оттук идва тяхното малодушие, безхарактерност, излишната доверчивост, изобщо лесно може да им се влияе. Тяхната избухливост и прекалена чувствителност им вредят. Те са горди, смели и настойчиви при достигане на целите си, но леко могат да бъдат преубедени. Затова на летните деца следва да се дават твърди имена, дори ако презимето или фамилията също са с твърдо звучене (Николай Димитров, например).
Есента дарява децата със сериозност и обстоятелност. Те са уравновесени, решителни и пресметливи. Човек трудно може да ги отвлече от набелязания път, те не се поддават на влияние, винаги знаят какво искат.“ Есенните“ деца рядко създават конфликти в семейството, ценят добрите отношения. Могат да носят всякакви имена.

 Роднините
Не трябва да се назовава сина с името на бащата, а дъщерята с името на майката: родителите няма да имат съвместимаст с порасналите си деца, те няма да се разбират. Освен това, момченцата, чието име повтаря презимето или фамилията им, са с избухлив характер, неустойчива нервна система. Всяко дете наследява от родителите си някакви черти на характера, не винаги те са най-добрите, и при това повторение те се усилват.

Променена участ
Понякога човек усеща несъответствието на своето име и изпитва вътрешен дискомфорт, когато го чува. И няма нищо страшно, ако смени името си. Днес това е практика в Израел: на децата дават временни имена, а след като навършат пълнолетие, те сами могат да си изберат име. Дори зрели хора сменят името си, понякога и фамилията, затваряйки по този начин страницата на миналия си живот, те започват на нова страница. При много от тях съдбата им се сменя кардинално, което се свързва преди всичко с психологическата готовност на човека да смени името си и да започне нов живот, а това означава много. Но все пак по-добре е името на детето да се смени до 3-годишната му възраст. Така детето бързо свиква с промяната. По-късно това може да се направи вече в зряла възраст – и не по едноминутна прищявка, а в случай на крайна необходимост, след предварителна консултация с психолог.

Борис Хигир – психоаналитик,
член-корреспондент на Международната академия по информация под егидата на ООН

Български имена, български мъжки имена, български женски имена по букви

Имена с буквата А

Аблена от диал. аблен –  „планински божур“ или „дърво яблан“
Авакум библейско име, евр. „борец“, давано у нас като защитно име при детска смъртност
Август, Августин;
Августа, Августина
от лат. augustus – „възвишен, благословен“. Доста разпространено в католически семейства
Авел библейско име, евр. „преходен“
Аврам библейско име, евр. Абрахам – „баща на много потомци“
Агапий, Агапия от гр. agape – „обич, любов“ – имена на календарни светии
Агата от гр. agathe – „добра, блага“ – име на календарна светица
Аглая, Аглаида от гр. aglae – „светла“; aglais,-idos – „светловидна“
Аглика от диал. aглика – цветето иглика
Агнес, Агнеса от фр. Agnes, от гр. agnes – „чиста“
Адела, Аделина от фр. Adele – „благородна“
Адриан, Адриана
Адриян, Адрияна
от лат. Adrianus, име на римски император и на календарен светия
Аксения, Аксиния вм. Авксения, от гр. auxene – „увеличаване“;
по името на героинята от „Тихия Дон“ на Шолохов
Албена героиня на разказ и драма от Й. Йовков; според самия автор той го е видоизменил от Абленка. След 1935 г. става особено популярно.
Алекси, Алекса, Алеко, Алексей от гр. Alexios – „който носи помощ, защита“; календарен светия
Александър от гр. Alexandros – „защитник на мъжете“; у нас разпространено около Освободителната война покрай името на руския император Александър ІІ
Александра, Александрина женска форма на Александър
Алипи от гр. аlypos – „безпечален“; календарен светия
Алиса от фр. Alice, а то от гр. aletheia– „истина“
Алма от лат. alma – „добра, мила“ или от израза Алма матер
Ана евангелско име, евр. Ханнах – „благодат“
Анани библейско име, от евр. Ханания – „благодат Божия“
Анастас от гр. anastasios – „възкръснал“
Анастасия женска форма на Анастас
Анатоли(й), Анатолия от гр. Anatolios от anatole – „изгрев; изток“
Ангел от гр. angelos – „вестител“
Ангелина съкратено от Евангелина; смятано за женска форма на Ангел
Андон от Антон с новогръцко озвучаване на нт в нд
Андрей, Андрея, Андро от гр. Andreas – „мъжествен“; име на евангелски апостол
Андриана, Андрияна женска форма от Андрей
Анелия видоизменено от Ана или Ангелина; разпространено покрай героинята на Х. Сенкевич Анеля
Анета от фр. Anette, умалително от Ана
Анжел, Анжела рум. Angel  вм. Ангел
Анита кръстоска от Аница и Анета; умалително от Ана
Аница умалително от Ана
Антон, Анто, Антони(й), Антония лат. Antonius  — име на стар римски род; по-рядко като име на календарен светия
Апостол от гр. apostolos – „пратеник; апостол“
Аргир, Арго от гр. argyros – „сребро“
Арсен(ий), Арсо, Арсения от гр. Аrsenios – „мъжествен, юначен“; име на календарен светия
Архангел от гр. Arhangelos – „старши ангел, архангел“
Асен, Асенка, Ася име на български владетели, сродно с Хасан – „хубав“
Аспарух старобългарско историческо име от персийски произход; според едни със значение „вихрен кон“, според други – „владетел на бели коне“
Атанас, Атанаска от гр. athanasios – „безсмъртен“
Атина име от гръцката митология – богинята на войната, мъдростта и изкуствата
Ахинора героиня от разказ на Н. Райнов; съпруга на хан Аспарух

Имена с буквата Б

Багрян, Багряна, Багрьо от багър, багрен – „пъстър, шарен, тъмночервен“; сравни с Румен;
от псевдонима на Елисавета Багряна – от рус. багряная – „тъмночервена“
Бельо, Бело, Белчо, Белчин, Бела от бел(а), бял(а) в смисъл на „хубав(а), здрав(а)“
Белослав, Белослава кръстоска от Бельо и Велислав
Беривой, Беро старинно име – „който събира войска“
Беримир старинно име – „който печели мир“
Берислав, Берислава старинно име – „който бере, печели слава“
Берта от нем. Berta – „блестяща“
Бета женска форма от Бето или съкратено от Елизабета
Бетина от Бет(а) + ина
Бианка от итал. Bianca – „бяла“
Билян, Биляна от биле – „лековита трева“ или от Белян
Бина, Бинка съкратено от Гълъбина или друго подобно име
Бисер, Бисера, Биса от бисер
Бистра от бистра в смисъл на „бърза“
Блага от блага в смисъл на „добра“ или като женска форма на Благой
Благовест, Благовеста превод на гръцкото Вангел – „благовестител“
Благой, Благоя, Блаже от благ; в някои случаи може да е и свободен превод на Вангел
Благородна превод от гръцкото Евгения
Боби съкратено от Богдан, Боян или Борис
Богдан, Бого, Божо, Божил, Богоя, Богдана, Бона, Бонка „даден от Бога“; отговаря на гръцкото Теодосий
Боголюб „който обича Бога“ или „любим на Бога“; отговаря на гръцкото Теофил
Богомил, Богомила „мил на Бога“ – старинно име
Божана от Бож(а) + ана или свободен превод на гръцкото Теопия – „боговидна“
Божидар, Божидара „дар от Бога“; превод на гръцкото Теодор(а)
Божура от цветето божур
Боил, Бойко, Бойка, Бойчо пожелателно име: да се боят от него, да е силен в бой
Болеслав „с по-добра, с голяма слава“ – старинно име, въведено по книжовен път
Бонка, Бончо, Боньо, Бони съкратено от Боян
Борил историческо име, успоредна форма на Борис
Боримир „който се бори за мир“
Борис първобългарско историческо име с неизяснено значение; възобновено след Възраждането и по-късно по политически причини; според някои означава „Божи човек“
Борислав, Борислава „който се бори за слава“ – преосмислено от старинното Берислав. Разпространено главно чрез Вазовата драма „Борислав“
Боро от дървото бор или умалително от Борис
Боряна, Борян може би от Буряна, преосмислено по дървото бор или от глагола боря се
Босилко, Босилка от цветето босилек
Ботьо съкратено от Богдан; успоредна форма на Бото с меко окончание
Боян, Бояна старинно име от прабългарски произход, тюркско bajan – „богат“; от старобългарско време оцеляло като народно име и преосмислено по глагола „боя се“ – да се боят от него;
Бранимир, Бран, Бранимира от старинното Бранимер – „силен на война“, преосмислено като „бранител на мира“
Бригита от нем. Brigitte, от келтски
Будимир, Будим „който буди мир“  – старинно име, възстановено по книжовен път
Буря от нариц. буря
Имена с буквата В 

Ваклин, Вакла

от вакъл  – „с черни очи и вежди; хубав“
Валентин, Валентина, Валя лат. Valentinus – „здрав, силен“
Валери, Валерия, Валя лат. Valerius, родово име от valeo – „силен съм“
Ванга, Вангела, Вангелия съкратено от Евангел – благовестител
Вана, Ваня, Ваньо съкратено от Иван(а)
Ванина от Ван(а) + ина
Варвара от гр. barbare – „варварка, негъркиня“; име на календарна светица – частица от мощите на св. великомъченица Варвара се намират в софийската църква „Св. Преображение“
Васил, Васа, Василка, Василена съкратено от Василий – от гр. basileios – „царски, царствен“
Вежен по името на планинския връх Вежен
Вела женска форма на Вельо
Велизар, Велизара древнотракийско име, от гр. Velisarios, пълководец на император Юстиниан
Велик, Велика, Величка, Величко, Вичо от велика  – пожелателно име – да бъде голям(а), велик(а)
Велина от Вел(а) + ина
Велимир от Вельо и мир; сравнително ново
Велислав, Велислава старинно име – „който има голяма слава“, възобновено през Възраждането
Вельо от старинното велий – „голям, велик“
Венелин, Венелина, Вени от фамилното име на почитания в България руски историк Юрий Иванович Венелин
Венера от лат. Venus – име на римската богиня на любовта
Венета от името на областта Venetia в Източна Италия
Венец от венец или превод от гръцкото Стефан – stefanos- „венец“
Венцислав, Венцислава, Венци свободен превод от гръцкото Стефан
Вера, Вяра рус. Вера, а то църковен превод на гръцкото piste-
„вяра; вярност“
Вергил, Верго лат. Vergilius, име на древноримски поет
Вергин, Вергиния лат. Verginius, родово име, проникнало у нас по книжовен път
Вержиния разновидност на Вергиния
Вероника лат. Veronica, а то от гръцкото Berenike- име на египетски царици, проникнало по книжовен път; възможно е да се свърже и с цветето вероника
Весел, Веселина, Весела, Веселин, Веско, Весо пожелателно име: да е весел(а)  или да весели близките си
Вецо умалително име от Величко, Веселин или др. подобни
Виден, Видин, Вида, Видьо, Видол пожелателно име: да бъде виден, известен, почитан
Виза, Визант, Византа, Византи от гр. Byzantios  – „византийски“
Викенти от лат. Vicentius – „победител“  с гръцки изговор; име на календарен светия
Виктор от лат. victor – „победител“; календарен светия
Виктория от лат. victoria – „победа“
Вили от нем. Willi, съкратено от Вилхелм
Виола от лат. viola – „теменужка“
Виолета от фр. violette – „теменужка“
Витомир (по-старо Витомер), Вито старинно име, чиято първа част е сродна с витез „победител, юнак“, а втората е значела „голям, велик“, после преосмислена по мир
Вихър, Вихра пожелателно име: да бъде силен, буен и бърз като вихър
Владимир, Владимира, Влад, Владо, Влада, Влайко старинно име, видоизменено и преосмислено от Владимер – „велик владетел“
Владислав, Владислава старинно име „който владее със слава“
Воислав старинно име „който воюва за слава“
Волен от волен, свободен
Връбка, Върба от върба
Възкресия превод от гр. Анастасия
Вълкан, Вълко, Вълчо, Въло, Въльо, Вълчан, Въчо от вълк – заклинателно име: да не му пакостят вълци  (понеже сам той е вълк)
Вълкана, Въла женска форма срещу Вълко
Върбан мъжка форма срещу Върба
Имена с буквата Г

