Любовно със Силвия: Как се търси щастие?

Любовно със Силвия: Как се търси щастие?

Здравейти, мили читателки!

Днес искаме да ви запознаем със Силвия Матеева, която ще ни помага в намирането на щастието и любовта. Всеки петък ще можете да четете нейните искрени творения, да ги прилагате в живота си и да получавате тоза, което заслужавате!

Малко повече за рубриката:
„Любовно със Силвия”
Защо любовно? Да разбира се – ще си говорим и за най-интересната тема, любовта между мъжа и жената. И какво се случва във връзките.
Но ще си говорим и за всички други видове любов. За първата и най-важната – любовта към себе си. За най-святата – към нашите кръвни семейства. За любовта към това, което правим, към нашите страсти и професии. За любовта към удоволствията и живота.
И ако я нямаме – как да я открием. Защото основата на всяко щастие е любовта. С любов се раждаме. И най-висшата ни мисия е да изживеем дните си в любов.

Силвия Матеева

За Силвия

Как се търси щастие?

И тази история, като всяка друга, започва с най-простичкото и най-важното – търсенето на щастие.

Дали търсим любов, дали гоним слава, дали се целим в пари и изобилие, дали копнеем за вътрешен покой – ние търсим нашата идея за щастие.

Аз съм Силвия. И ще ви се представя за първи път тук, не като ви разкажа от къде съм, какво съм следвала или какви курсове съм изкарала. Няма да ви представя СиВи в проза. А ще ви говоря за това коя съм наистина. А човекът винаги ще познаете по това – как търси щастие. И какво открива за себе си по този път.

Аз, като всички хора си имам сфери от живота, в който съм непоклатимо уверена. И такива, в които не съм. Първото се случва, когато от малки получаваме потвърждение за това колко сме добри точно в тези сфери. То няма задължително връзка с нашите истински способности, а по-скоро с възприятието на родителите ни за тях. Но това е без значение – получили веднъж това вярване в най-ранна възраст, то лесно остава в нас за цял живот.

И така аз израстнах вярвайки, че съм умна, способна, талантлива, помнеща, справяща се с всяка задача и проект, които си наумя. И до ден днешен няма неуспех от работен характер, който да промени тази цялостна картина. Нещо не се е получило – случва се! Даже и на най-гениалните. Чудо голямо, продължаваме напред…

За несигурността в любовта

Но същата тази Силвия израсна с хиляди несигурности в любовта. От малка видя, че не получава просто ей така щастливата развръзка, която си желае. Докато чуваше, че е умна и гениална, рядко някой казваше на малката Силвия, че е красива. И че всеки мъж ще е щастлив да е до нея.

И така дълбоката увереност в една сфера, вървеше ръка за ръка с дълбоката неувереност в друга. В същото време като повечето от нас, живеех с усещането, че животът е този, който решава какво да прави с теб. Дали ще живееш на добро място или не, дали ще случиш на точните хора, дали ще привличаш щастливи събития или напротив – досадни пропуски, трудности, нещастни обстоятелства. Животът беше просто въпрос на късмет. Той определяше нас хората, не ние него. А с това „случайно” случване върят и емоциите. Отново, отвъд нашия контрол.

Чували сте изразът „Каквото ти си го направиш – такова ще е за теб”, нали?

Чувах го многократно, докато живеех в Германия (цели 9 години), и на всеки срещнат се оплаквах, че животът там е ужасен. И при тази реплика си казвах наум „много разбираш ти… ела ти да поживееш там.” И макар че това действително никога не е било моето място, днес разбирам, че никога не съм дала шанс да прекарам времето си там по-добре. Толкова съм била вкопчена, почти влюбена, в мисълта за „злочестата си съдба”, че това и получавах.

И така – дотук имаме момиче, което е уверено в себе си и своите таланти, но не и в късмета си в любовта. Момиче, което тръгна да гони вятъра в чужда държава на 18 години и още в първите дни разбра, че това място не я прави щастлива. Но остана там 9 години.

А как и кога започва търсенето на щастие?

Търсене е имало винаги, разбира се. Дали го разбираме или не – ние от раждането си търсим щастие. Но не е имало намиране! Но поиска ли го нещо в нас, дори самият ни ум да не го е формулирал – поиска ли го дълбоко нещо в нас, един ден започва и то. Всичко се променя, когато решим не просто да търсим, но и да намираме. Когато решим, че да се оплакваме не е достатъчно удоволствие. Че да намираме извинения не носи повече удовлетворение. Че дори и да е трудно – дошло е време да поемем отговорност. Не само за търсенето. Но и за намирането.

Няма да го видим веднага. Но дойде ли този момент, вече няма връщане назад. И с всеки ден душата ни е все по-излекувана, тялото ни – все по-здраво, а ние – с нарастващото усещане, че НИЕ ТВОРИМ ЖИВОТЪТ И ЕМОЦИИТЕ СИ, А НЕ ТЕ НАС.

