Еднообразие във връзката и до какво води

Скуката и еднотипното ежедневие могат да доведат до редица конфликти и да съсипят дори и най-страстната и здрава връзка.

Връзката между двама партньори в най-общия й вид означава компромис и загубване част от индивидуалността, както на мъжа, така и на жената.

Когато една връзка продължава дълго време или партньорите поради някаква причина прекарват твърде много часове заедно, нуждата от уединение излиза на преден план. Може да се стигне до дрязги за елементарни неща от ежедневието, които преди това изобщо не сте забелязвали.

Еднообразие във връзката

Еднообразие във връзката води до влошаване на комуникацията между партньорите, липсват страстта, взаимното раздаване, прегръдките, целувките и емоциите, характерни за началния етап от връзката. Постепенно както мъжа, така и жената започват да търсят други начини и хора, с които да се забавляват и поддържат живи тръпката и желанието си за емоции.
Проблемите в една връзка най-често ескалират и достигат своя пик няколко месеца след раждане на дете, когато единия или двамата са претоварени в работата, когато има финансови затруднения, болест или смърт на близък човек, когато единия от партньорите загуби работата си или е прекалено често в командировки.

Често, поставени в тази ситуация двойките започват да чоплят въпроса, излязъл на преден план към момента, а именно: “Дали няма да ми е по-добре сам или с друг човек до себе си?”.

При голяма част от двойките след обстойния размисъл по този въпрос следват разговори, кавги и раздели. Някой хора обаче подхождат към проблема по-разумно и решават да си дадат временна почивка един от друг.

При голям процент от хората, избрали вариант за временна раздяла в последствие се наблюдава възход във взаимоотношенията. Комуникацията между партньорите става по-силна и ясна. В изследване от 2013 година на университета Корнел е разгледана комуникацията и взаимодействието между 63 двойки, разделени помежду си в различни райони. Резултатът бил стряскащо различен от очаквания. Не само, че връзката между партньорите оцеляла, а дългото разстояние я поддържало по-здрава отколкото при традиционните двойки. Наблюдавали се черти като търпение, готовност за компромиси, емоционалност, страст при контакт, готовност за саможертва и пълна емоционална отдаденост от двете страни.

Когато виждате вашия партнъор редовно вие възприемата комуникацията за даденост. Същото се случва и с физическата интимност, намалява способността ви да се изненадате взаимно, което води до скука и рутина. Живеете с някого и говорите с него без наистина да съществува “истински разговор”.

След прекарването на известно време разделени един от друг често двойките се връщат един към друг с обновено желание за романтика, желание да накарат половинката си да се чувства по-специална, разчупване и желание за повече физическа близост, смислени разговори и време, отделено само “ за двамата”. След раздялата всеки един е преусмислил собственото си поведение и е преоткрил нуждата си да бъде с другия. Преодкривайки и осъзнавайки собствените си нужди и емоции се връщаме с готовността да ги изживеем и споделим с човека до нас.