Габриел, Габриела

латински изговор на Гавриил
Гавраил, Гаврил библейско име, евр. „крепост Божия“
Галин а) старо – от Гало – гал, „черен, мургав“ – защитно име; срв. Черньо,
б) мъжка форма срещу руското Галина
Галина, Галя женска форма от Галин или Гало; преосмислено от глагола галя: да бъде галено, обичано дете
Гана, Ганка съкратено от Драгана или Гергана
Гани, Ганчо, Ганьо съкратено от Драган
Гаро от диал. гар – „сив, мургав, черен“; защитно име
Гаспар от гр. Gaspares  – от ирански – името на един от тримата източни мъдреци или влъхви, които според евангелската легенда дошли да се поклонят на младенеца Исус
Генади(й) от гр. Gennadios – „благородник“
Гено, Генко, Генчо видоизменено от Георги; подновяват го с Евгени
Геновева от лат. Genoveva –  име на католическа светица; разпространено у нас от ІІ-та половина на XІX век покрай нашумялата драма „Многострадалната Геновева“
Георги, Георгин, Геро, Гето, Гиньо, Гоце, Гошо от гр. georgos – „земеделец“; име на календарен светия
Герасим, Герас, Гераско от гр. gerasmios – „почитан, почтен“; име на календарен светия
Герган, Гергана, Гери  видоизменено от Герги, Герга, а те от Георги
Герда съкратено от Гердана – от гердан (перс.-тур.) – да бъде украса на родителите си; асоциация с приказката за снежната кралица (Кай иГерда)
Герман от лат. germanus – „роден брат“; име на календарен светия
Гиго видоизменено от Григор
Гита съкратено от Маргита, видоизменено от Маргарита
Глория от лат. gloria – „слава“
Горазд от старинното горазд – „голям, едър“; име на един от седмочислениците – ученици на Кирил и Методий
Горан, Горян от гора
Горица умалително от гора и преосмислено като горица
Горун от дървото горун
Господин превод на гр. kyrios  и подведено по старото значение на господин -„господар, стопанин“
Грета от нем. Grete, умалително от Margarete
Григорий, Григор, Гриша от гр. gregoreo – „бдя, стоя буден“; име на календарен светия
Гроздан, Грозда от грозде
Груда, Грудка, Груди, Груйо от диал. груда – пожелателно име: да е здрава и набита като грудка
Губислав старинно име – „който погубва, затъмнява славата на враговете си“
Гуго, Гугуш, Гуга, от Гюргьо (Гюрга), а те – от Георги
Гуна, Гунка, Гуно, Гунчо  съкратено от Драгун, Бегун или др. име
Гълъб, Гълъбина от птицата гълъб
Гьоко, Гьончо видоизменено от Георги
Гюла от гюл – „роза“ (перс.-тур.)
Имена с буквата Д 

Дабижа

старо пожелателно име „да бъде жив“
Давер далечно видоизменено от Давид
Давид библейско име – евр. „възлюблен“
Давит, Давина от Дафина
Дагор вместо Диагор (вж. Диагор)
Дайно от Даньо или от Дай(о) + но
Дайо, Дайчо пожелателно име: дай му, Боже, всичко
Дамаскин от дамаскин – „сборник с църковни  поучения“
Даме съкратено от Дамян или от Адам
Дамян име на календарен светия; евр. „победител“
Дамяна, Дамянка женска форма на Дамян
Дан, Дани (умалит.) съкратено от Йордан или Данаил
Дана съкратено от Йордана или Богдана
Данаил разговорна форма на Даниил – име на библейски пророк (вж. Даниил)
Даниел, Даниела  вместо Даниил, през латински
Даниил среща се по-рядко, име на библейски пророк, евр. „Божи съдник“
Данчо, Даньо съкратено от Йордан
Дара женска форма на Даро – съкратено от Тодор, или от Божидар и преосмислено като дар (детето е дар);
Дарен, Дарена от Дар(о), Дар(я)
Дарий, (Дария – ж.форма) от гр. Dareios – име на староперсийски цар и на календарен светия
Дарин, Дарко, Даро, Дарина, Даринка, Даря съкратено от Тодор или Божидар и преосмислено като дар
Дафина, Дафинка, Дафин от гр. dafne – дафина, лаврово дърво
Дафна, Дафне вж. Дафина
Дева от църк. Света Дева Мария
Девина, Девиния кръстоска от Дева и лат. divina – „божествена“
Дедо, Дедьо от диал. дедьо: да наследи дядо си, да бъде като него, да доживее внуци;
Дейо от ст.бълг. дяйон „работя, правя, действам“ (глаголът е запазен в недей)
Дельо, Делян, Деляна а) от ст.бълг. дялати „работя“
б) съкратено от Недельо
Демир (ж.форма – Демира) от тур. demir – „желязо“
Дена, Денка съкратено от Младена, Севдена и т.н.
Дениза от фр. Denise
Денис от тур. deniz – „море“
Денислав осъвременено от Деньо, а то – от Младен, Раден, Найден и т.н.
Деница от звездата  Денница; сравни със Зорница, Звезда
Деса съкратено от Десислава или ж. форма от Десьо
Десимир, (а) разширено от Десьо, а то – форма на Дечо
Десислав старинно име от 15-16 век – от ст.бълг. десити – „намирам, постигам“
Десислава женска форма от Десислав; старинно, възобновено
Деспа, Деспина от гр. despoina – „господарка, госпожа“
Деспот от гр. despotes – „господар, владика“
Детелин от тревата детелина; стар псевдоним на хайдутин от Копривщица
Детелина женска форма срещу Детелин; възобновено в ново време
Дечо, Дечко умалително от Делчо (Неделчо)
Дея женска форма срещу Дейо, преосмислена като лат. dea – „богиня“
Деян, Деяна от Дейо; типично за Панагюрище
Джанго от Чанко (от Вълчан, Стоян, Цветан и т.н.)
Джена от Гена с преход на г в дж
Джендо, Дженда от Гендо
Джеро от Геро (от Георги)
Дживан от перс.-тур. civan – „юноша, младеж“
Джина от Гина
Джована от итал. Giovanna
Джовани от итал. Giovanni
Джоро, Джорго видоизменено от Георги
Диагор от гр. Diagoras – име на старогръцки поет
Диаманди от гр. diamanti – „диамант“
Диана от лат. Diana – име на римската богиня на лова и светлината; в последните години свързано с името на Лейди Ди
Дивдена според някои учени  – „дива, палава мома“
Дивна от дивна – т.е. много хубава
Дида, Дидка от Димитрина, Дина
Дико съкратено от Димитър или вместо Динко
Дилян, Диляна вместо Делян, (а); преосмислено по билката дилянка (валериана)
Диман, Димана, Дими от Дим(о) + -ан(а), а то от Димитър
Димитър, Димо
Димитринка, Димка
а) разговорна форма от Димитри(й) – от гр. Demetrios – „посветен на богинята на плодородието Деметра“
б) свързва се със свети Димитър
Много разпространено в цялата страна.
Дина, Динко, Диньо съкратено от Костадин(а) или Господин(а)
Дио от гр. dios – „божествен; светъл“; име на календарен светия
Дионис, Диониси(й) от гр. Dionysios – „посветен на бог Дионис“;
имена на календарни светии
Добра, Добри, Добрян, Добрина, Добрил, Добряна от прилаг. добър, добра
Добривой „добър воин“
Добродан „даден за добро“
Добромир, Добромира старинно име – „добро на света“; в по-ново време така осъвременяват Добри
Доброслав, Доброслава старинно име – „който се слави с добро“ или „който има добра слава“; отговаря на гръцкото Агатокъл
Доля старо име – женска форма от Дольо (от Радол, Видол и т.н.); в по-ново време разпространено по литературен път от Славейковия Иво Доля
Домина от лат. domina – „господарка“
Доминика от лат. dominica – „неделя“
Домна съкратено от Домина или от Доминика; или от гр.Domnike – календарна светица Домника
Донка, Доньо, Донко, Дончо съкратено от Андон
Дора съкратено от Тодора
Дориан, Дориана англ. Dorian, разпространено по литературен път от небезизвестния роман на О. Уайлд  – „Портретът на Дориан Грей“
Дориета от Дора с фр. -ette
Доротей, Доротея от гр. Dorotheos – „дар Божи“ – име на календарен светия
Доста от наречието доста а) заклинателно име при нежелано многодетство с момичета
б) защитно име при детска смъртност;
Досьо съкратено от Теодоси
Драга от прилагат. драга
Драган, Драгия, Драгой, Драгоя, Драгньо, Драго, Драгойко от прилагат. драг
Драгодан „даден на драго сърце“
Драголюб „драг и любим“
Драгомир, Драгомира старинно име: „драг на света“; възобновено през Възраждането
Драгослав старинно име – „комуто е драга славата“
Драгостин от драгост + ин – „който създава, носи драгост“
Дража, Дражо от Драго с преход на г в ж
Друми съкратено от Продрум и преосмислено: да бъде вечен катодрум
Дуня от диал. дуня – дюля
Душан, Душана, Душко старинно пожелателно име: да има душа винаги, да живее
Дяко от Дянко, което пък е умалителна форма от Дяно – стегната форма на Деян
Имена с буквата Е 

