Taйната за женското щастие

Taйната за женското щастие

Всеки ден минава покрай огледалото. Вижда се за няколко секунди. Все така – полумръсна коса, накапана пижама и бързащ поглед. Трябва да сготви, да закара децата на детска градина и да чисти…

А как не й се занимава. А как иска да замине някъде и да има време за себе си. Да успокои съзнанието. То да й позволи да се върне към спорта. Да се приближи до някогашните юношески форми. Преди беше красива… В очите на другите, в очите на себе си.

Това някъде съм го виждала. Нямам право да цитирам имена. Но е един прост пример затова, как жената се обезличава. Това е пример за жената, която приоретизира семейния живот и някъде измежду загорялата мусака и мръсните чорапи, „погубва“ себе си.

Преди да преминете към следващите редове, които някои могат да опрделят като скандални, предупреждавам, че това е мое мнение, мое гледна точка, мои преживявания, чувства и емоции, изживяни, преговаряни, разказвани и обсъждани с други жени. Имате право да се изсмеете и да затворите този прозорец завинаги. Но има вероятност да получите точно това, от което имате нужда сега.
Виждала съм и други случаи. Вместо приоритет семейството, някои жени избират кариерата.

Любим ми е случаят на супер успялата жена, която умее да балансира между 12-часов работен ден и много добър секс 3 пъти седмично. Под студените завивки на рядко посещаемия й апартамент, не се задържа мъж за повече от 12 часа.

Имам още един много добър пример. Наричам го – влюбена и предана жена. Толкова вманиачена в това да задържи мъжа до себе си, толкова отдадена на всичко, свързано с него… Пътят до банята (който отнема само минута) тя посвещава на мисли, дали той ще е все още вкъщи, докато тя излезе от там и дали да не отложи пишкането до неговото заспиване. Така ще е сигурна, че той няма да обърне внимание на нещо друго.

Това, скъпи дами, аз наричам крайности.

Жената фиксира нещо (семейство, кариера, деца, мъж) пренася се в жертва и нейното тяло се подчинява на чужди желания. Мисленето и собствените й амбиции остават затворени в нейното недоразвито съзнание, защото тя така си е избрала. Дали наистина?

Искам да си призная, че за четвърт век на тази земя, минах през почти всички подобни женски мании. Това с децата още не съм го усетила. Честно ви казвам, даже ме е страх. Не за друго, но тогава знам, че няма да имам време да помисля. Ще ме завърти центруфугата на детски крясъци и загорели тенджери. Представям си косата си като…Всъщност изобщо не си я представям. Ще имам един сноп на главата си, за  който ще забравям понякога.

На този етап успявам да имам няколко мании. Не се срамувам да си призная, че се боря с тях. Боря се с това да не искам да знам абсолютно всяка подробност за маркетинга. Понякога се ядосвам на себе си, че не знам резултатите от рекламните кампанни на клиентите ми наизуст. Защо ли? Защото искам като се сетя за конкретен клиент, да мога да кажа всичко за него. Да не може да ме „пипнат по темата“. Едно такова доказване, някак си излишно. Но си живея с него.

Вманиачаването във връзките го преминах. Сега само си припомням уроци. Стигам до там, обаче, да се вманиачавам в готвенето. Тук май ще има доста облагодетелствани. Но спирам да говоря за себе си. Исках само да кажа, че аз не съм перфектна, че съм просто жена и мисля по същия начин като останалите. Не ви нападам, само се опитвам да помогна.

Защо жената стига до там?

Мисля си, че това се дължи на човешкото разбиране за жената като цяло, през всичките години от същвствуването на човека. Благодарна съм, че живея в едно общество, което разбира и приема жената, дава й шанс за развитие.

Днес, ние жените в България, имаме право да работим, да се развиваме самостоятелно и да не разчитаме на никого за нашето щастие. Можем да създадем семейство напълно сами и ще се справим перфектно – чистене, готвене, кариера, интелигентни деца.

Да, това е самата истина и всеки ден я виждаме.

Друг е въпросът, че често сме неудовлетворени от този развой на самостоятелност.