Как се случи това при мен? И как този път ме доведе днес тук, при вас? Да пиша тази статия, с надеждата тя да постави начало на една ползотворна и зареждаща комуникация с всички вас, търсещи щастието?

Днес си обяснявам нещата точно така – нещо дълбоко в мен го е поискало!
Поискало е да спре да се оплаква и да хвърля вината върху „лошия късмет”. Поискало е да спре да е кисело, когато нещо не се получава. Поискало е нещата да са различни. И тогава Вселената е задвижила наглед „случайни” обстоятелства. Отворила е път, по който съм тръгнала стъпка по стъпка. Отначало ей така, без да виждам следващата, а после все по-осъзнато и целеустремено.

Всичко започна със „случайното” попадане на практика по кундалини йога.
Посещавах класическа йога от година преди това, с любимата ми Мила Маркова във Варна. Но веднъж отивайки на редовния час, разбрах че някаква жена от Лондон ще води кундалини йога. Идея си нямах с какво е по-различна. Но останах от любопитство.

Това, което се случи там, никога няма да забравя. Занятието беше много тежко. Упражненията бяха доста по-различни от всякаква йога, с която бях свикнала. Много повече динамично дишане, странни ритмични движения. Пеене, мантри… Докато бях там си казах „Повече никога кундалини!”

Все пак нещо ме накара да взема флаер от друга жена, която водила часове редовно във Варна… Всичко беше нормално, когато си тръгвах. Но на път за вкъщи… Помня как стоях в колата на червен светофар. И просто ей така, чакайки зеленото в тъмната дъждовна вечер, изпитах за първи път чудото на това, което наричат
ОСЪЗНАТОСТ.

Това не може да се опише. Ние хората още нямаме думи за този вид усещания. Това може само да се изпита. Не веднъж хората са искали от мен да описвам подобни състояния. Единствено мога да им кажа: „Ако идваш от друга планета и никога не си ял шоколад – как да ти го опиша? Ако никога не си се влюбвал – как да ти го опиша?”

И най-близкото сравнение, което ми идва наум:
Все едно цял живот съм карала кола с много мръсно стъкло, и не съм разбирала дори. И изведнъж чистачките са проработили. Изведнъж някой е измил стъклото. И всичко е чисто, ясно, ново. Изведнъж проглеждаш и виждаш.
С много хора общувам, минали през това. Мога да ви кажа – след такъв момент ти вече завинаги живееш различно. Няма връщане назад.

Осъзнатостта става твоята природа. Който е обичал – никога не може да бъде същия като преди. Който е познал насладата – никога няма да се примири със сух, досаден живот. Ти вече влизаш в изцяло нов поток, нов начин да правиш, да чувстваш, да бъдеш.

Какво се случи след това? 6 месеца по-късно любимата ми Мила забременя. И аз намерих оръфания флаер на Милена, която ръководеше група по кундалини (и още го прави с много любов). Тук е мястото да й изкажа огромна благодарност за всичко, което се случи по време на трите години практика. Аз изпитах истински какво е медитация. Открих себе си и онзи мир в мен, който е непоклатим. Познах чудото на динамичната Ошо медитация, след която вече знаеш какво е БЛАЖЕНСТВО НА ДУШАТА. Видях сърцето на Вселената, което беше вътре в мен, видях необятната красота на Съществуването по време на гонг-сесия.

За всичко това благодаря и на себе си – че бях упорита, търпелива и вложих моята воля. 3 години аз бях наистина редовна. В дъжд и сняг, аз пак бях там. Нещо ме дърпаше и знаеше, че дори когато е тежко и боли – наградата след това е стократна.

Тук идва един много важен момент, и ако и вие искате да намирате, а не само да търсите щастие – моля ви, обърнете внимание!

За да постигнем осъзнатост и още щастие, трябва да ги практикуваме

Дълбоко вярвам, че всички тези процеси се случват в практиката. Книгите са чудесно помагало. Те могат да помогнат много да разбереш защо и как реагираш, защо и как управляваш своята реалност… но ако искаш нещата наистина да се случват с теб, нужна е практика. Нищо, което прочетеш или разбереш с ума си, няма да провокира реална, чувствителна промяна. Практиката може да е всякаква – можеш да медитираш, да пишеш нови вярвания и да ги повтаряш като луд, да действаш на тялото си енергийно чрез рейки или кундалини.

Можеш да се потопиш в женски практики и танци, да вършиш избрани ежедневни ритуали. Можеш да благодариш активно всеки ден на живота си или да говориш по тарабарски, за да успокояваш ума. Да правиш Ошо-медитации или да мълчиш 1 седмица. Да визуализираш или да използваш силата на НЛП.

Каквото и да избереш – промяната става с ПРАВЕНЕТО.

Каквото и да прочетеш, каквото и да проумееш – ако всичко остане на ниво глава и ум – то ти ще разбираш по-добре събитията в живота си и своите чувства. Но няма да ги промениш. Защото именно нашият ум ни вкарва във всички наши клопки и ограничения. А както е казал Айнщайн:

„Никой проблем не може да се реши на нивото, на което е бил породен.”