Ева

библейско име, евр. „живот“
Евангелия от гр. euangelos – „благовестител“
Евга съкратено от Евгения или от Евгалия
Евгалия от гр. eugalenos – „тих, спокоен, ясен“
Евгени(й) от гр. Eugenios – „благороден, благопристоен“ – име на календарен светия
Евгения от гр. Eugenia – „благородна, благопристойна“
Евда от Евдокия
Евден от гр. eudaimon – „щастлив, честит“
Евдоким от гр. eudokimos – „похвален, успешен“; име на календарен светия
Евдокия от гр. eudokia   – „добра воля, благопожелание“;  име на календарна светица
Евдоксия, Евдокси от гр. eudoxia – „добро име, слава“
Евелина, Евелин умалително и видоизменено от Ева
Евлампий, Евлампия от гр. Eulampios – „блестящ“
Евлоги(й) от гр. Eulogios – „благоразумен“
Евпраксия от гр. eupraxia – „щастие; добродеяние“
Евредика от гр. Еurydike – име от гръцката митология – любимата на Орфей
Евстати(й) от гр. Eustathios – „издръжлив, траен“; име на календарен светия
Евстрати(й) от гр. Eustratios – „добър воин“; име на календарен светия
Евталия от гр. Euthalia – „цъфтеж, разцвет“
Евтимий, Евтим, Евтима, Евтимия, Евта от гр. euthymos – „с добро настроение, благодушен, весел“; календарен светия
Евтихия от гр. eutyhia – „щастие“
Екатерина от гр. Aikatherini – име на календарна светица;
от katharos (гр.) – чист
Ексена, Ексения, Екса от гр. euxenos – „гостоприемен“ или съкратено от Поликсена
Елвира, Елва исп. Elvira – взето от литературата
Елевтери, Елевтер от гр. eleutheros  – „свободен“; име на календарен светия
Елевтерия от гр. eleutheria – „свобода“
Елена от гр. Helene, сродно с hele (гр.) – „слънчева светлина“; в гръцката митология най-красивата сред жените, дъщеря на Зевс и Леда, станала причина за Троянската война.
Елен мъжка форма от Елена
Елеонора име от английски произход, проникнало у нас най-вече след женитбата на Фердинанд Кобург за Елеонора
(1908 г.)
Елза, Елзи, Елиза нем. Else, съкратено от Елизабет(а)
Ели съкратено от Елена
Елиана вместо Илиана, Илияна или кръстоска от Елена и Ана
Елизабет(а) западноевропейска форма на Елисавета
Елин, Елина от Илин с преход на неудареното и в е; видоизменена форма на Елен(а)
Елисавета евангелско име, евр. „Бог се е заклел“;
Елисей име на библейски пророк, евр. „Бог спасява“
Елица сближено по народна етимология с дървото ела; има пожелателен характер: да бъде стройна и красива като ела
Елка съкратено от Елена
Елма от тур. elma – „ябълка“
Елоиза от фр. Heloise, героиня на роман от Жан-Жак Русо.
Ема съкратено от Емилия
Емануел библейско име, евр. „Бог е с нас“
Емил, Емилия от лат. Aemilius – име на стар римски род (от aemulus – „съперник“); у нас разпространено по литературен път  – с излизането на книгата на Русо „Емил или за възпитанието“
Емилиан лат. Aemilianus, прилагателно от Aemilius; име на календарен светия
Еньо, Енчо от Яньо с преглас на я в е
Еремия име на библейски пророк, евр. „Бог отхвърля“; старо, рядко име
Ермен, Ермена, Ерменко, Ермин от гр. heimarmene – „съдба“
Ерма съкратено от Ермена и свързано с река Ерма
Ерна нем. Erna, съкратено от Ernestine
Есен видоизменено от Асен или Ясен или свързано с есента като сезон
Естир библейско име, евр.  „звезда“
Ефрем библейско име, евр. „плодородие“
Ефросина гр. eufrosyne – „веселие, удоволствие, радост“
Имена с буквата Ж 

Жан

фр. Jean – отговаря на Иван
Жана съкратено от Божана или френска форма на Иванка (Jeanne)
Жандо, Жанда съкратено от Божан и видоизменено
Жанет(а) от фр. Jannette – умалително от Jeanne
Жасмина, Жасмин от фр. jasmin – цветето жасмин
Жейна, Жейно от Дженьо
Жеко съкратено от Желязко
Желез, Желяз, Желязко,  защитно име: да бъде здрав като желязо
Жела, Желка, Жельо, Желчо съкратено от Желязко
Жени умалителна форма от Евгения
Жива, Живка, Живко, Жишо от жив – защитно име
Живодан „даден за живот“
Жидо от диал. жид – „приказен великан, исполин“
Жорж от фр. George, отговаря на Георги
Жоржета от фр. Georgette, женска форма от Жорж
Жулиета от фр. Juliette – по името на Шекспировата героиня Жулиета
Имена с буквата З 

Заварин

защитно име: ново дете да го завари жив
Загорчин, Загорка от диал. загорец – „жител на област отвъд планина“
Заим от ар.-тур. zaim – „който държи голям царски имот, спахия“
Зако  видоизменено от Златко
Замфир, Зафир от гр. samfeiros – „минерал сапфир“ (източни езици) с преход наз в с
Замфира, Замфирка женска форма на Замфир
Занко, Зане, Занка съкратено от Харизан или Захарин
Запрян, Запряна а) заклинателно име при нежелано многодетство; б) защитно име при детска смъртност
Зара, Зарка съкратено от Захарина
Захари(й) евр. „Бог спомня“; име на библейски пророк и други светии;
Захаринка, Захарин, Заре, Зарко видоизменени от Захари
Звезда, Звездица от звезда
Звезделина, Звезделин от Звезда и -лина от имена като Веселина, Севдалина и др.
Звездомир, Звездомира новообразувано от звезда и мир
Згуро от гр. sgouros – „къдрав, къдрокос“
Здравка, Здравко от прилагателното здрав(а); свързано с растението здравец
Зелма от името на шведската писателка Selma Lagerlof;
Зеро от пер.-тур. zer – злато
Зина, Зинка съкратено от Зинаида
Зинаида от гр. Zenais,-idos – „божествена като Зевс“
Зиновий, Зино гр. Zenobios – „божествен, Зевсовски живот“
Злат, Златан, Злати, Златин, Златия, Златко, Златьо, Златина, Златка от старинното злат – „златен“
Златозар, Златослав, Златомир новообразувани от Злати
Зои, Зоица, Зойка гр. zoe – „живот“
Зора от зора или съкратено от Зорница
Зорница от звезда Зорница
Зоя побългарена форма от Зои или взаимствано от руското име Зоя
Зюмбюла, Зюмбюл от цветето зюмбюл
Имена с буквата И 

Ивайло

име от среднобългарската история, възобновено в по-ново време
Иван от евангелското Ioannes, старобългарското Ioaнъ, от евр. „Бог е милостив“ или „Божия благодат“ – най-разпространеното мъжко име в цяла България
Ива, Ивана, Иванка женска форма на Иван
Ивелин кръстоска между Иван и Евелин
Ивета, Ивет фр. Yvette
Иво съкратено от Иван
Иглика от цветето иглика
Игнати(й), Игнат, Игна от гр. Ignatios, лат. Ignatius (от ignis – огън); име на календарен светия
Игор от рус. Игорь
Ида от нем. Ida
Изабела фр. Isabelle, от испански
Илза нем. Ilse – име от немската митология
Илиан, Илиана от Илия
Илия библейско име, евр. „мой бог е Яхве“ (едно от имената на Бога)
Илко, Илка, Ильо от Илия
Илона от унг. Ilona; видоизменено от Елена
Ина, Инна съкратено от някое име като Ангелина и др. под.
Инга от нем. Inge, съкратено от Ингеборг
Индже от тур. ince – „малък, нежен, тънък; лукав“
Инес испанско име, проникнало по литературен път
Ипатия гр. Hypatia – „върховна“
Иракли, Ираклия от гр. Herakleios – „Херкулесов“
Ирена фр. Irene – западен изговор на Ирина
Ирина гр. eirene – „мир“; име на календарна светица
Ириней гр. eirenaios – „мирен“; име на светия
Ирма нем. Irma
Исидор, Исидора гр. Isidoros – „дар на богиня Изида“.
Искра, Искрен, Искрена от прилагателното искрен
Имена с буквата Й Йеремия вместо Еремия
Йероним гр. Hieronymos – „който носи свято име“
Йеротей гр. Hierotheos – „богосвет, свят на Бога“
Йоаким евангелско име – евр. „Бог въздига“
Йоан, Йоана старобългарска и църковна форма на Иван
Йов библейско име – евр. „голямо желание“
Йова, Йовка от Йоан(а)
Йован от старобългарското Йоан с вмъкване на буква в
Йоло от Йово
Йон(а), Йоно рум. Ion – съкратено от Йоан
Йонко, Йонка от Йон(а)
Йорго видоизменено от Георги
Йордан, Йордана, Йорданка, по име на река Йордан в Палестина
Йосиф библейско и евангелско име, евр. „Бог добавя“
Йото, Йотко, Йота видоизменено от Йован, Иван
Йохан нем. Iohann = Иван
Йоцо съкратено от Йово, Йоно
Йошка, Йошко от Йоша или направо от Йован, Иван или успоредна форма на Йото, Йоцо
Имена с буквата К 