Имаме свободата да бъдем независими и това е безценно. Но това е днес, това се случва в наши дни в едно общество, което трудно приема борбената женска личност и безкрайната й лична сила. Трудно ни е, както на жените, така и на мъжете, да пуснем закостенелия образ на дамата, която трябва да се жертва в името на някой мъж или…изобщо да се жертва. Дълги години са ни приемали като слабия пол, който просто съществува, за да възпроизвежда човешкия род и да гради семеен уют, докато съпругът й живее живота си на пълни обороти. Е, да, дори преди векове, в името на една жена са се предизвиквали световни войни.

Но пък това си е била въображаемата битка на мъжете и съревнование на тяхното его. Колкото и важни да сме били, пак сме нямали право на глас. Пак са ни контролирали и това с годините се превръща в навик. Повече в навик за жената.

Днес не сме длъжни да търпим това, но пък като малки деца, все още го виждаме. Бабите ни носят семейните ценности, без които иначе всяка една от нас щеше да прави безразборен секс и да завърши с минимум 5 деца. Но някои ценности са твърде ограничителни, пренасяни през хиляди години, те носят в себе си посланието, че жената трябва да се подчинява, да страда, че е грешница, длъжна да се посвети и да зависи от нещо. Ех, радвам се, че това все повече остава в миналото.

Как жената да запази себе си цяла, въпреки това?

За да бъдем напълно щастливи като жени, трябва да пуснем тези граници, защото те само ни изсмукват. Заедно с това, трябва да запазим нашата цялостност и женственост. Щом някога мъжете са отнемали животи в наша чест,  можем да го постигнем и днес. Само предлагам, все пак, да не умират хора.

Не казвам, че не трябва да уважаваме мъжете – напротив. Не казвам, че не трябва да правим супер кариера или да се борим за създаването на прекрасно семейство. Всичко това можем да направим, даже всичко заедно. Но за да го постигнем и да бъдем щастливи, трябва по дългия път да умеем да запазваме себе си.

Давам пример за семейния живот.

Стига сме се отдавали на това вечно готвене и слугуване. Правете закуски на мъжете и децата, но правейки ги научете, че и те могат да го правят без вас. Нека свикнат, че не ние сме основния представител на кухнята. Когато угаждаме на семейството, нека бъде от сърце, за кеф, ей така, защото те го заслужават.

Да, знам, трудно е да кажеш подобно нещо на този, който е свикнал всичко да му се сервира на готово. Но тук говорим за нашето женско щастие. Няма ли да е по-лесно да опитаме да превъзпитаме другите, отдавайки няколко месеца от живота си, вместо да развиваме образа на вечната домакиня до края на дните си?

Давам друг пример за кариеристките.

Стига сме работили като мъже. Стига сме оставали в офиса, за да се доказваме на някого, за когото нашето доказване никога няма да бъде достатъчно. Защо да не се преработваме само, когато наистина желаем, а не защото трябва? Защо да не си тръгнем в нормален час и да отделим малко време за любимите ни хора или просто за себе си? Нали разбирате, работата няма край. Винаги ще има работа. Няма лошо да показваме, че искаме развитие. Но не да плащаме с личното щастие за това. Ние не сме като мъжете. Те се „хранят“ и черпят енергия от това да работят много. Те така се доказват и показват колко са велики и колко много заслужават. Живи и здрави да са и нека продължават в същия дух!Но ние не сме мъже. Ние можем да бъдем „глезанки“ и да си позволяваме малко повече почивка, за да пълним вътрешния си свят с мир. Това е да си жена и това търси мъжът в нас. Никой мъж не обича работохоличка, която не се прибира у дома и посвещава повече време в избор на работния си костюм, отколкото на орална любов за него. Мъжът има нужда от спокойствие, ласки, добро отношение и цялостна жена.

Давам пример за вечно влюбените в някого.

Дами, моля ви. Знаете ли, колко пъти съм страдала за някого, само защото той е решил да си отиде? Обвинявала съм себе си всеки ден с мисли какво не съм направила, както трябва, защо не ме харесва и какво мога да променя в себе си. Като малка изпадах в емоционални кризи и дишането ми се затрудняваше далеч от „любовта“. Ако сега сте в тази ситуация – необичани, отхвърлени, нежелани, чувстващи се незаслужили мъжката любов – спокойно, това не е любов.