Какво се случи после с мен?
Животът разбира се е вечна промяна и ако душата ни призове към нещо ново – най-добре да я последваме!
Така отново без да знам защо, един ден ми препоръчаха рейки-лечителка и аз започнах сеанси при нея. И нека благодаря и на нея – Живка от Варна, с помощта на която за няколко месеца излекувах още по-дълбоки пластове от моята душевност. И да – страхове в любовта.

Дълбоко вярвам в силата на рейки и пред очите ми тази енергия даде нов живот на сестра ми, която за първи път се освободи от дългогодишна депресия. Даде изцеление на майка ми, която страдаше хронично от болест на щитовидната жлеза. Даде дълбоко спокойстие и сила да се справя с трудни ситуации на най-близката ми приятелка.

Затова и последвах повика на душата си и самата аз получих Рейки инициация преди година. И макар все още да не практикувам активно – усещам, че това е нещо, което тепърва ще развивам и използвам за хората, които терапевтирам.

И ако всичко вече ви звучи твърде езотерично и духовно… спокойно. Винаги съм била човек на радостите от земния живот.
Това, на което викат светски. Всъщност радвам се, че днес новото понятие за истинска духовност обединява живота в неговата цялост – емоционален, душевен, материален, сексуален
Радвам се, че вече не е нужно да избираме дали сме жени, които се свързват с душата си и с Източника, или жени, които полудяват по-красиви обувки. Радвам се, че сме свободни да бъдем и двете – да бъдем истински, автентични!

И така „светската” страна на моята душа ме отведе един ден при моята любима и прекрасна Наталия Кобилкина. Мисля, че думите няма да ми стигнат да изразя и тази благодарност, както ми се иска – за всички промени, които се случиха след първия нейн тренинг, в който участвах. Почти „за да не остана по-назад” от сестра ми, се записах на Гейши 1 преди малко повече от година.

Невероятно е колко много се случи само за една година – сякаш са минали десет. Този семинар постави началото на нов вид практики, ново сътрудничество с Наталия, нов професионален път, нов начин да бъде себе си. Постави началото на коренно нова увереност по отношение на мъжете.

Много стени в мен бяха срутени тогава, много неща видени под нов ъгъл. Много врати се отвориха и много желания намериха сбъдване. Щастлива съм, че имам коренно ново усещане за жената в мен. И макар да продължаваме да си имаме приказка с някой най-дълбоки любовни страхове, те вече са доста по-благи и отстъпчиви. Вече ме оставят да им говоря. Имаме диалог.
А аз – с увереност мога да кажа, че знам как да влияя на мъжете, как да печеля тяхното внимание и да се усещам желана.

Наред с това нова професионална мисия започна да оформя ясно лицето си. Винаги съм избирала съзнателно нещата, с които се захващам. И те винаги са се опирали на един или друг мой талант. Но днес мога да кажа:

Това душата ми е чакала отдавна.

Детето, което винаги с любопитство слушаше историите на „големите” и четеше на 12 год. книги за взаимоотношенията. Момичето, което винаги имаше време за проблемите на своите приятелки, чувстваше какво имат нужда да чуят, и им го даваше. Жената, която се вмъква интуитивно в кожата на събеседника си и усеща къде той сам се саботира, къде се лъже, накъде го е страх да гледа. Тази, която, лекувайки себе си, осъзна че желае да помогне и на други да намерят своето изцеление.

Затова благодаря на възможността да бъда част от Академията за Треньори на Наталия, където за 4 месеца получихме знания, които вярвам други получават с години! Може би ще зависи от всеки един от нас – участниците – какъв е бил опитът му до момента, или пък как вижда в себе си вбъдеще, дали той ще може наистина да бъде треньор за щастлив живот или не. Но вярвам, че е дошъл моят момент да бъда точно това. И вярвам, че животът винаги ме е подготвял точно за тази мисия.

И да, аз предпочитам да го наричам така. Не треньор по личностно развитие. А треньор за щастлив живот.

Защото щастието не е нещо, което се търси. А нещо, което се намира.

–––––––––––––––––––––––––

Автор: Силвия Матеева
Уебсайт: www.djavarava.com

Автор

Подобни статии

За мен

M-box 4

  Мъжете са най-добрите готвачи. Това ни вдъхнови за новата фотоподборка M-box с красиви мъже, които изкушават с вкусни ястия и усмивка.   Още M-box: тук, тук и тук!

За нас

Сдобряване като по учебник!

  Сдобряване като по учебник! Да се скараш с него е лесно… Да се сдобрите – не чак толкова! Неразбирателствата и конфликтите са неизбежна част от почти всяка дълготрайна връзка.

Любов и секс

Ето как да се превърнеш в идеалната булка

  Много булки изпадат в истерия в навечерието на Големия ден. Вместо да се стресираш, виж как да запазиш контрол над ситуацията и да си идеална булка. 1. Успокой се,

0 коментара

Все още няма коментари!

Напиши първия коментар за тази статия!