Кайо

 видоизменено от Николай
Калин мъжка форма на Калина
Калина от дръвчето калина, заради хубавите му червени плодове
Калиопа гр. Kalliope – „хубаволика“
Калистрат от гр. Kallistratos – „добър войн“; име на календарен светия
Калия от цветето калия
Калофер от цветето калофер
Калоян име от среднобългарската история ; гр. „хубав Иван“
Калояна женска форма на Калоян
Калуд, Калуди от гр. kaloudi – „дар“
Камелия от цветето камелия (фр. camelia); сравнително ново – от 1929г.
Камен от камен – „камък“ – защитно име
Камена женска форма от Камен
Капка от капка – „хубава като капка“
Караман от диал. караман  – едър, снажен човек или от тур. karaman – мургав
Карамфил(а) от цветето карамфил
Кардам име на старобългарски владетел
Карина от Каро – тур. kara – „черен“
Карл старофранкско Carl
Карло разширено от Карл
Кармелита от кармелита – „монахиня от католическия орден на кармелитките“
Кармен от лат. carmen – „песен“ или по името на оперната героиня Кармен
Каро от тур. kara – „черен“ – защитно име като Черньо, Мавро и т.н.
Каролин(а) нем. Karoline, женска форма от Карл
Карп гр. karpos – „плод“; име на календарен светия
Касандра гр. Kassandra – име от гръцката митология; напоследък се свързва с героиня от популярен латиноамерикански сериал
Касиян лат. Cassianus – име на календарен светия
Кателия от гр. katelaios – „обилен с елей; много милостив“
Катерина съкратено от Екатерина – календарна светица
Катя, Ката, Катина умалително от Катерина
Катюша от рус. Катюша, умалително от Катя
Кева съкратено от Параскева
Кемала, Кемо, Кеми от ар.-тур. kemal – „достоен, съвършен“
Кера, Керанка, Керана, Кераца он Киран, Киро
Керез от гр. kerasi – „череша“
Кета, Кети умалително от Параскева или от Керанка
Килифар от диал. килифар – „вид дива гъска“
Кимон от гр. Kimon – прочут атински политик и пълководец от
V в.пр.Хр.
Кина, Кинка видоизменено от Калина, Катерина и др .
Кипра женска форма от Кипро, преосмислено по прилагателнотокипра – „хубава, стройна“
Киприан, Киприян, Кипро гр. Kyprianos – „от остров Кипър“; име на календарен светия
Киран, Кирана, Кира, Киро от Кир(о) + ан(а) – видоизменено от Кирил
Кирил гр. Kyrillos – „господарски“
Кита, Кито, Кичо, Кичка от диал. кит(а) – „китен(на)“
Китен от прилагателното китен
Клавдия лат. Claudia – женска форма от Claudius – име на католически светия
Клара лат. clara – „ясна“; име на католическа светица
Клементина фр. Clementine, у нас проникнало покрай майката на Фердинанд Кобург
Клео гр. kleo – „прославям“
Клеопатра гр. Kleopatra, име от старата история
Климент, Климентина от лат. clemens,-ntis „милостив“; име на календарни светии
Козма гр. kosmos – „подредба; украса“; име на календарен светия
Коил, Койо, Койка, Койна, Койчо, Кояна видоизменено от Костадин или от Кольо, с изпадане на
мекото л
Кокона, Кокони от гр. kokkona –  „госпожа; кокона“
Коло, Кольо, Колчо съкратено от Никола
Комня, Комньо, Комо от лат. communio – „съюз; комка, причастие“
Кондо, Кондьо, Конда, Коно съкратено от Константин
Константин лат. Constantinus – „постоянен“; име на календарен светия, книжовна форма на Костадин
Констанца лат. constantia – „постоянство“; еднакво по значение с Константин
Консуела от лат. Consualia – „празненства в чест на божеството Консус“; у нас придобило популярност по литературен път
Коприна, Копринка от коприна – пожелателно име: да има мека и хубава коса; сравни Свила; в социалистическо време преосмислено и свързвано с комсомолските бригади на яз. Копринка
Кора от гр. kore – „девойка, дъщеря“
Корнели(й), Корнелия лат. Cornelius – име на стар римски род
Косара най-вероятно пожелателно име: да има хубава коса; свързва се и с княгиня Косара – дъщеря на Самуил
Костадин от Константин с новогръцки преход на нт в нд
Коста, Косьо гр. Kostas или съкратено на българска почва направо от Костадин
Кральо, Крали от крал; сравни Царьо, Бано (може би стар превод на Васил)
Красен от красен – „хубав“; сравнително ново
Красимир, Красимира „украса на света“
Красьо, Краса, Красина, Красим(а) видоизменено от Красимир
Красна от прилагателното красна
Кремен, Кремена от кремен – „кремък“ – защитно име
Кристина френска форма на Христина
Кристиян нем. Christian
Кристо вместо Христо с небългарски изговор
Крум име на старобългарски владетел, възобновено през Възраждането
Кръстьо, Кръстан, Кръстана, Кръстина, от кръст, а всъщност превод от гръцкото Ставри (от stauros – „кръст“)
Ксант, Ксанти, Ксантия, Ксантина от гр. xantos – „рус, русокос“
Ксения от гр. xenia – „тостоприемство“; име на календарна светица
Кубрат име на първобългарски владетел, разпространено особено много през Възраждането
Куза, Кузо, Кузман, Кузмана видоизменено от Козма (вж. Козма)
Кула съкратено от Никула, Никулина или свързано с географско понятие (напр.село в Петричко)
Куман, Кумана от народностното име кумани
Купен защитно име срещу детска смъртност: не е наш, купен е от по-честити хора; сравни с Продан
Курдо, Курти, Курт, Куто от тур. kurt, kurdu – „вълк“, сравни с Вълко
Куцар от диал. куцар – „куц човек“ – а) предпазно име: нека да е куц, та човекът да е здрав; б) защитно име: да бъде макар и куц, но жив и здрав
Къдра, Къдрьо пожелателно име: да има къдрава коса
Къна, Кънчо, Къта, Къто съкратено от Кръстьо
Къта може да е и разновидност от Катина
Кюран видоизменено от Киран
Имена с буквата Л 

Лавренти(й)

от лат. Laurentius от laurus – „лавър“; име на календарен светия
Лада първоначално от Влада, а по-късно преосмислено от богинята Лада
Лазар, Лазо евангелско име, евр. Елеазар – „Бог помага“
Лазарина,  женска форма от Лазар
Лало, Лала, Лалка видоизменено от Лазар с детско повтаряне на първата съгласна
Ламби, Ламбо съкратено от Хараламби
Ламбри, Ламбрин(а) гр. Lampre – Великден
Ламбро гр. lampros – „светъл, блестящ, прекрасен“
Лариса гр. Larissa – град Лариса
Латин, Латина а) от народностно име латин(ец); б) от цветето латинка
Лаура итал. Laura – еднакво по значение с Дафина – лаврово дърво
Лафазан от пер.-тур. lafazan – „бърборко“
Леа от лат. lea – „лъвица“
Лев от старинно или руско лев – „лъв“
Левена женска форма от Левент или от диал. наименование левен – „цвете невен“
Левент от левент – „снажен и силен мъж“
Левтер съкратено от Елевтер
Леда гр. Leda – име от античната митология
Леко, Лека, Лекия съкратено от Алеко или Алекси или преосмислено от лек – „пъргав“
Леон гр. leon – „лъв“
Леонид гр. Leonidas – име от древногръцката история
Леонти от гр. Leontios – „лъвски“ – име на календарен светия
Лепа, Лепо от диал. лепа – „хубава“
Летиция от лат. laetitia – „радост“
Лея видоизменено ог Леа или съкратено от друго име
Лиана видоизменено от Лиляна или от екзотичното растение лиана
Лидия от областта Лидия в Мала Азия
Лилия, Лили от цветето лилия
Лиляна, Лилян, Лила от цветето лиляк (люляк)
Лина съкратено от Ангелина или друго име
Линда от Лина с вмъкнато д или под чуждоезично влияние
Лозан, Лоза, Лозо, Лозина от лоза: а) лоза; б) род, влака, потомство
Лора, Лорета,  от Флора с изпадане на ф или разновидност на Лаура; разпространено и по литературен път
Луиза нем. Luise – проникнало у нас покрай името на княгиня Мария-Луиза
Лука, Лукан от лат. Lucas – евангелско име
Лукреция лат. Lucretia – дошло у нас главно през румънски
Луна рум. Luna – луна; среща се главно при католици
Лунго от рум. lungu – „дълъг, висок“
Лучия итал. или рум. Lucia – „светла“; име на католическа светица
Лъчезар(а) от лъчезарен
Люба, Любка, Любчо пожелателно име: да израсне хубава и да я любят
Любен от любен – обичан
Любима, Любинка от любима
Любомир, Любомира „да обича мира“ или „да бъде любим на света“
Любослав „да обича славата“ или „да бъде любимец на славата“
Людмил, Людмила рус. Людмила – героиня на Пушкин от „Руслан и Людмила“
Люлин от планината Люлин
Люсиен, Люси фр. Lucien
Имена с буквата М 

Мавро, Маври, Мавра

от гр. mauros – „черен“ ; сравни с Черньо
Мавруди, Мавруда от гр. Mavroudis ; или преосмислено от мавруд – винен сорт грозде;
Магдалена, Магда, Магдалина от гр. Magdalene; от град Магдала в Палестина
Май, Майя, Мая от месец май или от гр. maia – „майчица“ – в гръцката митология дъщеря на Атлант и Плейона, планинска нимфа, родила Хермес
Макавей библейско име, евр. „чук“
Макари(й), Макарина от гр. makarios – „блажен“; име на календарен светия
Мако съкратено от Макавей
Максим от лат. maximus – „най-голям, най-велик“; име на календарен светия
Максимилиан лат. Maximilianus
Маламир име на старобългарски владетел
Малина, Малин, Малинка от растение и плод малина
Манаси(й) библейско име, евр. „който забравя бедите“
Манол, Мано,Маньо  съкратено от Емануил
Мануил, Мануела от Емануил – име на календарен светия
Мануш видоизменено от Емануил; свързва се с Мануш войвода
Маня съкр. и видоизменено от Маньо; среща се и като умалително от Мария;
Маргарита от гр. margarites – „бисер“; преосмислено от цветето маргарита
Маргарит мъжка форма от Маргарита
Марго от фр. Margot
Маргрета от нем. Margarete
Мари от фр. Marie или съкр. от Мария
Мариам еврейска форма на Мария
Мариан лат. Marianus, име на католически светец, у нас схващано като мъжка форма на Мария
Мариана ит. Mariana; в миналото главно при католици, по-късно с него се подновява Мария
Мариела, Мариета видоизменени от Мария; от фр. Marielle, Mariette
Марина от лат. marina – „морска“ – име на календарна светица
Марин, Маринчо мъжка форма на Мария (в по-ново време и по-рядко мъжка форма на Марина)
Марио ит. Mario от лат. Marius – име на древноримски военачалник, понякога се тълкува като мъжка форма на Мария
Мариус лат. Marius; вж. Марио; проникнало у нас по литературен път – един от героите на В. Юго
Марица от Мар(ия) + ица; свързва се и с р. Марица
Мария на гр. Maria от евр. Мариам, етимологията на името не е ясна, най-често превеждано като „твърда, постоянна“ и преосмислено „прекрасна“; библейско име, едно от най-разпространените в целия свят, свързвано с Божията майка
Мариян, Марияна писмена разновидност на Мариян, Марияна
Марко лат. Marcus – името на един от четиримата евангелисти (Н.З.)
Марлена Смята се, че името е съчетание от Мария и Магдалена, подобно на библейското Мария-Магдалена, име характерно за Новия завет. Най-напред го използва немската актриса и певица Marlene Dietrich, чието истинско име е било Maria Magdalene von Losch. У нас за първи път се среща през 1923 г.
Марта на гр. Martha от евр. „господарка“ – библейско име; сестрата на Лазар (вж. в Новия завет)
Мартин лат. Martinus – по името на бог Mars, Martis; име на календарен светия, напоследък се свързва с месец март
Маруся рус. Маруся, умалително от Мария
Маруша, Маруца видоизменени от Мария
Марчела, Марчело от итал. Marcella (о); среща се през 60-те години, с него подновявали Марин, Марчо и т.н.
Марчо видоизменено от Марко; разпространено из цялата страна;
Мата (мъжката форма е Мато) В Ботевградско това име се смята за видоизменено от Мария
Матей, Матея от евр. „Божи дар“; име на един от четиримата евангелисти
Матко дава се на момчетата от Силистренска околия;
Меглена съкратено от Магдалена
Мелания гр. melaina – „черна“; име на календарна светица
Мелетий гр. Meletios – „ученолюбив“; име на календарен светия
Мена а) от диал. мена – „годежен дар, годежен пръстен“ – пожелателно име: да порасне, да получи годежен дар ;
б) друго име на Селена (Луната), пренесено по всяка вероятност от Изтока;
Меранза, Меранзо от диал. меранза – „дърво и плод“; срв. с Неранза (портокал)
Мерджан от диал. мерджан – „корал“ (ар.-тур. mercan)
Методи, Мето гр. Methodios – „който изследва, води се по метод“
Миглена видоизменено от Меглена
Мила, Милан, Милка, Милкана, Мило, Милко от мила, мил
Миладин от Мил(о), Мил(а) + адин по образеца на Костадин, Вълкадин, Стоедин
Милен, Милена видоизменено от Миле, Мила
Милица от Мил(а) + ица
Милтиад, Милтияд от гр. Miltiades – име на атински пълководец от V в.пр.Хр.
Милуш от Мил(о) + уш; свързва се с името на Милуш войвода
Мильо, Милчо съкратено от Михаил или от Емил, но преосмислено по мил
Мими фр. mimi – галено обръщение към котенце; у нас се приема за умалително от Мария
Мимоза от цветето мимоза
Мина, Минка а) съкратено от Мария, Марина, но преосмислено и станало популярно по литературен път (Яворов);
б) гр. Mena – сродно с menas – „месец“;
в) име на календарен светия
Мира женска форма от Миро, сродно с миро – „благовонно масло“, преосмислено от мир ;
В античната митология – дъщеря на кипърския цар Кинирас, пламнала в безумна любов към собствения си баща, добила от него красивия Адонис и след голяма душевна мъка превърната в ароматичното сълзящо дърво смирна.
Мирабела от фр. mirabelle – „вид жълта слива“
Мирела от Мир(а) + ела
Миролюб(а) еднакво по състав с Любомир – да обича мира или да бъде любим на света
Мирон, Миро гр. Myron , сродно с миро – „благовонно масло“; име на календарен светия
Мирослав старинно име: „слава на света“ или „който слави мира“;
смятат го за превод на немското Friedrich
Мирослава женска форма на Мирослав
Миряна от мир + Яна
Мито, Митко, Митре, Мита, Митра съкратено от Димитър
Михаела вм. Михаила с небългарски изговор на и
Михаил на гр. Mihaеl, от евр. „богоподобен“
Мия съкратено от Михаил, Михал, Миал
Младен(а) пожелателно име: да младее, да бъде с младо сърце
Модест от лат. modestus -„умерен, скромен“
Модро, Модра от диал. модър – „синеок“
Мома, Момена, Момера от мома – у родители, които си нямат, а жадуват момиче
Момчил, Момчо от момче – у родители, които жадували мъжка рожба
Моника фр. Monique; от гр. mone – „една единствена“
Моно, Мончо, Моньо от Симеон
Морава от морава – „млада, зелена трева“ или от морав – „теменужен“
Морфо от гр. morfe – а) форма, б) хубост или от Морфей („създател на образи“) – гръцки бог на сънищата
Моско  видоизменено от Мойсей, някъде го свързват с Емануил или Симеон
Мрена от Мирена или под влияние на рибата мрена
Имена с буквата Н 