Любовта е мир, смирение и одухотворение. Тя е творчество и няма нищо общо с изневярата, чуденето дали да е с теб или не, търсене на повод да избяга от вкъщи и да се напие с приятелите. Няма нищо общо със залепянето до другия като пластелин, придобивайки неговата форма. Не е нужно да се влачиш след някого като кученце, за да доказваш любовта, колко си предан и щастлив. Това е форма на неувереност, че в някакъв момент другият ще ви изостави и ще си останете сами. Ама вие не сте сами! Имате цялата Вселена!

Любовта не става на сила, тя Е и се случва, приемайки другия. Нищо не трябва да променяте и не е нужно да се вманиачавате, доказвайки колко сте перфектна за него. Ако един мъж не ви харесва такива, каквито сте – той никога няма да ви хареса. Ако вие се промените, заради него (дори прическата си) – вие сте вече негов роб и той ще прави с вас, каквото реши за добре. Защото вече сте изманипулирани и несамостоятелни. Защото вече сте позволили да не приемате себе си и да оставите някой друг да мисли вместо вас.

Искам да уточня нещо. Не ви казвам да не бъдете красиви за НЕГО. Напротив, нека той види старанието, но нека с вътрешното си усещане първо го правим за нас, защото ние самите го заслужаваме, защото сме родени богини, родени сме да бъдем обичани. Когато вкореним това мислене в съзнанията и в душите си, няма да чувстваме задължението да бъдем красиви и желани. Ние просто ще сме. С правилната рокля, с най-хубавата прическа.

Между бизнеса, любовта и семейството.

За финал ще споделя нещо, в което силно вярвам и знам, че е много важен ключ към щастието на една жена. Жената трябва да бъде постоянно печелена – от мъжа до нея. Трябва да бъде уважаванa, ухажвана, а тя от своя страна трябва да дава топлина, смирение, ласки и разбиране.

Жената трябва да бъде печелена постоянно, но за да го разбере това един мъж, тя трябва да му го показва постоянно. Какво имам предид?

Да, любимият и семейството са приоритет. Но къде сме ние? Ние трябва да знаем, че за самите себе си, ние сме си на първо място.

Дори да сте много време заедно и да сте свикнали да излизате заедно, посветете една вечер в седмицата на себе си и приятелки. Това важи за семейните, за работихолиците и за всички други крайности.

Разкрасете се, бъдете щедри откъм външен вид и на излизане, по-красиви от всякога, го целунете по бузата. Нека той знае, че тази вечер други хора ще се оглеждат в прекрасните ви очи. Нека знае, че друг ще дръзне да поиска тялото ви. Нека знае, че можете да дишате без него. И въпреки че можете всичко това, избирате да сте до него. Силна и независима, вие се отпускате и се отдавате точно в неговите ръце. Добре, признайте си, каква по-голяма награда на света има за един мъж?

Да мъжът е силен, но няма нищо по-секси от силна жена, която да избере да се облегне точно на неговото рамо. Тогава той става най-силният човек на света. А вие – най-обичаната жена.

Автор на тази вдъхновяваща статия е Роси Георгиева:

Фейсбук маркетинг специалист и автор на rosygeorgieva.com – сайт за маркетинг и личностно развитие.

В момента, партньор и маркетинг мениджър във Face Profits – фирма за цялостен фейсбук маркетинг.

Дейността й е свързана с позиционирането на фирмата, комуникация с клиентите и създаване на Фейсбук маркетинг стратегии за бизнеса.

Автор

Подобни статии

Красива

Как да си направим маникюр с дъх на плодови нотки

  В духа на предстоящото лято цветното ни настроение се отразява и върху ноктите ни. Козметичните производители ни улесняват изключително много, като ни предлагат огромно разнообразие от цветове. Въпрос на въображение

Здраво тяло

Студовата алергия – досаден сърбеж или нещо повече

  Студовата алергия – досаден сърбеж или нещо повече С настъпването на първите мразовити сутрини, на дневен ред за някои хора се появява досаден проблем. Това е студовата алергия. Нейните

Здрава и красива

Митове за красотата, които трябва да знаеш!

  Митове за красотата, които трябва да знаеш! От малки ни учат, че перфектният безупречен вид е билет за щастлив пълноценен живот. Безброй реклами, филми, сериали, списания, книги и доброжелатели

0 коментара

Все още няма коментари!

Напиши първия коментар за тази статия!