Надежда

превод на гр. elpis, -idos – „надежда“; име на календарна светица – една от дъщерите на София
Нада, Надка, Надя умалителни и видоизменени от Надежда
Назар, Назари, Назарка на лат. Nazareus, от евр. – у нас възприето покрай град Назарет
Найден, Найда, Найденка от найден – „намерен“ – от обичая да подхвърлят новородено дете, за което се боят дали ще оцелее, та който го найде, да му придаде своето здраве и живот, да му промени съдбата
Найо видоизменено от Найден
Нара, Наро от дърво и плод нар
Наса, Наска, Наско, Насо, Насьо съкратено от Атанас(ка)
Наталия от лат. natalia – „родна, рождена“ – име на календарна светица; проникнало у нас главно под сръбско и румънско влияние, а в по-ново време – под руско
Натанаил на гр. Nathanael – от евр. „даден от Бога“; среща се рядко, монашеско име
Наташа от рус. Наташа, умалително от Наталия
Наум на гр. Naoum, от евр. „утеха, утешител“; име на библейски пророк и старобългарски просветител
Начо, Начко видоизменено от Найден
Небесна превод на Урания
Нева съкрат.от Невена, свързва се с река Нева
Невена от цветето невен; много популярно из цялата страна
Нега, Негол от старинното нега – обич, нежност
Негован от старинното негованъ – „обичан, негуван“
Негослав старинно – „който негува, обича славата“
Негра от рум. Negra – „черна“
Неда, Недка съкратено от Неделя
Неделя, Неделчо, Недко, Недялко, Недялка от деня на седмицата неделя, по смисъл превод на гр. Кириак
Незабравка от цветето незабравка
Нейко, Нейчо от Недко с преход на д в й
Нели от англ. Nelly, съкратено от Елена; у нас се приема за умалителна форма на Недялка
Неофит от гр. neofytos – „наскоро посаден, новопокръстен“; име на календарен светия;
Неранза от диал. неранза – „портокал“
Нестор от гр. Nestor – име от античната митология; календарен светия
Нехриз от гр. neochrizos – „новопомазан“
Никанор от гр. Nikanor – „който вижда победата“; календарен светия
Ники, Ника от гр. nike – „победа“
Никита от гр. niketes – „победител“; име на календарен светия
Никифор от гр. Nikeforos – „победоносец“; календарен светия
Никодим от гр. Nikodemos – „народопобедител“
Николай от гр. Nikolaos – „народопобедител“; име на календарен светия; официална форма срещу народното Никола
Никола съкратено от Николай
Николина  женска форма от Никола(й)
Николета от Николина, видоизменено по подобие на Мариета и др.
Нина от гр. Nina – съкратено от Ioannina; сродно е с името на основателя на асирийската държава Нин; у нас се смята за умалителна форма от Николина
Нино съкратено от Никола
Ния съкратено от Антония, Стефания и др. станало популярно по литературен път – от романите на Д.Талев
Ной, Нойко от библейското име Ной – евр. „утеха“
Ноно, Нончо
Нона 
а) от Никола, с детско повтаряне на сричката;
б) произволно видоизменено от Иван или Йоно;
в) рум. Nonu – от лат. nonus,-a,-um – „девети“
Нора съкратено от Елеонора; разпространено у нас по литературен път след постановката на пиесата на Ибсен
Нуша съкратено от Анушка, Теменужка и др.
Нягол, Негол от Негол със специфичен изговор
Нягул писмена форма на Нягол
Имена с буквата О 

Обецан

от диал. обецан – „мъж с обеца на ухото“ (обеца слагали на момче, родено след поморче – мъртвородено – за здраве и дълъг живот)
Обрад старинно име – „да обрадва, да радва близките си“
Обрейко от Обретко с преход на т в й
Обретен от старинното обретен „намерен“ – еднакво по значение и повод на възникване с Найден
Огнемир от Огньо + мир; ново, рядкосрещано
Огнен, Огньо от огън – защитно име; да не му вреди огън и мълния
Огнян а) от Огнь(о) +ан;
б) от диал. огнян „огнен“. В народните песни често се пее за Огнян змей;
Олга рус. Ольга – име на киевска княгиня, канонизирана като светица; у нас проникнало след Възраждането; от сканд. свята
Олег рус. Олег, име от скандинавски произход превеждано катосвещен, у нас разпространено по литературен път
Оливер, Оливера име с италиански произход от лат. olivifer – „маслинодаен“
Олимп, Олимпия, Олимпиада от гр. Olympios – по името на планината Олимп
Оля от рус. Оля, умалително от Олга
Онуфри(й) от гр. Onufrios – „който храни магарета“
Опра, Опрьо, Опро рум. Opru – от a opri „спирам“ – заклинателно име, еднакво по значение и повод за кръщаване с Доста, Запрян.
Орлин от орел + ин; в известен смисъл пожелателно име – да е силен като орел
Орхидея от името на екзотичното цвете орхидея
Ото а) съкратено от Панайот;
б) нем. Otto
Офелия по името на героинята в Шекспировата трагедия „Хамлет“, от гр. ofelos – „полза, печалба“
Имена с буквата П 

Павел

от лат. paulus – „малък“ – име на един от Христовите апостоли
Павла, Павлина женска форма от Павел
Павлета, Павлети от неправилно схващане на диал. Павлета, косвен падеж от Павле (разпространено покрай стихотворението на Яворов като женско име)
Павлин от Павел
Паиси(й) от гр. paisios „детски“ – монашеско име
Пако а) видоизменено от Панко или др. подобно име;
б) от пак – пожелателно име: пак да се роди момче
Паликара, Паликари от диал. паликар – „юнак“ (от гр. pallikari)
Палома персонаж от филм
Панагия от гр. Panagia – „пресвета, всесвета“ – епитет на Богородица
Панайот от гр. Panagiotes – „пресвети, всесвети“
Панарет от гр. Panaretos – „добродетелен, вседобродетелен“
Пандора от гр. Pandora – „дарена от всички, вседарена“ – име от гръцката митология
Пандур от остар. пандур(ин) – общински пазач или цивилен стражар
Панталей, Пантелей съкратено от Панталеймон
Панталеймон от гр. Panteleemon – „всемилостив“ – име на календарен светия
Пантелея женска форма от Панталеймон
Панчо умалително от Пано, а то от Панайот или Панталеймон
Параскева от гр. paraskeue – „петък“; „подготовка“ (за празника)
Параско от Параскева
Парашкева от Параскева с преход на ск в шк
Парашкев мъжка форма от Парашкева
Парис от гр. Paris – име от гръцката митология
Паро съкратено от Парашкев или Паруш
Паруш а) съкратено от Аспарух;
б) от гр. „този, който прониква до същината на въпроса“, а в евр. – синоним на „много бърз“
Паскал, Паско, Паскалина на гр. Paskalеs от Pasha – „Великден“
Патрик лат. Patricius – „от знатен род“ (на гр. Patrikios)
Паул, Паула, Паулина от Павел – главно у католиците
Паун, Паунка от птицата паун
Пахомий от гр. Pahomios – „дебел, широкоплещест“; име на календарен светия; монашеско име
Паша съкратено от Павлина
Пейо, Пейчо видоизменено от Петър, Петьо или др.; преосмислено от глагола пея; свързва се с името на Яворов
Пелагия, Пелаги от гр. Pelagia – „морска“; име на календарна светица
Пелин, Пелинко от Пел(о), преосмислено по растението пелин
Пело, Пельо видоизменено от Петко или Петър
Пена, Пенка съкратено от Петкана, Петрана или друго подобно име
Пеньо, Пено обособено от Петър, Петко или друго подобно име
Пенко, Пенчо умалително от Пеньо, Пено
Пепа съкратено от Петрана с детско повтаряне на първата буква
Перо видоизменено от Петър
Персиан(а) по името на старобългарския владетел Персиам
Перун свързва се с бог Перун
Перуника от цветето перуника
Петка стар свободен превод на Параскева (понеже от гр. е петък), име на календарна светица
Петко мъжка форма на Петка
Петкан, Петкана видоизменено от Петка
Петра, Петрана, Петранка женска форма от Петър
Петрони(й) от лат. Petronius – име на плебейски римски род, вероятно проникнало по литературен път (вж. романа на Сенкевич – Камо грядеши)
Петрун, Петруна видоизменено от Петър
Петър от гр. petros – „камък, скала“ – библейско име на евангелски апостол, едно от най-разпространените имена у нас
Петьо умалително от Петър
Петя женска форма от Петьо или направо умалително от Петра, Петрана, Пена
Пешо видоизменено от Петър, Петко
Пея женска форма от Пейо
Пеян, Пеянко от Пей(о) + ан
Пиер от фр. Pierre = Петър
Пижо от диал. пижо „още некръстено момче“
Пимен от гр. poimen – „пастир, овчар“ – име на календарен светия; монашеско име
Пино от рум. pin , лат. pinus – „дърво бор“
Пирин, Пиринка от планината Пирин; сравнително ново
Пламен, Пламена от пламене(ен) или от пламък; сравнително ново
Победа от победа или превод на Ники
Поликсения от гр. Polyxene – „много гостоприемна“
Полимен от гр. Polymenos – „много злопаметен“
Полина, Поли от фр. Pauline = Павлина; може да се свърже и с гр. poly – много като пожелание да има много
Правда от правда
Прерад старинно име „много радостен“
Пресил старинно име „много силен“
Пресиян от името на старобългарския владетел
Преслав, Преслава старинно име „много славен“
Продан заклинателно име: продаден, даден, обречен на манастир, светец и др. за избягване на лошата семейна съдба
Пройко, Пройно, Пройчо съкратено и видоизменено от Продан
Прокопи(й) от гр. Prokopios от prokope – „напредък, късмет, прокопсия“; име на календарен светия
Пролет, Пролетина от пролет; сравнително ново
Прохор от гр. prohoreo – „напредвам“
Първан, Първа пожелателно име: да бъде пръв в живота и обществото
Първолета „родена през първото лято“
Имена с буквата Р 

Рад

от старинното рад „радостен“ – пожелателно име: да се радва или да радва близките си
Рада женска форма срещу Рад
Радан от Рад + ан
Раденко умалително от Рад
Ради разновидност на Радьо
Радивой старинно име: рад (готов) да воюва
Радина от Рад(а)+ина
Радион от Родион с промяна на о в а под влияние на имена като Рад
Радислав „който радее за слава“
Радка, Радко умалителни от Рада, Рад
Радмила от Рада и Мила (под сръбско влияние)
Радован от Рад + (й)ован; радостен Иван
Радоил от Рад + ил
Радой а) от Рад + ой;
б) от старинната форма радый с преминаване на -ый в ой
Радомир от по-старинното Радомер – „велик в радостта“, преосмислено: „който се радва на мира или на света“
Радомира женска форма от Радомир, сравнително ново
Радосвет, Радосвета „радост на света“, новообразувано
Радослав(а) старинно име: който се радва на слава (да се радва на слава); така подновяват Рад(ко), Рада
Радост от радост
Радостин(а) сравнително новообразувано от радост
Радоя разширено от Радой
Радуил писмена разновидност на Радоил
Радуй, Радул,
Радун(а)
производни на Рад
Радуш от Рад+уш; старинна форма от ХІХв. в СИ България
Развигор от диал. развигор „топъл, пролетен вятър“
Райна от Ра(йо)
Раиса от гр. покорна, отстъпчива
Райка а) от Радка с преход на д в й;
б) умалително от Рая;
в) женска форма от Райко.
Райо, Райко, Райчо, Райчин от Радко
Ралица сравнително ново, разпространено покрай поемата на Пенчо Славейков; от цветето ралица
Рангел съкратено от Архангел
Рано, Ранко от Храно с изпадане на х и преосмислено по наречието рано
Расим съкратено от Герасим
Рафаел, Рафаела, Рафаил на гр. Rafael – от евр. „Бог цери“; име на един от библейските архангели
Рахил, Рахила на гр. Rahеl – от евр.“дойна овца“; в библията любимата жена на Яков;
Рачо, Рачко, Рашо, Рашко видоизменено от Радьо, Райчо
Рая женска форма на Райо, преосмислено от рай
Ревека на гр. Rebekka – от евр. „блясък“ – библейско име
Регина от лат. regina – „царица“
Ренета от фр. renette – вид ябълка „ренета“
Рени умалително от Райна или видоизменено от Ирена
Ресо, Ресен от гр. areso – „нравя се, харесвам се“ или видоизменено от Арсо
Ризо а) съкратено от Харизан
б) от гр. rizoma – „корен, племе, род“
Рила, Рилка от планината Рила
Рина съкратено от Ирина
Ристо, Ристена, Ристьо вместо Христо, Христина
Рита съкратено от Маргарита
Роберт фр. Robert, от германски произход „блестяща слава“
Робертино умалително от Роберт с итал. -ино, станало популярно преди години покрай Робертино Лорети
Рогльо, Рогьо „упорит, рогат човек“ или „оперен, буден“
Род, Родьо, Родко пожелателно име: да поддържа и продължава рода
Роза от цветето роза
Розалина от Роза + лина; образувано по подобие на Ангелина
Розалия итал. Rosalia – име на католическа светица
Розмари а) от Роза и Мария
б) от лат. ros marinus – „морска роса“ – цветето розмарин
Роко от лат. Rochus – име на католически светия
Роксана историческо име: дъщеря на персийски сатрап и жена на Александър Македонски
Роман от лат. Romanus – „римлянин“; име на календарен светия
Роса съкратено от Русана, преосмислено по роса
Росен от растението росен
Росица умалително от Роса; сравнително ново, станало популярно като пожелателно име: да е чиста и свежа като роса
Руба, Рубинка от диал. руба: а) булчинска премяна; б) пращане на момините дарове в дома на момчето преди сватбата;
пожелателно име: да се ожени с голям дар; сравни с Мена
Рувим библейско име, един от синовете на Яков
Руен а) от диал. руен – „млад и пъргав“
б) от планинския връх Руен
Ружа от цветето ружа
Румен от румен – „с бяло-червено лице“; В миналото рядко, напоследък доста разпространено име
Румена, Румяна от румена; виж Румен
Рупо, Рупко, Рупка рум. Rupo, от глагола rup – „късам“
Руса, Руска от руса – „светлокоса“; сравни с Вакла
Русан от диал. русан – русокос човек
Руси, Руско от рус – русокос
Рута от рум. ruta – градинското цвете „седефче“
Руфо, Руфина рум. Rufu, от лат. rufus – а) ясночервен; б) червенокос(а);
Рушо, Рушко от Руско с преход на с в ш
Имена с буквата С 

Сабин, Сабина

вместо Съба, Съби
Сава гр. Savva , а то от sabbaton – „събота“ или от името на индийски цар; име на календарен светия
Савел, Савелия библейско име; Савел се е наричал апостол Павел, преди да бъде призован от Христос
Савина женска форма от Сав(а) + ина
Саздо съкратено от Създан – „създаден“
Салватор от лат. salvator – „спасител“
Салвина от лат. salva „здрава“
Сами съкратено от Самуил или като защитно име – само той ни е, не ни го отнемайте!
Самуил библейско име, евр. Шемуел – „измолен от Бога“
Сана, Санда, Сандра съкратено от Александра
Сандо съкратено от Александър
Саня разновидност на Сана
Сара  библейско име, евр. „господарка“
Саранди, Саранда от гр. saranta – „40“ – защитно име: да доживее до 40 дена (докато укрепне)
Сараф, Сарафка от сарафин (ар.-тур. sarraf) или в смисъл на тур. insan sarrafi – „познавач на хората“
Саша, Сашо, Сашка умалително от Александър, Александра
Светла, Светлана от прилагателното светла или превод на гр. Фота
Светлан, Светлин, Светльо от светъл или превод на гр. Фоти
Светлозар(а) от Светозар, променено покрай светъл
Светозар(а) старинно име „който озарява със светлина“
Светомир сравнително ново име – „мир на света“ или „светъл мир“
Светослав старинно име – „който има силна, свещена слава“
Свилен, Свилена от прилагателното свилен – „нежен или с нежна коса като свила“
Свобода от свобода или превод на Елевтерия
Сева съкратено от Севастия или от Севда
Севар име на български владетел
Севаст, Севаста, Севастия от гр. sebastos – „почитан, почтен“; титла на болярин в България и Византия през Средните векове
Севастиян(а) сродно със Севаст; име на календарен светия
Севда от ар.-тур. sevda – „любов“
Севдалин, Севдалина от ар.-тур. sevdali – „влюбен“
Север рум. sever, от лат. severus – „сериозен, строг“
Северин рум. Severin, виж Север
Северина женска форма от Северин
Седеф, Седефчо, Седефка от седеф – а) вид лъскава мидена черупка за украса;
б) ароматно градинско цвете – ар.тур. sedef
Сейо, Сейко съкратено от Елисей
Секул от унг. szekely – „трансилвански унгарец“ или от рум. secul – „силен, суров“
Селена от гр. блестяща, лъчиста; богинята на Луната
Селим(а) от растението селим или от ар.-тур. selim – „здрав“
Селимир(а) старинно име – „да насели света“
Сема женска форма на Семо
Семо съкратено от старинното Семислав, а то от съмь – „човек, личност“
Серафим(а) евр. „пламенен“, от серафим, според библейската ангелология: ангел от висш разред
Сергей, Сергий от лат. Sergius – старо родово име с вероятно значение „служител“
Сибила от гр.-лат. Sibylla – „пророчица“; в римската митология жрица, гадателка на Феб, която извършва пророчествата си в състояние на екстаз; най-известни са сибилите от Еритрея и от Куме
Сибин рум. Sibin ; от бълг. сиб – „рог, чвор“
Сиво, Сивко от сив – защитно име: да отблъсва зли очи и уроки; да не личи с ярък цвят, за да оцелее
Сидер, Сидо съкратено от Исидор и преосмислено по гр. sidero – „желязо“
Сидония френска форма от гр. kydonia – дървото дюля или образувано от Сидо
Силва от лат. silva – гора; у нас проникнало покрай оперетата „Царицата на чардаша“
Силвана  от Силв(а)+ана
Силвестър от лат. silvester – „горски, горист“ – име на римски папа
Силвия разширено от Силва; напоследък доста популярно
Силен, Силян от сила, силен
Симо, Сима, Симе съкратено от Симеон
Симеон на гр. Symeon, библейско име, от евр. Шимон – „изслушване, изпълнение (на молитвата, на желанието)“
Симон евангелско име от еврейски произход, различно от Симеон, но го смесват с него; в превод означава „великата пустиня“
Симона женска форма от Симон
Сирма от диал. сирма – „сърма“
Сиро старо, забравено име; от диал. сир със значения: а) осиротял, останал без братя и сестри; б) сив, сяр; в) тлъст, охранен
Сия съкратено от Анастасия
Сиян от Силян с изпадане на мекото л или от глагола сияя
Сияна женска форма от Сиян или от Си(я) + ана
Скъпидар от скъп дар, образувано по подобие на Божидар
Слав съкратено от Радослав, Доброслав и др.
Слава женска форма на Слав, преосмислено като пожелателно име: да е видна, изтъкната, славна
Славей, Славея от Слав, но преосмислено по птичката славей
Слави, Славил, Славин, Славина, Славка, Славо, Славчо видоизменени от Слав
Славян, Славяна от славянин; сравнително ново и рядко срещано име
Сладина, Сладун, Сладуна от сладък
Смил, Смилена, Смилян, Смиляна от цветето смил, чиито цветове не увяхват
Снежана Първите сведения за появяването на това име са от 1919 г. като литературен превод на нем. Schneewittchen – „снежнобеличка“ от една приказка
Снежина радновидност на Снежана и преосмислено по снежинка
Сокол от птицата сокол
Соломон библейско име, евр. „миролюбив“
Соня рус. Соня, умалително от София
Сотир от гр. soter – „спасител“ – епитет на Исус Христос
София,
Софи, Софийка
от гр. sofia – „мъдрост“; име на календарна светица, майката на Вяра, Надежда и Любов
Софрон(ий) от гр. Sofronios – „благоразумен“; име на календарен светия; Старо и рядко срещано име.
Спартак лат. Spartacus – прочут вожд на въстаналите роби в древен Рим
Спас от старинното съпасъ – „спасител“; превод на Сотир
Спасен, Спасена от причастието спасен
Спасимир новообразувано име – „спасител на мира (света)“
Спаска женска форма от Спас
Спиридон от гр. Spyridon (от spyris – кошничка за хляб); име на календарен светия
Спиро съкратено от Спиридон
Сребра, Сребрена, Сребрина, Сребро, Сребрьо от сребро или превод на гръцкото име Аргир
Среда, Средьо, Средко от Сретя, преосмислено по седмичния ден сряда, – роден(а) в сряда;
Сретен от диал. сретен „честит, щастлив“
Сретя от диал. срета – „щастие“
Ставри, Ставро от гр. stauros – „кръст“, еднакво по значение с Кръстьо
Стайо, Стайко, Стайно, Стайчо пожелателно име: да остане (жив), да ни стои – близко по значение със Стойо
Стамат, Стаматка гр. Stamates от stamato – „спирам, прекратявам“, еднакво по значение със Запрян
Стамен, Стамена от диал. стамен: а) здраво заседнал, непоклатим (за камък); б) сдържан, скромен
Стамо съкратено от Стамат или Стамен
Стан, Стана, Станка, Станьо, Станчо, Станко, Станой, Станкуш разновидности на пожелателното име Станьо, еднакво по значение със Стайо, Стойо
Станимир(а) от старинното Станимер (вж. Владимир), преосмислено: „да установи, да въдвори мир“
Станислав старинно и съвременно популярно име – „да установи, да въдвори слава“ и по-новото тълкуване – „да е славен, да придобие слава“
Станиела, Станиян новообразувани имена, подновявайки едновременно името на бабата и дядото
Стати съкратено от Евстати
Стефан(а) от гр. stefanos – „венец“; име на календарен светия – първият мъченик на Христовата вяра
Стефания стара женска форма от Стефан
Стефка, Стефчо, Стефко умалителни имена от Стефан(а)
Стилиян(а) гр. Stelianos – „стълпник“ (от гр. stele – „стълп, колона“) – име на календарен светия. Давали го като защитно име, защото свети Стилиян се смятал за защитник на децата.
Стоил от Стойо
Стоимен(а) от Стои(о)+мен; сравни с Камен, Стамен; обясняват го като заклинателно име при детска смъртност: „стой при мене!“
Стоимир от Стои(о) + мир, по подобие на Станимир
Стоичко, Стойка, Стойко, Стойна, Стойне, Стойно, Стойчо, Стоя от Стойо
Стойо защитно име: да стои, да остане жив
Стоядин(а) от Стоя + дин по образеца на Костадин, Миладин и др.
Стоян, Стояна от Стойо; едно от най-разпространените имена из цялата страна, особено в народните песни
Страти съкратено от Евстрати (от гр. Eustratios – „добър воин“)
Страхил от страх + ил; защитно име: да се боят от него, да всява страх
Страцимир видоизменено от Стрезимир
Страшимир видоизменено от Стрежимиръ –  „пазител, страж на мира“ и преосмислено „който застрашава мира“
Стрез, Стрезо от старинното стрез „пазител, пазач“
Стрезимир старинно име „пазител на мира, на света“
Стрезислав „пазител на славата“
Струма, Струмен от река Струма
Сули а) галена форма от Светла;
б) от Сульо
Султан, Султана, Султанка от султан; сравни с Кральо, Царьо и др.
Сульо от ст.бълг. „обилен“
Суро, Сурьо, Сурчо от сур – „светлосив, светлорус“ – защитно име, близко по смисъл със Сиво, Сяро
Сусана име на календарна светица, евр. „бял крин или роза“; напоследък по-често използвано като Сузана
Съба, Събка, Съби, Събчо от седмичния ден събота или съкратено от Съботин
Съботин от събота или превод на гръцкото име Сава, Саватий
Сълза, Сълзица от сълза – от сравнението „чиста като сълза“
Съльо, Сълка, Съло от ст.бълг. сълъ – „пратеник“, превод на гръцкото име Апостол
Сърмен от сърмен – „нежен като сърма, украсен със сърма“
Сърница от сърница, млада сърна
Сюзан френска форма на Сусана
Сяро от диал. сяр „сив“ – защитно име: да не бие на очи, за не го види злото; сравни Сиво
Имена с буквата Т 

Тако

съкратено най-често от Атанас
Тамара от евр. тамар – „палма“; историческо име – дъщерята цар Иван Александър и еврейката Сара; след 1905 година особено популярно покрай Вазовата драма „Борислав“
Танас съкратено от Атанас
Тано, Таньо, Тана, Танчо видоизменено от Атанас, Станьо или др. подобно име
Таня рус. Таня, съкратено от Татяна
Тарас(ий) от гр. Tarasios – „безпокоен“; име на календарен светия; вече почти изчезнало;
Тасе, Таско, Тасо видоизменено от Атанас
Татияна на гр. Tatiana а) от лат. „бащински“; б) според Синодалния именник – „устроителка“; в) от лат. Tatius – сабински цар; име на календарна светица
Татяна разновидност на Татияна; от рус. Татяна – разпространено в по-ново време от руската литература
Тахо от гр. tahys – „бърз“;
Таша, Ташо, Ташко видоизменено от Атанас
Темелко побългарена форма на Темелион или Темелаки (от гр.-тур.temel – „основа“)
Теменуга, Теменужка от цветето теменуга
Теньо, Тенчо видоизменено от Стоян
Тео съкратено от Теодоси, Теофил и др.; гр. theos – „Бог“
Теодор(а) старинна и църковна форма на Тодор
Теодоси(й) от гр. Theodosios – „даден от Бога“
Теодосия женска форма от Теодоси
Теофан от гр. Theofanes – „богоявлен“ – име на календарен светия
Теофана, Теофания от гр. theofania – „богоявление“
Теофил от гр.Theofilos – „боголюб, приятел на Бога“
Теохар от гр. Theohares – „Божия благодат“
Тервел име на старобългарски хан
Тереза име на католическа светица – навярно от остров Терасия в Бяло море
Тиме, Тимка съкратено от Евтим
Тимон от гр. Timonoos – „който почита“
Тимотей от гр. Timotheos – „който почита Бога“; библейско име; име на календарен светия; атински пълководец от IV в.пр.Хр.
Тина, Тинка съкратено от Кръстина, Христина и др.
Тинко съкратено от Константин или видоизменено от Христо и др.
Тихол от Тих(о) + ол. Среща се от 1883 г. в Трявна, Тетевен, Жеравна, а по-късно и в северозападна България. В още по-старо време (ХVІІ в.) се среща формата Тихул.
Тих, Тихо, Тихне, Тихойко от Тихон, преосмислено по прилагателното тих
Тихомир(а) от Тихо + мир по образеца на Бранимир, Станимир
Тихон от гр. Tyhon – „щастливец“; име на календарен светия
Тихослава от Тихо + слава; Среща се още през 1648 г. (Етрополе)
Тишо от Тихо с по-разпространената наставка -шо
Тодор от гр. Theodoros – „Божи дар“; име на календарен светия; доста разпространено име
Тодора,Тодорка женска форма от Тодор
Тодьо видоизменено от Тодор или Методи
Тома евангелско име, на гр. Thomas, от евр. „близнак“
Томислав от Тома + -слав (по подобие на имена като Владислав, Станислав и др.)
Тони, Тоньо видоизменено от Антон
Торньо от диал. торник – „вторник“ (вторник се смятал за фатален ден и родените във вторник трябвало много да се пазят)
Тотка, Тотко, Тотьо, Тоцо, Тошо, Тошка видоизменено от Тодор
Трайо, Трайчо, Трайка пожелателно име: да трае, да живее дълго
Трандафил, -а от цветето трендафил
Траян от Трай(о) + ан
Требел старинно име: „трябва ни, потребен ни е“ или „да е потребен, да имат нужда от него“, може би преосмислено по горското растение трибел
Трендафил, Трендафила от цветето трендафил
Трендо, Тренчо, Треньо съкратено от Трендафил
Трифон от гр. Tryfonos – „който обича удоволствия и веселия“, „горд“
Тройо пожелателно име: всичко да му се трои, да му спори
Трофим от гр. trofimos – „питомец, възпитаник“; име на календарен светия
Троян(а) от Трой(о) + ан или от диал. троян „трети близнак“
Трънко, Тръно, Трънка а) защитно име: да е жизнен като трънето;
б) съкратено от Трендафил или направо от трънка
Туйо, Туйко, Туйка от Тульо с изпадане на мекото л или от тур. tug – „китка или перо на шапка“
Тульо защитно име: да е затулен, запазен от беди и болести
Търса, Търсена защитно име: от търся (ново име, което ще осигури живот на детето)
Тяна, Тянко от Теньо, а то от Стоян
Имена с буквата У 

Угрин

от старинното угрин – „унгарец“; сравни с Куман, Роман и др.
Узен, Узин, Узун от тур. uz – „приличен, добър“
Уляна ново име – от фамилното име на Ленин – Улянов
Урания от гр. ouranios – „небесен“; име от гр. митология – муза на астрономията
Урсул(а) от лат. ursulus – „мече“
Учко пожелателно име: да се учи, да възприема
   
Имена с буквата Ф  
Фана съкратено от Стефана, Теофана или др. подобно име
Фани модерно съкращение от Стефана
Федя от рус. Федя, умалително от Фьодор, под влияние на руската литература
Феодор, Феодора руска форма на Тодор
Фердинанд име от стар германски произход, у нас разпространено след идването на княз Фердинанд Кобург през 1887 г.
Фердо съкратено от Фердинанд
Фернанд, Фернанда френска и испанска форма на Фердинанд
Фидан, Фидана, Фиданка от фидан
Фидел от лат. fidelis – „верен, честен“; по името на кубинския вожд Фидел Кастро
Филарет от гр. Philaretos – „добродетелен“
Филимон от гр. Philemon – „обичащ“ или „приятелски“ – библейско име; име на календарен светия
Филип от гр. Philippos – „обичащ конете“
Филипа женска форма от Филип – рядко срещано име
Филчо, Фильо, Фичо видоизменено от Филип
Флора от лат. flos, floris – „цвете“; преведено като Цвета
Флоранс от фр. florance – „цъфтяща“
Флоро мъжка форма от Флора
Фоти(й) гр. Photios (от гр. phos, photos – „светлина“)
Франко от рум. franc – „откровен, искрен“
Франц нем. Franz, чеш. Franc – име от германски произход
Франциска женска форма от лат. Franciscus – име на католически светец
Франческо, Франческа итал. форма на лат. Franciscus
Фратьо от рум. frate – „брат“
Фридрих нем. Friedrich – навярно от името на Шилер
Фроло от Флоро с метатеза
Фроса съкратено от Ефросина
Имена с буквата Х 

Хараламби

разновидност на Харалампи с новогръцко озвучаване на мп вмб
Харалампи(й) от гр. Haralampios – „светнал от радост“
Харалам, Харалан разновидност и съкратено от Харалампи
Хари а) съкратено от Харитон, Харизан и др.
б) гр. hare от haris, -itos – „прелест, добрина“
Харизан(а) от диал. харизан – „подарен“ (от гр. harizo – „подарявам“)
Харитин, Харитина от гр. haris, -itos – „прелест, добрина“
Харитон гр. Hariton от гр. haris, -itos – „прелест, доброта“; име на календарен светия
Хачо вместо Ачо
Хела от гр. „животворна светлина“; в гръцката митология сестра на Фрикс – когато двамата бягали от злата си мащеха Ино, Хела паднала в морето, което сега се нарича Хелеспонт – морето на Хела
Хелга шведско име Helga – „величествена“, заето по литературен път
Хени съкратено от Хенриета
Хенри съкратено от Хенрик
Хенриета женска форма от Хенри
Хенрих от нем. Heinrich
Херман от нем. Hermann
Хермина от нем. Hermine
Херо съкратено от Херувим
Херувим от херувим, според библейската ангелология: ангел от висш разред
Хино, Хиндо, Хито, Хичо видоизменено от Христо
Хороза, Хоро от тур. horoz „петел“
Храбро, Храбър от храбър, свързвано с Черноризец Храбър
Хранимир(а) старинно име: „който пази мира (света)“
Хранислав(а) старинно име: „който пази славата си“
Храно, Хранко, Храньо съкратено от Хранимир или др. под.
Хрельо, Хрелка, Хрелко от старинното хръл, хрел – „бърз, стремителен“
Хризантема от цветето хризантема
Хрис, Хриса, Хриси, Хрисо от гр. hrysos – „златен, злато“
Хрисант, Хрисанта от гр. Hrysanthos – „златно цвете“; име на календарен светия
Христа, Христина женска форма от Христо
Християн, Християна от Христо, преосмислено по християнин (християнка)
Христо от Исус Христос – едно от най-разпространените имена
Христодор от гр. Hritstodoros – „дар от Христа“
Христодул от гр. Hristodoulos – „раб на Христа“
Христоско умалително от Христос
Христофор(а) от гр. Hristoforos – „носител на Христа, христоносец“
Хтена от старинното хтен – „искан, желан“
Хуба, Хубавена, Хубавка от хубава
Хубан, Хубен от хубав
Худо от старинното худ „мъничък“
Хърсьо от ар.-тур. hirs – „страст, желание, алчност“
Имена с буквата Ц 

Цако, Цанко, Цано, Цаньо, Цанчо, Цацо

видоизменено от Стамен, Станко, Стефан или друго подобно име с начално ст
Цана, Цанка подобно на Цако – видоизменено от име с начално ст – Станка и др.
Царева преведено от Султана или от Василка. Сравнително старо и рядко срещано име.
Царо, Царчо, Царьо от цар, както Кральо от крал
Цачо разновидност на Цако или Цацо
Цвета, Цветан, Цвети от цвете
Цветанка умалително от Цветана
Цвете разновидност на Цвета
Цветелин, Цветелина от цвете + лин(а)
Цветин, Цветина от цвет(е )+ин(а)
Цветозар образувано от цвете по подобие на Светозар
Цвята, Цвятко, Цвято от цвете с източен изговор
Цеко, Цено, Ценьо, Цецо видоизменено от Стефан или Цветко, Цветан
Цело, Цельо от цял, цел – заклинателно име: да бъде цял, здрав, читав;
Цена, Ценка, Цеца съкратено от Цветанка
Цоло от Цоко, Цоньо
Цона, Цонка видоизменено от Стояна, Стойна; подновяват го с Цветана
Цонко, Цоно, Цоньо, Цончо, Цочо видоизменено от Стоян, Стойо, Стефан или др. под.
.
Имена с буквата Ч  
Чавдар име на войвода – от пер.-тур. cahdar – „големец, сановник“, видоизменено покрай тур. cavdar – „ръж“
Чайка проникнало у нас от руската литература (романа „Чайка“)
Чайо от старинното чаяти – „чакам (утеха, подкрепа от дете)“
Чако от чакам
Чана, Чанка видоизменено от Стояна или женска форма от Чаньо
Чани, Чаньо, Чанко, Чано а) видоизменено от Вълчан, Стоян, Цветан или др. подобно име;
б) от чан – хлопатар, звънец – от тур. çan – „звънец, камбана“
Чардафон от чарда в смисъл „дружина, тайфа“ – прякорно име, станало популярно по време на Съединението през 1885 г.
Часлав старинно, забравено име – „който чака или го очаква слава“
Чачо видоизменено от Цацо или от циганското чачо – „истински“
Чая женска форма от Чайо, преосмислено по р. Чая
Чедомир(а) „чедо на мира“; типично за българи и сърби от Западните покрайнини
Челедин от челяд, челед – „чедо, деца, семейство“
Челестина италианско име, от лат. caelestis – „небесна“
Чемшир от вечно зеления храст чемшир
Ченьо от Черньо, с изпадане на р
Червенко от червен, румен
Череша от дърво и плод череша или превод на гръцкото име Керез
Чернай, Черняй, Черньо, Черна защитно име: черен, грозен, но жив и здрав; еднакво или близко по значение с Мавро, Негро
Честемен от диал. честемени – „работници в оризищата“ (от пер.-тур. cest- „пъргав“и men – „човек“)
Чечилия итал. форма на Цецилия
Чико, Чино, Чинто видоизменено от Райчин, Дойчин
Чило видоизменено от Момчил
Чинтул от Чинт(о) + ул
Чипа от диал. чипа – „некръстено новородено момиче“
Чипе, Чипьо от диал. чипе – „некръстено новородено момче“
Чиро, Чирко от Кирко с преход на к в ч
Чичо от чичо – „бащин брат“ – пожелателно име: да бъде като чичо си (по-успял от бащата) или да го отхрани чичо му (ако е сирак)
Чона видоизменено от Шона или Цона
Чубра от билката чубра
Чудне от чуден (чудно дете, няма като него)
Чудо видоизменено от Чудне
Чудомир, -а видоизменено от Чедомир и преосмислено по чудо
Чуло, Чуле а) видоизменено от Янчул или др. подобно име;
б) от диал. чул – „с отрязано ухо“
Чуран от Кюран
Имена с буквата Ш 

Шана

видоизменено от Анастасия
Шани галена форма от Щилиян, някъде – от Александър
Шарен от шарен
Шарил от диал. шарил – „бояджия“
Шарко от шарен в смисъл „хубав“; сравни с Хубен
Шарлота от фр. Charlotte . Рядко срещано име.
Шате може би от ар.-тур. sаtir – „весел, радостен“
Шена съкратено от Поликсена, Арсена или др. подобно име с преход на с в ш
Шибил от турско (или циганско) лично име Шибил
Шибойко от цветето шибой
Шина далечно видоизменение от Сийка, Анастасия
Широ, Ширка от Сиро или от пер.-тур. sir – „лъв, храбрец“
Шишман име на български владетел, запазено в народни песни и предания
Шишо съкратено от Шишман
Шумо пожелателно име: а) да шуми, да се движи, да говори, да радва близките си; б) да е жизнен като зелена шума
Шумко, Шумка от Шумо
 
Имена с буквата Щ  
Щерион от гр. stereono – „закрепявам“
Щериян, Щерян, Щеряна от Щерь(о) + ан(а)
Щерьо от гр. stereos – „твърд, здрав“
Щилиян вместо Стилиян – типично за Сливенския край
Щилияна, Щиляна вместо Стилияна
Щърбен, Щърбо, Щърбьо от щърб – „с телесен недостатък“ – защитно име
Имена с буквата Ю 

Юдита

евр. „славословие“ – библейско име
Юла, Юлка съкратено от Юлия или Юлита
Юлиан от лат. Julianus – име на календарен светия, преосмислено по месец юли
Юли(й) от лат. Julius – римско родово име
Юлита лат. Julita – име от православния календар
Юлиян, Юлияна правописна разновидност на Юлиан(а)
Юра, Юри(й) рус. Юрий – разпространило се по името на Юрий Венелин (сравни Венелин), а в по-късно време – по името на Юрий Гагарин
Юстин, Юстиния от лат. justinus „справедлив“
Юстиниян, Юстинияна лат. Justinianus – име на византийски императори

.

Имена с буквата Я

Яблен, Яблена, Ябленка от дървото яблен, яблан
Ябълка от дърво и плод ябълка
Явор от дървото явор; сравнително ново
Яглая от Аглая с йотация
Ягода от плод ягода
Яко видоизменено от Яков и преосмислено по як
Яков библейско име, евр. „коварен“; име на календарен светия
Ян съкратено от Яне
Яна женска форма от Яне
Янаки от гр. Iannaki, умалително от Яни
Яначко умалително от Янаки
Яне, Яни от гр. Iannis, съкратено от Ioannes
Янислав, -а от Яни + слав; новообразувано
Янита от Ян(а) + ита – по подобие на Маргарита , Маргита
Янка умалително от Яна
Янко, Янчо умалително от Яне, Яни
Янкул от Янк(о) + ул
Януш от Ян(е) + уш
Янчул от Янч(о) + ул
Ярослав старинно име – „да има ярка слава“, подновено навярно под руско влияние
Ясен от Асен с йотация, преосмислено по дървото ясен
Ясна от прилагателното ясна; срв. Светла
Ястреб от птицата ястреб; срв. Сокол
Ячо разновидност на Яко или от Янчо с изпадане на н
Яшо разновидност на Ячо
Ако все още не сте сигурни в своят избор, извадете 10-те имена които най-много ви допадат и ги обсъдете най вече с половинката си. И нека не забравяме че вашето дете ще се представя с това име и то до голяма степен ще определи неговата съдба.

Автор

Подобни статии

За тийнейджърите

Помощ, детето ми е тийнейджър!

 Срещате ли проблеми с вашите тийнейджъри? Наистина ли разбирате чувствата им? Имат ли право всеки път, когато се карате? Защо винаги се бунтуват срещу родителите си? Как можете да им

За майките

Как да го накараме да помага с децата

  Как да го накараме да помага повече с децата Много майки се нагърбват с всички грижи около децата, тъй като вярват, че това е тяхна работа. Мъжете от друга

За майките

Как да се храним, за да забременеем по-лесно?

Споровете за ефективността на диетите, позволяващи да заченем момиче, момче или пък много умно дете, не утихват и до ден днешен. Ако тук имаме съмнения за ефективността на подобни бабини

2 коментара

Дай мнението си


Warning: Illegal string offset 'rules' in /home/wincompa/bgjenite.com/data/themes/theme/functions/filters.php on line 221

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.